ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 217
София, 23.02.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дваесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 718 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.К. като процесуален представител на Н. Х. Д. от [населено място], област Х., срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд /Х./ от 17.ІІ.2011г. по гр.д. № 652/2010г.
Ответникът по касационната жалба К. Т. Д. от [населено място] не е дал отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Х. след връщането на делото за ново разглеждане от ВКС е потвърдил решението на РС Харманли от 11.V.2009г. по гр.д. № 140/2008г. в частите, с които след прекратяването на брака между страните упражняването на родителските права върху малолетното им дете М. е предоставено на бащата К.Д. и е определен режим на свиждане на майката Н.Д. да вижда и взема детето при себе си всеки първи и трети съботен и неделен ден от месеца от 08.00ч. в събота до 20.00ч. в неделя, както и по един месец през лятото през време, не съвпадащо с годишния платен отпуск на бащата, майката е осъдена да заплаща 60лв. месечна издръжка от влизане на решението в сила и е предоставено ползването на семейното жилище, собственост на родителите на съпруга, на К.Д..
За да постанови решението, въззивният съд, изхождайки от критерия гарантиране интереса само на детето, е приел, че упражняването на родителските права върху него следва да се предостави на бащата. Взел е предвид в тази връзка данните от социалния доклад и от заключение на вещо лице, че с оглед леката умствена изостаналост на детето, завишени норми на емоционална и социална незрялост, лабилно емоционално състояние, повишена тревожност и страх, на него следва да му се осигури стабилност, като се отглежда в позната среда, с познати хора. От раздялата на семейството през 2007г. то живее с баща си и родителите му, полаганите за него грижи от тях са адекватни на специфичните му нужди, спорадичните отсъствия на бащата, породени от търсене на работа, не са сериозен проблем, дядото се е заел от доста време със специфичните нужди на детето при възпитанието и обучението му, които изискват постоянство и време, с каквито разполага само той, по местоживеенето на детето в [населено място] вече има осигурен ресурсен учител, извършващ дейност, съобразена със състоянието на детето, в града съществува и център за обществена подкрепа за предоставяне на специализирани услуги на родители на деца с подобни диагнози, според вещото лице промяната на тези обстоятелства ще се отрази зле на детето, още повече, тъй като при смяна на средата то реагира соматично, развива например О. като следствие от психическата му лабилност. Майката е незаменима и не следва да се изключва от живота на детето, но към настоящия момент нуждите му изискват то да остане в средата около бащата. Предоставянето на детето на нея ще доведе до негативен ефект – не е препоръчителна промяната на цялостната му среда, майката отсъства за значителни периоди от време поради трудови ангажименти, а детето търси само нея, не и другите членове на семейството й, не се доказва доколко заетите със земеделие нейни родители са способни да откликват на специфичните нужди на детето, за разлика от родителите на бащата, в [населено място] не се установява да има специалисти ресурсни учители и социални центрове за работа с подобни деца, крайно необходими в случая, жилището в [населено място] е по-добро в битов план.
В изложението на Н. Х.Д. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по по съществен материалноправен въпрос по чл.106 ал.2 от СК /отм./ – упражняване на родителски права върху дете при прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство. Правилното разрешаване на спора било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Решението било постановено в разрез с доказателствата по делото. Съдът изслушал дядото на детето по майчина линия Х.М., който установил, че по време на срещите си с майката то се чувства добре, спокойно и задоволено, че след приключване на свиждането у него се появява тревожност, започва да плаче, не иска да слиза от колата и иска да остане при майката, показващо особената му привързаност към нея и недостатъчност на откъслечните им срещи. Детето при майката не се чувствало в непозната среда, то е свикнало с нея и родителите й, ресурсен учител се назначава във всяко училище при нужда на ученика, в близкия до [населено място] има специализирано училище за деца с умствени увреждания, от където се ползват специалисти в други училища. Съдът не взел предвид , че лишаването на детето от майката неимоверно влияе на възпитанието и на емоционалното му състояние, че според вещото лице е възможно детето да се връща неудовлетворено след свиждането с майката поради ограниченото време с нея, че то изразява позитивни емоции след гостуването на майката, че майката би могла да даде модел на поведение на жена, необходим за бъдещата социализация на детето. Целият доказателствен материал сочел, че ако родителските права се упражняват от майката, това би имало позитивно въздействие върху емоционалното състояние на детето, ще доведе до стабилност.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай касаторката не е поставила конкретен правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, обусловил решаващите му изводи по спора. Релевираните в изложението съображения представляват оплаквания за необоснованост на атакувания съдебен акт и за невземането предвид на установени по делото обстоятелства, но те представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, които се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането му. Не е налице при това положение основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване, което е пречка за преценка за наличието и на твърдяния допълнителен критерий – въпросът, по който въззивният се е произнесъл, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. А както вече бе посочено, касационният съд не е оправомощен служебно да извлича съществените за изхода на спора процесуалноправни или материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд. Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд, граждански състав, № 27 от 17.ІІ.2011г. по гр.д. № 652/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: