3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
[населено място], 02.05.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на тридесети април, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3122 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДФ „Земеделие„ против решение № 2112/11.10.2017 г. по гр.д.№ 894/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 8784/05.12.2016 г. по гр.д.№ 15155/2014 г. на Софийски градски съд.С потвърденото решение е уважен предявеният от К. Л. Й. против ДФ „Земеделие„ установителен иск ,с правно основание чл.439 ГПК, за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата от 32 086 лева , за която по реда на чл.237 ГПК / отм./ са издадени изпълнителни листи от 18.05.2000 г. и 29.08.2000 г. от СРС и образувано изпълнително производство по изпълнително дело № 99/2013 г. по описа на ДСИ при РС – Монтана, тъй като вземането на ответника е погасено по давност.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с чл.116 б.”в” ЗЗД.Счита, че общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД е следвало да се счита прекъсната с образуването на предходно изпълнително дело – през 2006 г. , по което ищецът е получил призовка за доброволно изпълнение,което изпълнително производство е прекратено на 13.05.2011 г. .Именно от тази дата ,според касатора, е следвало да се съобразява течащ давностен срок, прекъснат с образуването на изпълнително дело № 99 /2013 г. .
Ответната страна – К. Й. – оспорва касационната жалба със съображения по същество относно правилността на въззивното решение , като съобразено изцяло с междувременно постановеното ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.273 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочен срещу валиден и допустим,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът твърди, че вземанията на ответника спрямо него , за които са издадени изпълнителни листи на 18.05.2000 г. и 29.08.2000 г. на СРС, към момента на образуване на изп.дело № 99/2013 г. на ДИС при Районен съд – Монтана ,са погасени по давност, въпреки междувременно образувано през 2006 г. изпълнително дело – прекратено. Това е и предметът на предявеният от него отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124 ал.1 вр. с чл.439 ГПК. За да приеме иска за основателен, въззивният съд е споделил съображенията на първоинстанционния съд, че по смисъла на чл.116 б.”в” ЗЗД и съгласно задължителните указания на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, нито молбата за издаване на изпълнителен лист, нито образуването на изпълнително дело и получаването на призовка за доброволно изпълнение , съставляват „ предприемане на действия за принудително изпълнение„ . С издаването на изпълнителните листи през 2000 г. е започнала да тече 5-годишна давност, която е изтекла преди образуването на изпълнително дело през 2006 г..
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира единствено въпроса, съответно прецизиран : Прекъсва ли се погасителната давност, относно вземането на кредитора срещу длъжника, с молба за образуване изпълнително дело за събиране на вземането ? Въпросът е обосноваван с формално посочване на хипотезата на чл.280 ал1. т.3 ГПК – липса на практика на ВКС по същия.
Въпросът не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като решаващия извод на въззивния съд, за изтекла погасителна давност, не е обоснован с несъобразяване на молба за образуване на изпълнително дело, като прекъсваща давността, по смисъла на чл.116 б.”в” ЗЗД . Прието е, че след издаването на изпълнителните листи през 2000 г. и още преди образуване на изпълнителното дело от 2006 г., погасителната давност, както за главниците по двата изпълнителни листа, така и за лихвите върху същите,е изтекла.В този смисъл, действията по образуване на последното, респ. подаване на молбата за същото, са счетени за ирелевантни спрямо изтеклия преди предприемането им давностен срок. Дори да би бил релевантен и в този смисъл – с характеристиката на „ правен „ , въпросът не е обоснован с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно задължителните указания на т.4 на ТР №1 / 2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Той и не би могъл да бъде обоснован, предвид постановеното ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, даващо в мотивите си /т.1/ отговор на конкретния правен въпрос, с което въззивният съд правилно се е съобразил.
Следователно, касационното обжалване не следва да се допуска.С оглед изхода му, ответната страна би имала право на разноски, вкл. в хипотезата на чл.38 ЗАдв., но въпреки упълномощаването на адв.П. за представителство във всяка инстанция , до приключването на делото , липсва договор за правна помощ за настоящата инстанция, сключен изрично при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., поради което и не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т.2 ЗАдв..
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2112/11.10.2017 г. по гр.д.№ 894/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :