4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 612/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
гр.София, 29.03.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 612/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решението на Софийски апелативен съд № 76/23.12.2010 год., постановено по т.дело № 525/2010 год. С това решение след частична отмяна на първоинстанционното осъдително решение на Софийски градски съд, VІ ТО от 04.03.2010 год. по гр.дело № 534/2008 год. апелативният съд е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор срещу едноличен търговец И. Н. П. с фирма „К.-И. П.”, [населено място] иск по чл.236, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 11 760 лева, представляваща обезщетение за ползуване през периода 01.10.2006 год. – 31.01.2008 год. на 35 кв.м. общинска земя около павилион № 215 след прекратяването на наемния договор за търговския обект, сключен между страните на 10.04.1998 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд неправилно е тълкувал клаузите на наемния договор във връзка с приложението на чл.236, ал.2 ЗЗД, в резултат на което е достигнал до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК като обосновава противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС и други съдилища в страната по идентични дела, позовавайки се на: р.№ 58/15.01.2010 год. по гр.дело № 489/2008 год. на СГС, оставено в сила от САС с решение № 342/02.07.2010 год. по т.дело № 177/2010 год., по отношение на което не е било допуснато касационно обжалване – определение № 674/19.11.2011 год. по т.дело № 1184/2010 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о., както и на влязлото в сила решение на САС № 573/30.03.2011 год. по т.дело № 434/2010 год., касаещо същите страни с еднакъв предмет на спора, но за различен исков период, с което искът на касатора по чл.236, ал.2 ЗЗД за процесния терен е бил уважен.
Ответникът по касационната жалба едноличен търговец И. Н. П. с фирма „К.-И. П.” от [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи и предвид данните по делото, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното осъдително решение апелативният съд е отхвърлил предявения от [фирма] срещу бившия наемател [фирма] иск по чл.236, ал.2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползуването на процесния общински терен от 35 кв.м., намиращ се около наетият търговски обект – павилион, след изтичане срока на наемния договор. Тълкувайки клаузата на чл.10 от наемния договор решаващият съд е приел, че за бившия наемател не възниква задължение за заплащане на наем за ползуването на терена около наетия обект, тъй като цитираната клауза има предвид заплащането на допълнителни разходи за услуги, свързани с ползуването на павилиона, а процесното вземане не представлява такава услуга и претенцията за заплащане на обезщетение за ползуване на процесния терен се явява неоснователна.
Въззивното решение на САС съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.236, ал.2 ЗЗД и тълкуване клаузата на чл.10 от наемния договор – дължи ли се от бившия наемател обезщетение за ползуването на прилежащ към наетия обект терен – общинска собственост след изтичане срока на наемния договор.
Основателен е доводът на жалбоподателя, че е налице противоречива практика на съдилищата по така поставените с касационната жалба въпроси с оглед цитираните по-горе съдебни решения. Така например, по аналогичен спор между [фирма] и наемател на павилион, разположен върху общински терен, с влязло в сила решение № 342/02.07.2010 год. по т.дело № 177/2010 год. Софийски апелативен съд /оставяйки в сила първоинстанционното осъдително решение на СГС № 58/15.01.2010 год. по гр.дело № 489/2008 год./ е приел, че след прекратяването на наемния договор бившият наемател дължи обезщетение и за ползуването на терена, чиято функция спрямо павилиона е обслужваща и съставлява елемент от единно наемно правоотношение, подчиняващо се на еднакъв режим относно правните последици на прекратяването. По идентичен казус между [фирма] и [фирма] за обезщетение за ползуване на процесния павилион след изтичане на същия наемен договор, но за предходен период – от 01.04.2004 год. до 01.10.2006 год., с влязло в сила решение № 573/30.03.2011 год. по т.дело № 434/2010 год. САС е осъдил ответника да заплати обезщетение за ползуването на алейната площ около павилиона, позовавайки се и на изрично постигнатото между страните съгласие в чл.10 от договора за наем от 10.04.1998 год.
С оглед на изложеното, следва да се допусне касационно обжалване на постановеното въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК и след внасяне от страна на касатора на следващата се държавна такса съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, делото да се насрочи в открито съдебно заседание, поради което на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 76/23.12.2010 год., постановено по т.дело № 525/2010 год.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок да представи документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на сумата 235,20 лева, след което делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: