О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София, 27.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 09.03.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №853/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№36993/11.12.2015г.,подадена от Й. Д. Ч.,чрез пълномощника му адвокат И. В.,против решение №1825/05.11.2015г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№2676/2015г. по описа на съда,с което е отменено решение №112/30.06.2015г. по гр.д.№154/2014г. по описа на Районен съд,гр.Девня и вместо него е постановено:приема за установено в отношенията между П. З. К. и К. Г. К. от една страна и Й. Д. Ч.,че П. З. К. и К. Г. К.,са собственици на недвижим имот-ПИ с идентификатор 36868.201.65,с площ 1574кв.м по кадастралната карта на [населено място],обл.В.,ведно с построената в имота еднофамилна,едноетажна жилищна сграда с идентификатор 36868.201.65.1 с разгъната площ 47 кв.м,по давност чрез владение,упражнявано в периода от 1984г. до настоящия момент с присъединено владение,упражнявано от З. К. В. в периода от 1984г. до 1997г.,на основание член 124 ГПК,като отменя нот.акт №172,т.VІІ,рег.№8543,дело №1071 от 22.12.2008г. на нотариус В. М..
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е процесуално недопустимо,като се иска същото да бъде обезсилено,в противен случая решението е неправилно поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдоприозводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба П. К. и К. К.,чрез пълномощника си адвокат Б. Б.,в депозирания писмен отговор на жалбата,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с депозираната искова молба вх.№3938/16.07.2010г.,ищцата П. З. К. е предявила против Й. Д. Ч. ,иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК,с която след направеното уточнение на иска/лист 56 гр.№877/2010г. по описа на Девненски районен съд/се иска да се признае за установено по отношение на ответника Ч.,че ищцата е собственик на процесния имот,придобито на основание давностно владение/лично и присъединено от баща й З. К. В.-поч.1997г./като последният бил установил владение върху имота като наследник на своя брат Г. К. В.-поч.1984г. и го владял до смъртта си,отблъсквайки владението на останалите наследници на Г. В., а впоследствие от 1997г. имотът се владее от ищцата П. З.,заедно със съпруга й К. Г. К.-конституиран като съищец с определение №187 от 16.04.2014г. от Девненски районен съд по гр.д.154/2014г. по описа на съда/след обезсилване на постановеното решение по гр.д.№877/2010г. по описа на Д. и връщане за ново разглеждане от същия съд/.Съдът е посочил,че в отговора си ответникът Й. Ч.,твърди че е придобил процесния имот по силата на договор за покупко-продажба от продавачите Д. З. К.,Е. Л. К.,Ж. Л. Й. и Й. Л. Ч.,обективиран в нот.акт №62 от 02.03.2010г.,които са част от наследниците на общия им наследодател Г. В.,легитимиращи се като собственици на имота по силата на нотариален акт №172/22.12.2008г.,за собственост върху недвижим имот,придобит по наследство и давностно владение/лист 5 от делото/.Съдът е приел,че съгласно приложените удостоверения за наследници по делото,а именно: удостоверение за наследници №60 от 21.04.2012 г., изд. кметство [населено място], общ. Д., удостоверение за наследници №2 от 13.01.2009 г, презаверено към 18.06.2012 г., изд. кметство [населено място], общ. Д., удостоверение за наследници №78 от 28.06.2012 г., изд. кметство [населено място], общ. Д., удостоверение за наследници №7 от 17.05.2011 г., изд. от кметство [населено място], общ. Д., удостоверение за наследници №401 от 27.07.2012 г., изд. [населено място], общ. В., наследници на Г. К. В., п. 04.03.1984 г., са лицата: П. З. К./настояща ищца/ и Г. З. К., в качеството на наследници на З. К. В.- п. 1997 г. – брат на общия наследодател; Д. Д. К., М. Д. М. и починалата Д. Д. Л., която оставила за наследници Д. Н. Л. и Л. Н. Л., всички в качеството на наследници на С. К. К.- п. 1983 г. – сестра на общия наследодател; Г. Л. Г., Я. Л. Г. и Д. Г. Д., всички в качеството на наследници на Т. К. Г.,-п. 1972 г. – сестра на общия наследодател; Д. З. К., К. З. Н., починалата С. З. М., която оставила за наследници З. Д. М. и Н. Д. М., и починалият Н. З. Н., който оставил за наследници Д. Н. З. и З. Н. З.,всички в качеството на наследници на Й. К. Н.-п.1980г.-сестра на общия наследодател.
Съдът е посочил,че релевантен за спора е въпросът относно принадлежността на правото на собственост върху земята към момента на установяване на владение от ищеца и в тежест на последния е да установи кой се легитимира като собственик на този имот към и след 1997г.Съдът е приел,че по делото са събрани достатъчно убедителни доказателства, както за основателността на предявения от ищците иск, доколкото изцяло се доказва твърдението , че бащата на ищцата З. К. В. е установил еднолично владение върху процесния имот след смъртта на брат си Г. К. В. – през 1984 година ,който владял имота до смъртта си през 1997 година.Наред с това,съдът е приел,че по делото се установява и че след смъртта на баща й през 1997 година и до сега П. К., ведно със съпругът си са установили явно и еднолично владение върху имота за себе си, с оглед на което са придобили правото на собственост по давност, като не само са извършвали обикновени действия по управление, но и са демонстрирали намерение за своене на индивидуален собственик на целия имот спрямо останалите съсобственици, което по категоричен начин е отричало правата на останалите съсобственици. Във връзка със действията, извършвани от З. В., с които е обективирал владелческите си намерения, по делото се установява, че след като сьщият е установил владение за себе си, е поставил оградна мрежа с бетонни колове и дървена врата с брава , от която само той имал ключ,като видно от събраните по делото доказателства се установява и твърдението на ищците, че у останалите наследници на Г. К. не е имало нагласа, че процесния имот им е наследствен, тъй като още приживе последният е казвал, че ще остане за З., който единствен го е гледал и посещавал,т.е. никой от останалите наследници не е предявявал права пред З. В. относно собствеността и ползването на процесния имот, след установеното от него еднолично владение. В тази връзка, съдът е приел за установено, че след смъртта на Г. В., наследодателят на ищцата – З. е установил необезпокоявано и неоспорвано владение върху имота, изразяващо се в ползване, плодосъбиране, стопанисване и всякакви други действия по управлението на собствеността си, като това му владение е признавано и не е оспорвано от останалите наследници на Г. В.. В подкрепа на последното е и приложеното по делото влязло в сила решение за прекратяване на брака му по гр.д.№69/1984 година на PC – Девня /тоест непосредствено след смъртта на Г. и установяване на едноличното владение на З./, в което е посочено, че същият притежава недвижим имот в [населено място], /,а по делото е видно, че той друг имот освен семейното жилище нe е притежавал/, поради коего не са налице предпоставките за възлагането на семейното жилище в негова полза.Съдът е посочил,че тези обстоятелства напълно са потвърдени и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са споделили личните си и непосредствени впечатления, че както З. В., така и дъщеря му П. З., а в последствие и съпругът й, са упражнявали необезпокоявано и непрекъснато владение върху имота в период по-дълъг от 10 години, отблъсквайки владението на останалите наследници, като показанията на свидетелите се подкрепят изцяло от събрания по делото доказателствен материал, включващ и множество официални свидетелстващи документи.Съдът е стигнал до извода, че ищците установяват, че са собственици на процесния имот на наведеното придобивно основание, поради което и предявеният иск се явява основателен и неправилно е отхвърлен.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява,че са налице основанията,предвидени в член 280,ал.1,т.1 и т.3,като съдът се е произнесъл по правни въпроси във връзка със задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото,отнасящи се до правнозначимите за основателността на исковете факти,с излагане на правни изводи,със изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил?,които въпрос са разрешени в противоречие с практика на ВКС-приложените с изложението решения на ВКС,постановени в производство по член 290 ГПК,представляващи задължителна практика на ВКС.
С оглед изложеното в решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение и формулираните от касатора правни въпроси,касационният съд намира,че същите са разрешени с постановеното въззивно решение в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС,поради което основанието за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280,ал.1,т.1 ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.11.2015г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№2676/2015г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
Да се изпрати съобщение до касатора Й. Д. Ч.,лично и чрез пълномощника му адвокат И. В.,в едноседмичен срок от получаването му да внесе по сметка на ВКС такса в размер на 118,50 лева и представи документ по делото за внесената такса,като в противен случай жалбата ще му бъде върната.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: