4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
[населено място] ,25,03,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в закрито заседание на десети март,през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3326/2013 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Н. М. Н. ,С. М. Н. и М. И. А. против решение № 202/09.05.2013 год. по гр.д.№ 198/2013 год.на Врачански окръжен съд, с което е отменено решение № 77/01.02.2013 год. по гр.д.№ 4378/ 2010 год. на Врачански районен съд и е признато за установено ,че касаторите дължат на [фирма] , при условията на солидарност, в качеството на авалисти по запис на заповед от 23.08.2007 год.,сумата от 24 000 лв.,ведно със законната лихва върху същата, считано от 07.06.2010 год. до окончателното й изплащане .Касаторите оспорват допустимостта, в евентуалност правилността на въззивното решение.Недопустимост обосновават с нормата на чл.417 т.2 ГПК , като считано от тях правно основание на издадената заповед за изпълнение на парично задължение, недопустимо приложена , въпреки че ищецът не притежава специалната правосубектност на кредитор – банка, община или държавно учреждение , изискуема в тази хипотеза. На това основание се оспорва наличието на активна процесуална легитимация на ищеца в исковото производство по чл.422 ГПК.Неправилността на решението се обосновава с несъобразяване,въпреки правилно установената фактическа обстановка, недобросъвестността на кредитора,по смисъла на чл.465 ТЗ,предвид влязлото в сила между страните решение № 76 / 31.01.2011 год. по гр.д.№ 1261/2010 год. на Районен съд Враца.Чрез същото,според касаторите е удовлетворено вземането на кредитора по договора за заем от 23.08.2007 год., / при безспорност между страните на обезпечаването му и чрез процесната запис на заповед /, на основание съпътстващо договореното обезпечение – договорна ипотека с ипотекарен длъжник Н. Н., в качеството й на самостоятелно изпълнително основание по чл. 417 т.6 ГПК.
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Производството е образувано по пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.422 вр. с чл.417 т.9 ГПК – за установяване вземане на [фирма] против касаторите, в качеството на авалисти по запис на заповед от 23.08.2007 година, издадена за сумата от 35 000 лева,предявен за част от същата – 24 000 лева , ведно със законната лихва от подаването на заявлението, по което е издадена заповед за изпълнение на парично вземане.Няма спор между страните, че записа на заповед обезпечава всички възникнали , по силата на договор за заем от същата дата, вземания на ищеца спрямо длъжника [фирма],чийто управител се явява ответника Н. Н., както изрично е предвидено в чл.15 от договора.В същия е уговорено и паралелно обезпечение на вземанията – главница, лихва, неустойка, такси и разноски по събиране на заема по съдебен и извънсъдебен ред – чрез учредяване на договорна ипотека от Н. Н. върху недвижим имот – негова собственост. На основание ипотечния акт е предявено заявление и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 т.6 ГПК ,за сума от 12 097,03 лв. , производството по чл.422 ГПК за установяване на което вземане е приключило с уважаване на иска в този размер, покриващ невъзстановена главница по предоставения заем / установено неплатени 9 погасителни вноски , всяка в размер на 1 250 лева /.
Въззивният съд , за да промени правния резултат е приел,че в качеството си на авалисти , без да са страна по каузалното правоотношение, обезпечаване вземанията на ищеца по което безспорно се твърди и установява осъществено чрез издадената запис на заповед, ответниците не могат да противопоставят възражения свързани с каузалното правоотношение,вкл. правоизключващо възражение , предвид снабдяване с изпълнително основание за събиране на вземането, на основание съпътстващо уговореното обезпечение – договорна ипотека.Позовал се е на задължителна съдебна практика по този въпрос – решение № 17 / 21.04.2011 год. по т.д.№ 213 / 2010 год. на ІІ отд. на ТК на ВКС .В тази връзка е изложил мотиви, че качеството на авалиста Н. Н. на управител на дружеството – длъжник по паричния заем, не е от естество да обоснове извод , че като физическо лице същият е страна и по каузалното правоотношение .Съдът е посочил, че авалистите могат да противопоставят само абсолютни менителнични възражения – по действителността на записа на заповед, каквито няма , а личните възражения на издателя – само в хипотезата на недобросъвестност в придобиването на ефекта,в смисъла й на злоупотреба с право, на основание чл. 465 ТЗ. Макар ответниците да не са противопоставили такова възражение,съдът е изложил мотиви за евентуалната му неоснователност.
В изложението по чл. 284 ГПК касаторите са поставили въпрос относно „обсега на проверка на съда относно съществуването на вземането по каузално правоотношение, обезпечено със запис на заповед, с оглед допустими възражения на авалисти срещу записа на заповед, обезпечаващ вземането по това каузално правоотношение „.Въпросът е зададен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и обоснован с преждецитираното от самия въззивен съд решение № 17 / 21.04.2011 год. по т.д.№ 213 / 2010 год.на ІІ отд. на ТК на ВКС. Със същото е прието,че отговорността на авалиста е самостоятелна спрямо тази на издателя и относителни възражения,основани на каузалното правоотношение, в обезпечение на вземането по което е издаден ефекта, авалистът не може да противопоставя, освен ако сам не е страна по това правоотношение.Прието е,че възражения,основани на съществуването или несъществуването на задължение по каузалното правоотношение, биха били допустими от страна на авалиста само в хипотезата на недобросъвестност при придобиването на ефекта, в смисъла на злоупотреба с право, изводим от систематичното тълкуване на чл.465 вр. с чл.485 ал.2 и чл.289 ТЗ вр. с чл.8 и чл.63 ал.1 ЗЗД.Следователно,споделените от въззивния съд изводи са в пълен унисон с възприетото в цитираната съдебна практика.Отговорът на въпроса,дали съдът правилно е приел, че доказателства за такава недобросъвестност в конкретния случай липсват,е въпрос по правилността на решението,преценима във фаза на касационното производство, различна от настоящата и на основанията по чл.281 т.3 ГПК. Впрочем, следва да се съобрази, че възражения,основани на чл.537 вр. с чл.465 ТЗ, ответниците не са направили в хода на първоинстанционното и въззивното производство.Недобросъвестността и злоупотребата с право, разбирани като знание за наличието на относителни възражения по каузалното правоотношение с хонората подлежат на доказване от авалиста.Дали снабдяването на кредитора и с друго изпълнително основание за събиране на същото вземане съставлява недобросъвестност по смисъла на чл.465 ТЗ, доколкото с мотивите си за липса на такава , на основание соченото от длъжниците паралелно изпълнително основание по договора за ипотека, въззивният съд не го е счел за действие с такава правна последица, би бил релевантен правен въпрос,но нито е формулиран,нито обоснован с допълнителен селективен критерий.По начало релевантността му би била предпоставена от предходно установяване на идентичност в основанието и размера на вземането, установено с решение № 76 / 31.01.2011год. по гр.д.№ 1261 / 2010 год. на Районен съд Враца и процесното . Съгласно чл.15 от договора за заем, записа на заповед обезпечава всички вземания на заемодателя , които не се изчерпват с връщане главницата по заема .В производството по гр.д.№ 1261/2010 год. на Районен съд Враца кредиторът изрично е сочил вземания и от дължима неустойка , рискова премия и договорна лихва,в която част производството по чл.422 ГПК е било прекратено, поради непредявяването на тези вземания със заявлението по чл.417 т.6 ГПК. На основание абстрактната сделка , в производството по чл.422 вр. с чл.124 ал.1 вр. с чл.417 т.9 ГПК кредиторът не е бил длъжен да посочи кое конкретно вземане по договора за заем удовлетворява чрез претендираната заповед за незабавно изпълнение.В тежест на длъжника, при безспорност на обезпечителната функция на записа на заповед между страните,би било установяване погасяването на вземането на кредитора – пълно или частично,вкл. чрез паралелно проведеното заповедно производство на друго основание.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 202/09.05.2013 год. по гр.д.№ 198/2013 год.на Врачански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :