О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София, 27.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 24.02.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1607 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 61 от 06.03.2014 год., по в.гр.д.№ 6/2014 год., Великотърновският апелативен съд, след отмяна на решение № 241 от 18. 11. 2013 год., по гр.д.№ 85/2013 год. на Ловешкия окръжен съд в неговата отхвърлителна част, е уважил предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] обективно кумулативно съединени искове – по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата общо от 98 265.28 лв., представляваща получени без основание наемни цени за различни по вид, конкретно посочени недвижими имоти в периода 09.02.2010 год. – 31.12.2010 год. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 26 357.62 лв. – обезщетение за забава в плащането на горепосочената главница за периода 09.02.2010 год. – 31.12.2010 год., като в останалата осъдителна част е потвърдил първоинстанционния съдебен акт.
Недоволен от въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която исковите претенции по чл.55, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД са уважени – първата за сумата 98 265.28 лв., а втората за 26 357.62 лв., е останал ответникът по спора- [фирма], [населено място], който го е обжалвал с оплакване за неправилност, поради допуснато нарушение на закона – смесване между фактическите състави на чл.55, ал.1 ЗЗД и на чл.59 ЗЗД, съответно – самостоятелните искови претенции за връщане на даденото по нищожна сделка и за търсене на обезщетение за ползване на имот без основание, както и на съществените съдопроизводствени правила, свързани с преценка на събраните по делото доказателства и доводи на страните- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1ГПК ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право: 1. „На какво правно основание може да се предяви и уважи претенция за получени от ответника граждански плодове- наеми от имот, придобит по сделка, прогласена по- късно за нищожна с влязло в сила решение- на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, или на основание чл.59, ал.1 ЗЗД?”; 2. ”На какво основание- начална липса на основание, или на отпаднало основание дължи обезщетение за ползване на имота приобретателят по придобивна сделка, при прогласена нейна нищожност?”; 3.” Какво дължи ответникът – приобретател по сделка, прогласена за нищожна, който е събирал наеми от имота – връщане на събраните наеми, получени по наемни договори с трети лица, или обезщетение за ползване на имота в размер на средната пазарна наемна цена?”; 4. ”От кой момент възниква правото на собственика да търси обезщетение от държателя на вещта: от момента на сключване на сделката, или от момента на влизане в сила на решението, прогласяващо нищожността на сделката?”;5. „Доходите, получени от купувача по сключени от него с трети лица договори за наем, които не са прогласени за недействителни, считат ли се за получени при начална липса на основание по см. на чл.55, ал.1 ЗЗД, когато впоследствие придобивната сделка е била прогласена за нищожна?”; 6.” Трябва ли този, който дължи връщането на една вещ, да бъде поканен да върне и плодовете?”; 7.” Когато приобретателят на една вещ въз основа на нищожен договор дължи връщането и, трябва ли да бъде поканен да върне вещта и плодовете от нея и поканата зависи ли от това дали е добросъвестен или недобросъвестен владелец?”;8.”Основанията на които един договор е признат за нищожен, определят ли дали приобретателят на придобитата въз основа на същия вещ е добросъвестен или недобросъвестен владелец и кои – като добросъвестен?” и процесуалноправен – ”Когато изводите на въззивния съд се различават от изводите на първоинстанционния съд, длъжен ли е той да мотивира различните изводи и да изложи свои собствени мотиви по всички доводи и възражения, направени от страните?.
Като израз на визираното противоречие са посочени ППВС № 1/79 год. и постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на отделни състави на ВКС: № 77 от 05.11.2010 год., по гр.д.№ 1822/2009 год. на ІІІ г.о.; № 55 от 28.02.2012 год., по гр.д.№ 652/2011 год. № 131 от 27. 10. 2009 год., по т.д. № 268/2009 год. на І т.о.,№ 131 от 27.10.2009 год., по т.д.№ 268/2009 год. на І т.о., № 1113 от 02.11.2007 год., по гр. д.№1071/2006 год. на ІV г.о., № 719 от 27.12.2010 год., по гр.д.№ 532/ 2010 год. на ІІІ г.о. и № 42 от 10.07.2009 год., по т.д.№ 587/2008 год. на І т.о., както и определения на І т.о..
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на поддържаното от касатора селективно основание и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че наемите, които ответното търговско дружество е получило като доход от собствена вещ за исковия период от процесните 13 имота са престирани при начална липса на основание по см. на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, тъй като по съдебен ред, с влязло в сила решение, е прогласена нищожността на всеки един от отделните договори за тяхната покупко- продажба, което изключва последното да е придобило собствеността им, в качеството си на купувач. Позовавайки се на правната характеристика на наема на граждански плод и разпореденото от чл.57, ал.1 ЗЗД решаващият състав на Великотърновският апелативен съд е счел, че доколкото ответникът през процесния период, с оглед основанията за прогласената нищожност на сключените продажби, е бил недобросъвестен владелец, то той дължи връщането им, като стойност и без покана от насрещната страна. Досежно конкретния дължим размер, който подлежи на връщане, въззивната инстанция се е позовала на неоспореното заключение на изслушаната специализирана съдебно- икономическа експертиза.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват да се приеме,че поставените от касатора правни въпроси с №1,№ 2,№ 3, № 4, № 6 и № 8, като релевантни за крайния изход на делото попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно по отношение на същите е поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
При определяне правната квалификация на предявения иск, като черпещ своето правно основание в нормата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД Великотърновският апелативен съд се е съобразил с разрешението, възприето в задължителната практика на ВКС – т.1 и т.6 на ППВС № 1/ 79 год., че началната липса на основание е налице всякога, в случаите, когато, какъвто е и разглежданият, е получено нещо въз основа на нищожен акт, вкл. въз основа на договор, нищожен, поради противоречие със закона, или сключен в заобикаляне на закона или накърняващ добрите нрави. Същевременно, доколкото по делото отсъстват данни въззивният съд да е променил дадената от първостепенния съд правна квалификация, решението му не е постановено в противоречие и с останалата посочена в касационната жалба практика на ВКС, относима към приложението на чл.59 ЗЗД и чл. 73 ЗС. Отделен в тази вр. е въпросът за приетата в тези съдебни актове различна от установената по настоящето дело фактическа обстановка и различния доказателствен материал, който е бил преценяван.
Останалите правни въпроси, може да са важни, но са хипотетични и не са обусловили решаващите правни изводи в обжалвания съдебен акт, поради което не попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и в този см. не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски за касационното производство, нито е представил доказателства за извършването на такива, вкл. списък по чл.80 ГПК, поради което при този изход на делото, съставът на касационната инстанция не се произнася по отговорността за тях – арг. от чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновският апелативен съд № 61 от 06.03.2014 год., по в.гр.д.№ 6/2014 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: