О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 217
София, 27.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 1090/2013 г.
Производство по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. О. Д., [населено място] против разпореждане от 01.06.2012 г. по гр.д.№ 11722/2011 г. на Софийски градски съд, с което е уважено искането на Р. К. К. за издаване на изпълнителен лист за разноските, присъдени му с оставеното от въззивния съд решение на Софийски районен съд, ГК, 53 състав, постановено по гр.д.№ 53449/2010 г.
В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното разпореждане и искане за отмяната му като неправилно.
Ответникът по частната жалба Р. К. К. изразява становище за оставянето й без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
По същество частната жалба е основателна.
Софийски градски съд се е произнесъл като въззивна инстанция срещу решението на Софийски районен съд, с което е бил уважен предявения от Р. К. К. срещу В. О. Д. установителен иск по чл.422 ГПК. Първоинстанционният съд е осъдил ответника по иска, сега жалбоподател да заплати на ищеца направените по делото разноски. По жалба на последния въззивната инстанция потвърдила решението на първоинстанционния съд, като за присъдените разноски за двете инстанции с обжалваното разпореждане въззивният съд издал изпълнителен лист, което е предмет на настоящето производство.
ВКС, състав на ІІ т.о. намира, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Съгласно разпоредбата на чл.404, ал.1, пр.2 ГПК, на принудително изпълнение подлежи невлязлото в сила осъдително решение, т.е. постановеното от въззивния съд решение по искове за парично вземание, което освен със сила на пресъдено нещо, се ползува и с изпълнителна сила. Разширителното й тълкуване, при което въззивният съд счел за приложимо правилото му и по отношение на невлязлото в сила решение в частта за разноските, не може да бъде споделено. В посочената му част то има характера на определение, от което по аргумент за противното следва, че, то подлежи на принудително изпълнение едва след влизането му в сила, т.е. предварителното му изпълнение е изключено по силата на закона. Ето защо, като е издал изпълнителен лист за присъдените разноски, преди съдебният му акт да стане необжалваем, /подадена е касационна жалба/, въззивният съд е допуснал нарушение на закона – чл.404, ал.1, пр.2 ГПГ. Това налага обжалваното разпореждане да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се остави без уважение молбата на Р. К. К. по чл.405 във вр. с чл.404, ал.1, пр.2 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК-второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА Разпореждане от 01.06.2012 г. по гр.д.№ 11722/2011 г. на Софийски градски съд, постановено на основание чл.404, ал.1, пр.2 ГПК, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. К. К. за издаване на изпълнителен лист за присъдените му с решението на Софийски градски съд от 01.06.2012 г. по гр.д.№ 11722/2011 г. разноски в размер на 1 100 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: