О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№217
София, 18.12.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 4223 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по две частни касационни жалби.
Л. И. Н., чрез адв. А. П., обжалва определение № 1678 от 28.06.2018г. постановено по ч.гр.д. № 1229/2018г. на Варненския окръжен съд, в частта с която е осъдена да заплати разноски в размер на 700,03лв. Намира определението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано; счита, че въззивният съд е толерирал недобросъвестното поведение на ответната страна по делото и очевидната злоупотреба с право, приемайки за допустима молба по чл.248 ГПК, депозирана 17 месеца след прекратяване на делото и 15 месеца след като е било архивирано. Освен това сочи, че съдът не е разгледал всички нейни възражения. За допускане на касационно обжалване поддържа основанията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите: 1/ допустима ли е молба по чл. 248 ГПК, депозирана 17 месеца след прекратяване на делото и 15 месеца след архивирането му; може ли страната да се счита за добросъвестна по смисъла на чл. 3 ГПК, след като очевидно се е дезинтересирала от изхода на делото за такъв дълъг период; 2/при прекратено и архивирано дело, по което няма процесуални и други действия повече от 17 месеца, подадената молба по чл. 248 ГПК счита ли се за допустима; 3/ разпоредбата на чл. 131, ал. 3 ГПК отнася ли се и за доказателствата за направени разходи, в това число и за адвокатски хонорар, ако страната е разполагала с тях към датата на изготвяне на отговора на исковата молба. Към изложението е приложена практика на ВКС.
Г. К. Д., З. Г. Р., М. К. Я., Д. К. Д., Г. К. Д. и М. Х. Д., чрез адв. Т. И., обжалват същото определение в частта, с която е отказано присъждане на разноски за разликата над 700,03лв. до 1800лв. Жалбоподателите намират определението за неправилно и незаконосъобразно; възразяват срещу приетата от въззивния съд прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поддържат основанието на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1/ следва ли да се присъди отделно адвокатско възнаграждение за всяко лице, за осъществено процесуално представителство от един адвокат на две или повече лица; 2/при субективно съединяване на искове срещу няколко лица, следва ли да се присъди отделно адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на всеки един от ответниците съобразно чл. 2, ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото всеки от тях се защитава самостоятелно срещу предявения срещу него иск, независимо, че се представляват от един адвокат.
Ответницата по тази частна жалба – Л. И. Н. я оспорва и твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване в обжалваната част.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След преценка на доводите на частните жалбоподатели и обстоятелствата по делото, съдът намира следното:
С определение № 9964 от 16.09.2016г. на Варненския районен съд производството по делото е прекратено, поради оттегляне на иска, извършено преди първото съдебно заседание, но след депозиране отговор на исковата молба от ответниците. Определението за прекратяване е съобщено само на ищцата, която не го е обжалвала. Последвало е архивиране на делото. На 20.02.2018г. ответниците Г. К. Д., З. Г. Р., М. К. Я., Д. К. Д., Г. К. Д. и М. Х. Д., чрез адв. Т. И., са поискали допълване на прекратителното определение в частта за разноските. Приложили са договор за правна защита и съдействие от 15.02.2016г., удостоверяващ заплатено възнаграждение в размер на 1800лв.
Първоинстанционният съд, с определение № 3235 от 20.03.2018г., е допълнил определението като е присъдил в полза на ответниците сумата от 933,37лв. разноски за адвокатско възнаграждение, равняваща се на минималното адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.1,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а до пълния претендиран размер от 1800лв. е отхвърлил искането.
Въззивният съд, за да постанови обжалваното определение, е приел, че молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в срок, тъй като по делото няма данни определението за прекратяване да е съобщено на ответниците, поради което за тях не е започнал да тече срокът за подаване на молба за допълване в частта за разноските. Относно размера на разноските въззивният съд е приел за основателно възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Изхождайки от цената на иска 13 445,90 лв. /посочена в молба от 14.01.2016 г. на лист 28 по делото на В./ е определил минималното адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. в размер на 933,37 лв. След това е отчел, че по делото е подаден само отговор на исковата молба, който е общ за всички ответници, при което дължимото възнаграждение е по чл.9 от Наредбата, а именно в размер на 3/4 от определеното по чл.7 и така е получил сумата 700,03 лв., за която е уважил искането за разноски, а в останалата част го е отхвърлил.
При преценка на наведените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:
По частната жалба на Л. Н.. Въпреки, че са казуистично формулирани с оглед конкретните факти по делото, първите два правни въпроса в изложението касаят допустимостта на молбата по чл. 248 ГПК с оглед предвидения в закона срок за подаването й – в срока за обжалване или в едномесечен срок, когато решението е необжалваемо. Въпросите обуславят изхода на производството по чл. 248 ГПК. Не е налице обаче допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като определението не е в противоречие със съдебната практика по въпроса. С т.14 на Тълкувателно решение № 6/2013г. на ОСГТК се приема, че началният момент, от който започва да тече срока по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на решението в частта за разноските и по отношение на страната, която няма интерес да го обжалва, тече от уведомяването й за решението, ако същото е обжалваемо. При прилагане на това разрешение спрямо настоящия случай, в който съдебният акт за прекратяване е обжалваем, но не е бил съобщен на ответниците по иска, които нямат интерес да обжалват, изводите на двете инстанции, че молбата не е просрочена, са правилни. Приложеното от жалбоподателите определение № 202 от 29.05.2012г. по гр.д. № 1250/2011г. на ІІ г.о. е постановено преди тълкувателния акт и не може да бъде взето предвид.
Третият въпрос, така както е формулиран /по приложението на чл.131, ал.3 ГПК/, не е разгледан в обжалвания акт. Въпросът се основава на оплакванията, че доказателствата за заплатеното адвокатско възнаграждение не са били представени с отговора на исковата молба, а едва с молбата по чл.248 ГПК. Даденото от Варненски окръжен съд разрешение съответства на съдебната практика, според която когато основанието за прекратяване е поради действие на ищеца – оттегляне на иска, извършено преди първото съдебно заседание, то за ответната страна липсва задължение да представя доказателства за разноските си преди разглеждането на делото в открито заседание /аргумент от чл. 80 ГПК, според който списъкът на разноските се представя най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция/. Поради това не може да бъде вменено задължение на ответника да представи документа за платеното адвокатско възнаграждение по-рано. В този смисъл са: определение № 455 от 12.11.2010г. по ч.гр.д. № 405/2010г. на ІІ г.о., определение № 101 от 12.03.2012г. по ч.гр.д. №102/2012г. на ІІ г.о., определение № 66 от 07.04.2017г. по ч.гр.д. № 49/2017г. на І г.о.
Не могат да бъдат споделени съображенията за очевидна неправилност на определението поради неприлагане на нормата на чл. 131, ал.3 ГПК. Разпоредбата задължава ответника с отговора на исковата молба да представи всички писмени доказателства, с които разполага. Имат се предвид относимите за решаване на спора доказателства, а не доказателствата за направени разноски по делото, които могат да бъдат представени в срока по чл. 80 ГПК.
Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване по тази жалба.
По частната жалба на Г. К. Д., З. Г. Р., М. К. Я., Д. К. Д., Г. К. Д. и М. Х. Д.. Повдигнатите правни въпроси са за присъждането на отделно адвокатско възнаграждение за всяко лице в случаите когато един адвокат представлява няколко лица, упълномощили го с едно пълномощно. Според касаторите въпросите са решени в противоречие с практиката и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като спрямо първата хипотеза конкретна практика не е посочена.
В случая Варненски окръжен съд съдът е взел предвид, че ответниците са шестима на брой, ангажирали са един пълномощник и са заплатили общо възнаграждение. Следователно е признал, че са налице отделни договори за извършване на адвокатски услуги и отделни упълномощавания, колкото са и клиентите, в какъвто смисъл е практиката по Решение №72 от 15.07.2015г. по гр.д. № 553/2015г. на ІІ г.о. Същевременно, при извършване на преценката по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на възнагражденията, съдът е допуснал намаляване, прилагайки критериите, посочени в законовата норма, а именно действителната фактическа и правна сложност, както и отчитайки, че в конкретния случай осъществената защита се изразява само в изготвяне на общ отговор на исковата молба. Поради това е извършил намаляването общо, а не спрямо всеки ответник.
Предвид изложеното не са налице визираните основания за допускане на касационно обжалване и следва да се откаже достъп до касационен контрол и по тази частна жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1678 от 28.06.2016г. постановено по ч.гр.д. № 1229/2018г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на Л. И. Н. от [населено място] и по касационната жалба на Г. К. Д., З. Г. Р., М. К. Я., Д. К. Д., Г. К. Д. и М. Х. Д., всички от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: