О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
гр.София,
16.05.2018г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 1812 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 666 от 23.02.2018 г., постановено по ч. гр.д. № 276/2018 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 7 с-в, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частна жалба с вх. № 142993 от 27.10.2017 г. на А. С. М. /чрез адв. Д. А./ срещу протоколно определение от 18.10.2017 г. по гр.д. № 8586/2017 г. на Градски съд – София.
Частният жалбоподател А. С. М., чрез процесуален представител поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушения на процесуалния закон и необоснованост по изложени в жалбата съображения.
Ответникът [фирма], чрез процесуален представител , в писмено становище поддържа, че касационната жалба е неоснователна и въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел, че предмет на обжалване пред него е протоколно определение на Градски съд – София, с което последният не е прекратил производството пред себе си, а е върнал същото на районния съд за изрично произнасяне относно направено с отговора на исковата молба възражение за прихващане, след което делото да се изпрати отново в СГС за разглеждането му по същество. Според съда, посоченото протоколно определение не е сред актовете, посочени в разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, доколкото след произнасянето на Софийския районен съд, делото пак ще се върне в СГС за разглеждане по същество, поради което и развитието на производството по делото не е преградено.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията съда, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които това е изрично предвидено в закона. Определението, с което съдът констатира непълнота на съдебен акт на долустоящия съд или допусната фактическа грешка, или наличие на друго незавършено процесуално действие на съда, и поради това връща делото за довършването на дължимите съдопроизводствени действия, не прегражда развитието на делото. С обжалваното понастоящем определение, не се поставя край на развитието на делото по разглеждането на предявените искове по същество, нито на въззивната жалба, с която е сезиран Градския съд, а се осигурява законосъобразното и правилно развитие на съдебния процес относно предявеното субективно право. Изричното указание, съдържащо се в определението на ГС – София, че след произнасянето от първоинстанционния съд по предявеното възражение за прихващане, делото следва да се върне обратно на ГС – София на същия състав за разглеждането на въззивната жалба, потвърждава, че постановеният прекратителен диспозитив няма за правна последица преграждането на производството. Ето защо, страната е лишена от интерес да обжалва протоколното определение от 18.10.2017 г., и като е оставил без разглеждане насочената срещу това определение жалба, апелативният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 666 от 23.02.2018 г., постановено по ч. гр.д. № 276/2018 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: