О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София, 19.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 2675/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Г. Д. П., срещу определението на Софийски градски съд, постановено на 18.04.2016 г. по ч.гр.д. № 4409/2016 г. С него е оставена без уважение частната жалба на Г. Д. П. срещу определение на Софийски районен съд, постановено на 02.11.2015 г. по гр.д. № 10104/06 г. , с което оставена без разглеждане подадената от него молба от 19.10.2015 г. за конституирането му като страна по делото на основание чл. 120 ГПК/ отм./ и е върната частна жалба от същата датата срещу постановеното на 28.12.2006 г. определение за прекратяване на производството по делото.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по следните въпроси: В качеството му на материалноправен правоприемник на починалата ищца от момента на откриване на наследството през 2006 г., придобива ли жалбоподателят и качеството на процесуален правоприемник и следва ли да бъде конституиран като страна по делото. Може ли да обжалва определението, с което делото е прекратено и не му е било съобщено.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 10104/2006 г. по описа на Софийски районен съд е било образувано по искова молба, подадена от А. К. Ч. чрез нейния пълномощник адв. М. Р., преупълномощена от жалбоподателя Г. Д. П. в качеството му на пълномощник на А. Ч., против С. М. А., за ревандикация на три урегулирани поземлени имота, находящи се в [населено място], м. ”Т. баир”. Исковата молба е постъпила в съда на 04.05.2006 г. А. К. Ч. е починала на 28.07.2006 г. Първоинстанционният съд, след като спрял производството по делото на основание чл. 182, ал.1, б. ”б” ГПК/ отм./ , изискал служебно удостоверение за смъртта и наследниците на починалата ищца и конституирал на основание чл. 120 ГПК/ отм./ като страна по делото нейния единствен наследник по закон Л. Т. Б.. С определение от 28.12.2006 г. прекратил производството по делото, като е приел, че ищецът не е изпълнил в срок дадените му указания да заяви дали поддържа предявения иск. Определението е съобщено на Л. Б. на 27.01.2007 г. и няма данни да е било обжалвано.
На 19.10.2015 г. жалбоподателят в настоящото производство е депозирал пред Софийски районен съд молба с искане да бъде конституиран като ищец по делото на основание чл. 120 ГПК/ отм./ като универсален правоприемник на А. К. Ч.. Позовал се е на саморъчно завещание от 25.07.2006 г., обявено на 21.07.2015 г., с която А. Ч. определя жалбоподателя за свой единствен наследник.
На същата дата Г. Д. П. е депозирал пред Софийски районен съд и частна жалба срещу определението от 28.12.2006 г. за прекратяване на производството по делото.
При тези данни, за да потвърди първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането на Г. П. да бъде конституиран като страна по делото и е върната подадената от него частна жалба, въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 120 ГПК/ отм./ урежда процесуалното правоприемство по време на висящ процес. Когато процесуалното правоотношение е престанало да съществува, не може да бъде извършена замяна на страна по делото.
От представената с частната касационна жалба съдебна практика, относимо към настоящото дело е влязлото в сила определение № 3429 от 05.02.2016 г. по ч.гр.д. № 15699/2015 г. на Софийски градски съд, което третира сходна хипотеза, при която, позовавайки се на саморъчното завещание на А. Ч. от 25.06.2006 г., обявено на 21.07.2015 г., жалбоподателят в настоящото производство Г. П. е обжалвал определение от 15.08.2007 г. по гр.д. № 9713/2006 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл. 100, ал.3 ГПК/ отм./ производството по делото е било прекратено. Подадената частна жалба е приета за допустима, а по същество- за основателна, по съображения, че това завещание от формална страна легитимира жалбоподателя П. като универсален правоприемник на Ч.. По силата на закона същият е встъпил в правата на праводателката си от момента на нейната смърт, като настъпването на това правоприемство не обусловено от постановяването на изричен съдебен акт. Въззивното определение, предмет на проверка по настоящото дело, противоречи на цитираната съдебна практика и това съставлява основание за допускането му до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Във връзка поставените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси настоящият състав намира за правилно разрешението, дадено с определение № 3429 от 05.02.2016 г. по ч.гр.д. № 15699/2015 г. на Софийски градски съд. Разпоредбата на чл. 120 ГПК/ отм./ урежда хипотеза на законово правоприемство в процеса. Нормата повелява, че при смърт на физическото лице / или прекратяване съществуването на юридическото лице/ производството продължава в лицето на правоприемника. Наследниците на починалата страна придобиват качеството на страна по делото по право от момента на смъртта на техния праводател, а не от постановяването на нарочен съдебен акт за конституирането им. Определението на съда по чл. 120 ГПК/ отм./, с което се заличава починалата страна и на нейно място се конституират нейните наследници по закон или по завещание, не поражда процесуалното правоприемство, а е последица от него.
Разпоредбата на чл. 182, ал.1, б ”б” ГПК / отм./ задължава съда в случай на смърт на страна по делото да спре производството, като целта на спирането е да бъдат издирени правоприемниците и да бъдат конституирани като страни с произтичащите от това правни последици, за да бъде обезпечено правото им да участват в делото и да защитят правата си. В общия случай това са наследниците по закон, тъй като техните имена фигурират в базата данни за населението и могат да бъдат установени от заинтересованата страна или служебно от съда. Когато има данни за оставено от страната универсално завещание или завет, като процесуален правоприемник се конституира и наследникът по завещание или заветникът. Но когато починалата страната е оставила наследник по закон или по завещание, и това обстоятелство обективно не е било известно на съда, наследникът не губи качеството си на страна в процеса само поради това, че не е бил надлежно конституиран. Затова когато страната е починала в хода на делото и не е била заместена от своите правоприемници, както изисква чл. 120 ГПК / отм./, последните могат да защитят правата си чрез обжалване по предвидения за това ред на постановените съдебни актове, ако са им станали известни, или да атакуват влязлото в сила решение, постановено без тяхно участие, по реда на чл. 231, ал.1, б.”е” ГПК/ отм./
С оглед дадения отговор на поставения от жалбоподателя въпрос, неправилно съдът в двете инстанции е приел, че липсва възможност за конституиране на жалбоподателя като страна по реда на чл. 120 ГПК/ отм./ на мястото на починалата ищца А. Ч., тъй като производството по делото било прекратено. Правоприемството в процесуалното правоотношение с починалата ищца е настъпило по силата на закона преди постановяване на прекратителното определение, което означава, че жалбоподателят като неин универсален наследник е станал страна по делото по право и е легитимиран да обжалва същото по реда на чл. 213 и сл. ГПК/ отм./.
Независимо от изложеното, въззивното определение в частта, с която е потвърдено определението на Софийски районен съд от 02.11.2015 г. по гр.д. № 10104/06 г. за връщане на подадената от Г. Д. П. частна жалба от 19.10.2015 г. срещу постановеното на 28.12.2006 г. определение за прекратяване на производството по делото се явява правилно по други съображения.
Настоящият състав намира, че частната жалба срещу определението е процесуално недопустима като подадена след срока по чл. 214, ал.1 ГПК/ отм./. Саморъчното завещание на А. Ч. от 25.07.2006 г. е обявено на 21.07.2015 г. Към този момент определението от 28.12.2006 г. за прекратяване на производството по делото е било известно на жалбоподателя. Основание за този извод е подадената от него молба вх.№ 462 от 31.03.2010 г., с която е поискал издаване на копия от документи, касаещи извършени плащания на съдебни и деловодни разноски по 8 бр. архивирани дела, в това число и гр.д. № 10104/2006 г. по описа на Софийски районен съд. Съгласно чл. 214, ал.1 ГПК/ отм./ срокът за обжалване на определението е 7-дневен и започва да тече от съобщаването му. В случая обаче узнаването на прекратителното определение от жалбоподателя предхожда обявяването на завещанието, поради което следва да се приеме, че срокът е започнал да тече от 21.07.2015 г. и е изтекъл на 28.07.2015 г. Частната жалба е постъпила в съда на 19.10.2015 г., т.е. след изтичането му. Сам жалбоподателят сочи във въззивната си жалба, че след откриване и обявяване на завещанието е поискал да се убеди в неговата автентичност преди да предприеме каквито и да действия във връзка с делото, поради което възложил изследването му на трима независими един от друг експерти, което сочи, че към 21.07.2015 г. прекратителното определение му е било известно.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийски градски съд, постановено на 18.04.2016 г. по ч.гр.д. № 4409/2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски градски съд, постановено на 18.04.2016 г. по ч.гр.д. № 4409/2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: