Определение №217 от 27.4.2017 по ч.пр. дело №1585/1585 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 217
гр. София, 27.04.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1585 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Л. Л. против определение № 153/20.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 172/2017 г. от състав на Апелативен съд – Пловдив.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състава на въззивния съд е потвърдил определение на първоинстанционен съд, с което е върната исковата молба на ищеца, поради непосочване на адрес, на който да бъде призован ответника по делото. Съдът е приел, че по делото не е посочен адрес, на който да бъде призован ответника, така, както е приел и първоинстанционния съд.
По делото, до ответника е изпратен препис от исковата молба, на посочения от ищеца адрес. Съобщението е върнато в цялост със забележка, че лицето не живее на адреса от 2-3 месеца и къщата е необитаема. Въз основа на това отразяване в съобщението, първоинстанционния съд е приел, че на ищеца следва да се укаже да посочи адрес в страната или в чужбина, на който да бъде призован ответника, като е оставил делото без движение, като поради неизпълнение на тези указания, е върнал исковата молба.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правен въпрос, свързан с процесуалната възможност на съда да върне искова молба в случаите, в които е посочен адрес на ответника по делото, но същия не е намерен на адреса, без да е указано на ищеца да представи доказателства за постоянен или настоящ адрес на страната и без да е изпълнена процедурата по чл.47 ГПК. В тази насока се сочи противоречие с практиката на ВКС – опр. № 81/2015 г., постановено по т.д.№ 3391/2014 г. на ВКС, 2-ро т.отд.. С цитираното определение е прието, че за снабдяване с официална справка относно адресната регистрация на физическо лице се изисква съдебно удостоверение, като необходимостта от него следва да се укаже на ищеца с разпореждането за оставяне без движение на исковата молба. Доколкото това разрешение с цитираното от касатора определение на ВКС е дадено не с отговора на правния въпрос по допустимостта на касационното обжалване в разгледаната хипотеза, а при разрешаването на конкретния правен спор, то касационното основание по допустимостта на обжалването следва де е не по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, а по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречиво разрешаване от съдилищата на поставения правен въпрос. Съдът не е процедирал в насоката на разрешението, дадено с цитираното определение, поради което е налице основание за допускане до касационно обжалване.
По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното:
В случаите, когато се констатира нередовност на исковата молба, свързана със задължението на ищеца да посочи адрес за призоваване на ответника, съдът е длъжен в указанията си до ищеца да посочи и необходимостта от издаването на съдебно удостоверение, с цел снабдяването със същото за нуждите на информацията да се посочи постоянен или настоящ адрес на ответника. В тази насока състава на ВКС споделя изцяло становището по този правен въпрос, дадено с опр. № 81/2015 г., постановено по т.д.№ 3391/2014 г. на ВКС, 2-ро т.отд, което приема за правилно.
По частната касацицонна жалба, състава на ВКС приема следното:
Неправилно е разбирането на състава на въззивния съд, че по делото липсва посочен адрес на ответника, доколкото още с исковата молба е посочен такъв. Отделен е въпросът, че лицето не е намерена на посочения адрес. Ненамирането от длъжностното лице по връчване на съобщенията на ответника на посочения от ищеца с исковата молба адрес не е равнозначно на липсата на посочен адрес, като нередовност на исковата молба. В случая призовката, изпратена до ответника с препис от исковата молба е върната със забележката, че лицето е напуснало адреса. Съдът действително е констатирал в тази насока, че следва да се извършат процесуални действия във връзка с установяването на адрес за призоваване на ответника, но не е процедирал законосъобразно, което е довело да постановяването на преправилното определение, с което е потвърдено разпореждането за връщане на исковата молба. След оставяне на делото без движение /доколкото не може да се извърши процедурата по връчване на преписа от исковата молба/, съдът е следвало да укаже, да се извърши връчване на съобщението чрез залепване, като след това се укаже на ищеца да представи удостоверение за постоянен или настоящ адрес на ответника, за да се извърши проверка дали посочения от ищеца адрес е този, на който е адресно регистрирано лицето, като при съвпадане да се извърши цялостно процедурата по чл.47 ГПК, с цел редовната процедура по призоваването и процесуалното представителство на ответника по делото. В случая, съдът не е разпоредил да се извърши призоваване чрез залепване, нито е указал на ищеца да представи удостоверение за настоящ или постоянен адрес на ответника, както и не е дал указания до ищеца, че за посочване на последното следва да се издаде съдебно удостоверение. Липсата на законосъобразни действия по осигуряване на редовността на процедурата по призоваване на ответника е довело и до постановяване на незаконосъобразно определение от страна на въззивния съд, което следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за извършване на процесуалните действия по призоваването на ответника, съобразно гореизложеното.
Водим от горното, състава на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 153/20.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 172/2017 г. от състав на Апелативен съд – Пловдив.
ОТМЕНЯ определение № 153/20.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 172/2017 г. от състав на Апелативен съд – П., с което е потвърдено определение № 284/02.02.2017 г., постановено по гр.д.№ 2972/2016 г. на ОС- Пловдив, ІV гр.състав.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Пловдив, за продължаване на процесуалните действия по делото.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.

Scroll to Top