О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
С о ф и я, 29 декември 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в з а к р и т о заседание на 28 д е к е м в р и 2011 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
като съобрази становището на прокурора Руско Карагогов,
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
ч.н.дело № 3070/2011 година.
Производство по чл.351, ал.5 от НПК.
Обжалвано е разпореждането на съдия от въззивния съд от 22.11.2011 г. по ВНОХД № 85/2011 г. на Бургаския апелативен съд за връщане, като недопустима, на касационната жалба от 21.11.2011 г. на гражданския ищец Министерство на регионалното развитие и благоустройство, чрез министъра на същото, против въззивно решение № 169/10.10.2011 г. по същото дело, с което е потвърдена присъда № 169/18.12.2008 г., постановена по НОХД № 206/2008 г. на окръжен съд-Б. в частта й досежно оправдаването на подс.В. и по обвинението по чл.254б, ал.1 от НК и е отхвърлен изцяло предявеният от МРРБ иск за обезщетяване на причинени на министерството имуществени вреди от това деяние.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава писмено становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 160/18.12.2008 г. по НОХД № 206/2008 г. Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия В. Т. В. за невинен по предявените му обвинения по чл.254б вр.чл.26, ал.1 и по чл.212, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и е отхвърлил предявения от МРРБ граждански иск за причинени имуществени вреди на министерството, със законовите последици.
По въззивен протест от окръжна прокуратура-Бургас тази присъда е била отменена и с нова присъда № 52/16.04.2009 г. по ВНОХД № 25/2009 г. на апелативен съд-Бургас подсъдимият е признат за виновен и осъден и по двете предявени му обвинения, както и е уважен предявеният от МРРБ иск за сумата от 141 669,07 лв причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва. Тази присъда по жалба на подс.В. е отменена с решение № 309/09.10.2009 г. по н.д.№ 331/2009 г. на ВКС-І н.о. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за отстраняване на констатирани съществени нарушения на процесуалните правила.
При второто разглеждане на делото по ВНОХД № 203/2009 г. апелативният съд отново е уважил, този път частично, протеста на окръжна прокуратура-Бургас и е осъдил подсъдимия по обвинението му по чл.254б, ал.1 от НК, като е уважил предявения от МРРБ иск за сумата от 114 680,95 лв, като го е отхвърлил за разликата до 141 669,07 лв. По касационен протест и касационна жалба на подсъдимия ВКС с решение № 415/31.03.2011 г. по н.д.№ 356/2010 г.-ІІ н.о. е отменил така постановената нова въззивна присъда в наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната й част и в частта за разноските и е върнал делото за ново разглеждане с конкретни указания.
При третото по ред разглеждане на делото от Бургаския апелативен съд, с решение № 169 от 10.10.2011 г. по ВНОХД № 85/2011 г. първоинстанционната оправдателна присъда е потвърдена в частта относно обвинението за престъпление по чл.254б, ал.1 от НК, както и в гражданско-отхвърлителната й част (т.е.изцяло отхвърляне на иска на МРРБ).
За това решение МРРБ е уведомено на 02.11.2011 г. и с касационна жалба, изпратена по пощата на 17.11.2011 г. то е атакувано, като се претендира отмяната му и връщане на делото за уважаване на иска в размер на 141 669,07 лв. Именно във връзка с тази жалба е постановено разпореждане от 22.11.2011 г. от съдия от въззивния съд за връщането й като недопустима, за което МРРБ е уведомено на 25.11.2011 г. и срещу което е подадена по пощата на 09.12.2011 г. частна жалба, но като в него е указано, че подлежи на обжалване в 15-дневен срок от връчване на уведомлението.
ВКС намира, че жалбата следва да се приеме за подадена от страна, имаща право на жалба и в указания й в разпореждането срок и като такава, за допустима, но по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНА :
Утвърдено е в съдебната практика, че правото на касационно обжалване се поражда като резултат от упражненото право на въззивно обжалване и страната, която не е подала въззивна жалба може да обжалва въззивния съдебен акт само ако той е постановен поради обжалване на страна със същата процесуална функция или злепоставя интересите й с оглед постигнатия в първата инстанция резултат (за разлика от прокурора, който може да протестира съдебните актове винаги, щом счете, че те са неправилни, осъществявайки функцията си по надзор за законността им). Този механизъм на обжалване изключва т.нар. прескачащо обжалване, което да позволява на касационната инстанция да проверява първоинстанционните съдебни актове, тъй като на такава подлежат само постановените от въззивната инстанция, и то в посочените в чл.346 от НПК случаи. От друга страна, жалбоподателят МРРБ може и участва по настоящето дело като акцесорна страна в процеса в качеството си на граждански ищец и може да отстоява и по реда на обжалването само свои права и законни интереси относно претенцията му по предявения граждански иск, т.е. да спори по правилното установяване на фактите относно основанието и размера на причинените от деликта вреди, но не и по фактите, очертаващи или не деянието като престъпление от особената част на НК. Така, дори и когато оправдае подсъдимия, съдът може да уважи предявен срещу него иск за причинени от деянието виновно и противоправно вреди на трето лице (ФЛ или ЮЛ), но това лице следва да прояви необходимата активност по делото за отстояване на правния си интерес от осъждането на увредилия го деец, а не да разчита на прокурора, който може да предяви и защити в наказателния процес интересите на пострадало от престъпно деяние лице в строго определени случаи (виж чл.48-51 от НПК).
В случая, ищецът МРРБ не е атакувал първоинстанционната оправдателна присъда в частта й досежно отхвърлянето изцяло на исковата му претенция с въззивна жалба, задоволил се е двукратно от постигнатото осъждане на подсъдимия по протест на прокурора да му заплати различни суми и при третия неблагоприятен резултат (потвърждаване отхвърлянето изцяло на претенцията му) е реагирал с касационна жалба, претендирайки да бъдат възприети съображения в отменени от ВКС въззивни съдебни актове, навеждайки и оплакване за необоснованост, което не е касационно основание, дори и по ГПК. Не е съобразено, че втората отменена осъдителна присъда на апелативния съд е била за осъждане на подс.В. за сумата 114 680,95 лв и отхвърляне на иска до 141 669,07 лв и при липса изначално на подадена от МРРБ въззивна, а също и касационна жалба няма как да претендира осъждане за последната сума.
Следователно, във въззивното производство (макар и трето по ред) за ищеца МРРБ не е получен резултат, влошаващ положението му или който да не е в негов интерес, още повече, с който да се е съгласил и не е обжалвал и затова за него не е налице право на касационно обжалване на потвърждаващото първоинстанционната оправдателна присъда, вкл.отхвърлянето на иска и за сумата от 114 680,95 лв въззивно решение.
Разпореждането на съдията от БАС е съобразено с изискванията на закона (чл.87, ал.1, чл.318, ал.5 и чл.349, ал.3 от НПК) и съдебната практика и като такова следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.351, ал.5 вр.ал.4, т.2 вр.чл.32,
ал.1, т.3 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането на съдия от Бургаския апелативен съд от 22.11.2011 г. по ВНОХД № 85/2008 г. на същия съд за връщане като недопустима на касационната жалба от 21.11.2011 г. на гражданския ищец Министерство на регионалното развитие и благоустройство, чрез министъра на същото, против въззивно решение № 169/10.10.2011 г. по същото дело, с което е потвърдена изцяло присъда № 169/18.12.2008 г., постановена по НОХД № 206/2008 г. на окръжен съд-Бургас, включително и относно предявения от МРРБ против подс.В.В. граждански иск за сумата от 141 669,07 лв, претендирано обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието, предмет на обвинението по чл.254, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: