О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
С., 12.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 956 описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], С. срещу Решение № 1252 от 13.07.2012г. по т.д.№ 21/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. С него е отменено Решение № 862 от 20.07.2010г. по т.д.№ 435/2010г на СГС, ТО, VІ-11 състав и е постановено друго, с което [фирма] е осъден на основание чл.12 ЗЗД да заплати на [фирма], [населено място] сумата 250 000 евро, обезщетение за вреди от преддоговорни отношения.
Въззивният съд е обсъдил безспорните по делото факти, че: ищецът е подал обвързваща оферта за участие в процедурата по обявен публичен конкурс за избор на партньор на [фирма], чрез продажбата на 110 818 дяла, представляващи приблизително 74 % от капитала на [фирма] на 21.07.2008г., след като е извършил собствена проверка на статута, дейността и имуществото на дружество. На 09.03.2009г. е бил поканен от продавача за провеждане на преговори за сключването на договора за покупко-продажба на дяловете, на 11.03.2009г. е заявил желанието си за по-нататъшно участие в процедурата, потвърдил е параметрите на подадената оферта, удължил е срока на действието на банковата гаранция, издадена от [фирма] в полза на [фирма] до 30.05.2009г., а впоследствие и до 30.09.2009г. През периода 13.03.2008г. до 16.05.2009г. са били проведени 10 кръга преговори и е бил подписан проект на договора, в който първоначалната стойност на дяловете от 2 430 000 евро е увеличена на 2 485 000 евро, който е одобрен от СД на [фирма] и от министъра на отбраната. Ищецът е бил уведомен за крайния срок за финализиране на сделката-25.09.2009г., като и че при несключването й продавачът ще пристъпи към действия за усвояване на банковата гаранция. На посочената дата не са се явили представители на купувача, с ново писмо [фирма] е дал нов седмодневен срок за подписване на договора, но до такова не се стигнало. С писма от 29.09.2009г. и 07.10.2009г. ответникът предприел действия по усвояване на банковата гаранция поради отказ на спечелилия кандидат да сключи договора за покупко-продажба, като с преводно нареждане от 08.10.2009г. ищецът е наредил по сметката на [фирма] левовата равностойност на 250 000 евро.
Въззвният съд приел за установени твърденията по исковата молба: че хода на преговорите по клаузите на бъдещия договор ищецът бил запознат, че [фирма] има сключени договори за обществени поръчки, но не знаел съдържанието им. Това са представените по делото договор с [фирма] за обезвреждане на боеприпаси на стойност 4 533 207лв., част от дейностите по който на стойност 1 868 513.18лв. с договор от 26.01.2009г. дружеството с ограничена отговорност възложило на трето лице [фирма]. Така в периода от започването на процедурата и извършената от ищеца през м.юни 2008г. проверка на състоянието на [фирма] до възобновяването на преговорите и потвърждаването на офертата с писмото от 11.03.2009г., са настъпили обстоятелства, които са променили финансовото състояние на продаваното дружество. Тези обстоятелства и изнесената същевременно информация в печата за допуснати нарушения при сключването на договорите за обезвреждане на боеприпаси са били от съществено значение за вземането на решението на купувача за сключването на подготвяния договор. Поради това с редица писма отправени през периода март октомври 2009г. ищецът поискал да му бъде осигурена възможността да извърши нова самостоятелна проверка на [фирма], да му се представи актуален ГФО за 2009г. и към 31.12.2008г., справка за вземанията и задълженията на дружество към 31.12.2008г., справка за сключени и действащи към момента договори.
Въз основа на безспорните по делото факти и приетите за доказани в процеса, Апелативният съд е мотивирал извод, че [фирма] не е имал основание, съгласно стриктно установените правила на конкурсната документация да иска извършването на нова проверка, но задължението на продавача за предоставянето на актуална информация за имущественото и финансово състояние на продаваното дружество, при направени от купувача искания за това, е било съществено с оглед изискването за добросъвестно водене на преговори. Обосновал е, че ответникът не е ангажирал убедителни доказателства, че такава информация е била предоставена на ищеца, поради което като продавач не е изпълнил добросъвестно преддоговорните си задължения за даване на конкретна такава. Посочил е, че с това са били засегнати интересите на купувача от сделката, с оглед предложената от него цена в предходен момент, определена при други обстоятелства, при неточна и непълна информация за предмета на продажбата, поради което ищецът е имал основание да иска предоставяне на документи, отразяващи настъпилите след първоначалната проверка обстоятелства и да откаже сключването на договора поради недобросъвестното поведение на ответника. Изложил е мотиви, че преддоговорното задължение за поправяне на вредите се поражда при наличие на сложен фактически състав и наличие на кумулативни елементи- поведение, противоправност, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите и вина, които са установени- ответникът продавач е бил недобросъвестен при воденето на преговорите като не е предоставил актуална информация касаеща дружеството, чиито дялове са предмет на продажбата, и тя е била от съществено значение за формиране на волята на купувача да сключи процесния договор. Размерът на претърпяната от ищеца загуба е приет за основателен за 250 000 евро- възстановената в левова равностойност на [фирма] във връзка с усвоената от ответника банкова гаранция.
С касационната жалба се иска отмяна на въззивното решение като неправилно- поставено при нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост и присъждане на направените разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че въззивното решение попада в приложното поле на касационното обжалване, поради това че, като е уважил иска за обезщетение по чл.12 ЗЗД поради липсата на убедителни писмени доказателства за предоставена необходима на купувача информация относно финансовото състояние на продаваното дружество без да обсъжда въпроса за вината на продавача, въззивният съд не се е произнесъл по въпросите, имащи значение за изхода на делото и решавани противоречиво в практиката на съдилищата: Какъв е характерът на преддоговорната отговорност по чл.12 ЗЗД- виновна или обективна; Наличието на вината, задължителен елемент ли е от фактическия състав на тази отговорност и длъжен ли е съдът да изследва въпроса за наличието на вина в преддоговорното поведение, за да квалифицира поведението на съконтрахента като недобросъвестно; В случай че преддоговорното поведение се изразява в бездействие-непредоставяне на дължима информация, достатъчно ли е да бъде установено от съда неговото обективно наличие, или е необходимо да бъде безусловно установена вината му, за да се счете че бездействащият е недобросъвестен и да се приложи нормата на чл.12 ЗЗД; Следва ли да се установи безспорно виновно бездействие от страна на преговарящия, или обективната липса на дължимото поведение е достатъчна, за да бъде квалифицирано поведението му като недобросъвестно по смисъла на чл.12 ЗЗД.
Позовава се на допълнителните предпоставки по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК като прилага решение от 12.05.2006г. по гр.д.№ 2449/2005г. на САС, 3 състав, в което е прието, че преддоговорното задължение за поправяне на вредите се поражда при наличие на сложен фактически състав със следните кумулативно дадени елементи: поведение, противоправност, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите и вина; Решение № 521 от 16.05.2005г. по гр.д.№ 829/2004г. на ВКС, ІІ т.о., в което е прието, че искането за връщане на депозит, даден във връзка с участие на процедура за приватизация на общински имот, съответно правото на ответника да го задържи, е свързано с изпълнение на добросъвестността му при воденето на преговори; както и решение от 10.12.2007г. по гр.д.№ 1085/2007г. на СОС; Решение № 93 от 19.04.2012г. по гр.д. № 122/2012г. на ОС-Ловеч; Решение от 23.06.2010г. по гр.д. № 450/2010г. на ОС-Пазарджик и Решение № 194 от 19.11.2007г. по гр.д.№ 2246/2007г. на 12 състав на РС Пловдив, за които няма данни да са влезли в сила.
Позовава се и на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, чието наличие е мотивирано с това, че слабото застъпване в съдебната практика на преддоговорната отговорност изисква получаването на категорични отговори по поставените въпроси и е от значение, както за точното прилагане на закона- чл.12 ЗЗД, така и за обогатяването и развитието на правото в областта на преддоговорните отношения.
От насрещната страна [фирма], [населено място] е постъпил отговор с който се оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Разноски не са претендирани.
Съставът на ВКС счита, че не е налице приложното поле на касационното обжалване.
Непроизнасянето на въззивния съд по релевантни за спора въпроси не може само по себе си да обоснове наличието на общото основание за достъп до касационното обжалване.
Извън горното, общото основание по чл.280,ал.1 ГПК би било налице, ако при произнасянето си по иска за обезщетяване на вреди от преддоговорни отношения, въззивният съд бе изложил мотиви, че вината не е елемент от фактическия състав на специалната отговорност по чл.12 ЗЗД. В случая такова произнасяне по посочения правен въпрос липсва. В мотивите на въззивното решение вината изрично е посочена като елемент на фактическия състав на тази отговорност и произнасянето не е в смисъл, че тази отговорност е обективна, безвиновна.
При формулирането на въпросите касаторът не поставя този за необходимостта от доказване на вината: дали вината като необходима предпоставка за реализиране на особената форма на гражданската отговорност по чл.12 ЗЗД е производна на недобросъвестността, подлежи ли на доказване, или се предполага. Поради това поставените от него не са в смисъл, който би бил релевантен към формираните от въззивния съд изводи, а са относими основно към неправилността на въззивния акт, а това би било основание по чл.281,т.3 ГПК, но не и по чл.280,ал.1 ГПК.
Не са налице и допълнителните предпоставки, посочени от касатора- тези по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК- въззивният акт не е в противоречие с цитираните Решение от 12.05.2006г. по гр.д.№ 2449/2005г. на САС, 3 състав и Решение № 521 от 16.05.2005г. по гр.д.№ 829/2004г. на ВКС, ІІ т.о, а останалите приложени не съдържат данни да са влезли в сила.
Не е налице и основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК- формирана е непротиворечива съдебна практика относно предпоставките за възникване на отговорността по чл.12 ЗЗД, като самият касатор се позовава на наличие на такава по т.2 на чл.280 ГПК. Към нея следва да се приобщят и Решение № 307 от 29.02.1998г. по гр.д.№ 792/97 на V г.о. и Решение № 51 от 22.03.1994г. по гр.д.№ 585/93 на ІV г.о.
Липсата на „достатъчно” съдебна практика не може да бъде основание за обосноваване приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Разноски на ответника по касация не се присъждат, тъй като такива не са поискани и доказани.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1252 от 13.07.2012г. по т.д.№ 21/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.