О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
гр.София, 13.02.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 6896 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 22.01.2014г. по гр.д.№1010/2013г. на ОС Благоевград, с което е отхвърлен искпредявен на основание чл.403 ГПК.
Жалбоподателят – Л. Б. К. , чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът – [фирма], в писмено становище чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да бъде допускано касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил исковете на Л. К. срещу [фирма] за заплащане на сумите: от 20 000лв, представляваща част от причинените вследствие на допуснато обезпечение на ищеца имуществени вреди общо в размер на 60 000лв, както и сумата от 4 320лв, представляваща причинени вследствие на допуснато обезпечение на ищеца имуществени вреди, включваща платените от ищеца суми за охрана на недвижимия имот за периода от 20.04.2007г. до 01.01.2012г., ведно със законните лихви върху горните суми, считано от датата на предявяване на иска пред съда – 08. 11. 2012 год. до окончателното им изплащане, а също и разноските по делото.
Установено е по делото, че с определение №234/20.04.2007г. на РС – Разлог, по ч.гр.д.№594/2007г по описа на същия съд, са обезпечени при условията на гаранция от 20 000лв бъдещи искове по чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.265 ЗЗД на дружеството срещу жалбоподателя – ищец Л. К. чрез допускане „възбрана” върху следния имот: 1/4 идеална част от УПИ , пл. №, в кв. по плана на [населено място], [община], и построена в него къща. Прието е, че по молба на дружеството от 26.04.2007г и приложен банков документ за внесената гаранция, съда е издал обезпечителна заповед №294/26.04.2007г, с която е наложил горната мярка. Установено е също така, че обезпечените искове са предявени в срок и понастоящем същите са отхвърлени поради неоснователността им с влезли в сила съдебни актове, както следва: с решение №2260/17.05.2010г на РС-Разлог по гр.д.№1040/07г по описа на с.с. е отхвърлен иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, а с решение №124/21.06.2012г по гр.д.№570/2009г. на ОС Благоевград, комуто е пратено делото като родово подсъдно, е отхвърлен и иска по чл.265 ЗЗД. Установено е, че въпросната гаранция с разпореждане от 15.11.2012г на РС Разлог е освободена по искане на дружеството, въпреки противопоставянето на К..
Съдът е изложил съображения за това, че нормата на чл.403 ГПК не презюмира вредите и причинно-следствената връзка, а изисква тяхното доказване на общо основание, при което анализа на обстоятелствата по спора преди, по време и след наложената възбрана обуславя изключване отговорността по чл.403 ГПК на ответното дружество, тъй като липсват основания да се възприеме разбирането за злоупотреба с право, явяваща се повод за ангажиране отговорност извън хипотезите на чл.403 ГПК. Съдът е приел, че настъпването на описаните вреди в поддържаните размери от ищеца-жалбоподатела не се доказват с представения по делото предварителен договор от 11.09.2007г, с който К. се е задължил към трето лице да продаде ? ид.ч. от УПИ , пл.№, кв. в с.Д.Д., ведно с къща и разписката от 04.02.2008г за върнатото от ищеца на бъдещият купувач капаро от 26 000лв. Посочено е, че се касае се за частни свидетелстващи документи и датите на съставянето им не се ползват с формална доказателствена сила, заради което по арг. на чл.181, ал.1 ГПК са непротивопоставими на трето лице, каквото безспорно се явява ответнито дружество. Въззивният съд е приел, че в случая не са доказани пропуснати ползи за търсения период, тъй като не е установено продажбата на възбранения имот за сочената сума да е осуетена именно от обезпечителната мярка.Следователно, в случа липсват изискуемата реалност и сигурност за осъществяването на търсената облага, за да се приеме за неизбежно влизането й в патримониума на ищеца. Субективните очаквания на страната са ирелевантни. Съдът е счел, че не са доказани и претърпените загуби в размер на 4 320лв, произтичащи от платените суми от ищеца за охрана на процесния имот за периода 20.04.2007г-01.011.2012г.
Изложени са съображения за това, че в поведението си правните субекти следва да съобразяват и не накърняват принципа за добросъвестност в гражданските правоотношения. Прието е, че веднъж отказал продажбата на възбранения имот, противопоставяйки се активно на опитите на ответното дружество да го закупи закупи, включително и по съдебен ред, а също и извършеното преди това разваляне от К. на предварителния договор от 14.07.2006г с Р.М. и С.С., лично и като съдружници в [фирма] , чиито права по договора са прехвърлени с цесия от 26.10.2006г. на [фирма], претендирането на вреди чрез настоящия иск по-скоро накърняват възведения принцип, отколкото го съблюдава.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателя, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: по въпроса как следва да се кредитира представен по делото предварителен договор съгласно чл.181, ал.1 ГПК, когато не е сключен между страните по делото, както и представени по делото разписки за платени суми на трето на спора лице при отговорност по чл.403 ГПК. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.Представя решение от 30.06.2010г. по гр.д.№647/2009г. ІV г.о. по приложението на чл.51 ЗЗД, решение от 04.062010г. по гр.д.№176/2010г. ІІ г.о., в което е прието, че частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, от деня на смъртта на лицето или настъпила фактическа невъзможност за подписване, от деня, в който е възпроизведен в някой официален документ или изобщо от деня, в който настъпи факт, който прави несъмнено предхождащото съставяне на документада го препиша-за третото лице по смисъла на чл.181 ГПК, както и решения и и определения на ВКС които нямат отношение към преценката за допустимост на касационното обжалване по поставения въпрос.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по поставения от него въпрос. На същият съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в представено от него към изложението решение на състав на ВКС. В същата, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения от 05.08.2013 г., по т. д. № 1029/2012 г., I т. о. на ВКС, от 22.04.2013 г. , т. д. № 28/2012 г., II т. о. на ВКС и от 14.07.2011 г. , по гр. д. № 1149/2009 г., IV г. о. на ВКС се приема, че отговорността по чл.403, ал.1 ГПК е специфична безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението, при която вследствие на наложената обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато и увреденият от обезпечението може да търси обезщетение от страната, инициирала обезпечителното производство, само, ако е действала при злоупотреба с права. Приема се, че следва да се докаже, че имуществото на кредитора би се намалило, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението, тъй като като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Именно в съответствие с тази практика, съдът при анализ на представените по делото писмени доказателства е приел, че не е докадзана претендираната от жалбоподателя вреда.
Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не сочи на поставеният от него въпрос съдилищата да са дали противоречиво разрешаване в постановени от тях съдебни актове.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.01.2014г. по гр.д.№1010/2013г. на ОС Благоевград.
осъжда Л. Б. К. да заплати на [фирма] сумата 500 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: