1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
гр. София, 14.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2956 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника ТПК „Мир”, [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Б. срещу решение № 50 от 22.04.2013г. по в. гр. дело № 97/2013г. на Разградски окръжен съд, с което след частична отмяна на решение № 7 от 24.01.2013г. по гр. дело № 1207/2012г. на Разградски районен съд е отменено решението, взето от Общо събрание на Кооперация „Трудово-производителна кооперация Мир“, [населено място] на 27.07.2012г. за изключване на С. Д. П. като член-кооператор и кооперацията е осъдена да заплати на С. Д. П. от [населено място] сумата 45 лв. – деловодни разноски за двете съдебни производства.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че при постановяване на съдебния акт въззивният съд е проявил излишен формализъм, допуснал е колизия между буквата и духа на закона и не е изложил мотиви за отмяна на решенията по т. 2 и т. 3 от дневния ред на общото събрание. Касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, тъй като делото е решено в противоречие с практиката на ВКС, решава се противоречиво от съдилищата и разглеждането по същество на касационната жалба е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът С. Д. П. от [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Р. К. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради това, че касационната жалба не съдържа ясно и категорично посчване на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, или да се решава противоречиво от съдилищата, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и релевираните от страните доводи, приема следното:
За да отмени решението, взето от Общо събрание на Кооперация „Трудово-производителна кооперация Мир“, [населено място] на 27.07.2012г. за изключване на С. Д. П. като член-кооператор, въззивният съд е приел, че при свикване на общото събрание са нарушени разпоредбите на чл. 16, ал. 1, изр. 2 ЗК и чл. 37, ал. 1, изр. 3 от Устава на кооперацията – в протокола от заседанието на УС и поканата за свикване на общото събрание не са посочени имената на членовете за изключване, нито техните нарушения, нито основанията за изключването им като член-кооператори.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Ако касаторът не посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба и изложението към нея факти и обстоятелства и направените оплаквания за нарушения на съдопроизводствени правила. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантните процесуалноправни или материалноправни въпроси, обусловили решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, които според твърдението му са основания за касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Оплакванията за допусната колизия между буквата и духа на закона, неотчитането от въззивния съд на конкретни факти и обстоятелства и неизлагането на мотиви по отношение на две от решенията на общото събрание на кооперацията представляват доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и в този смисъл са относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не могат да бъдат квалифицирани като основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Разградски окръжен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като не е заявено искане и не са налице доказателства, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 50 от 22.04.2013г. по в. гр. дело № 97/2013г. на Разградски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.