О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
04.05.2017г.
[населено място]
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№501/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
С определение №280/16.01.2017г.,постановено по гр.д.№2509/16г. по реда на чл.248 ГПК, Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата на ЗД [фирма] от 07.11.16г. за допълване на решението в частта за разноските с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу това определение е подадена частна касационна жалба от ЗД [фирма]. В нея са изложени оплаквания за неправилност,обусловена от неверния извод на САС,че решението на първата инстанция е потвърдено изцяло.
Ответниците по частната жалба М. Г. Г. и Ч. Г. Г. са я оспорили като неоснователна.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е основателна.
Производството пред СГС е образувано по искова молба на М. Г. и Ч. Г. срещу ЗД [фирма] с цена на исковете общо 400 000 лв. Приключило е с решение,с което исковете са уважени частично – за общата сума от 126 000 лв. Срещу това решение са подадени въззивни жалби и от двете страни,като въззивната жалба на ЗД [фирма] е върната с влязло в сила разпореждане. По въззивната жалба на ищците,които са обжалвали решението в отхвърлителната му част,е образувано въззивното производство.Последното е приключило с решение,с което в тази му част решението на СГС е потвърдено.При този изход на спора пред въззивната инстанция,предвид неуважаването на въззивната жалба, в полза на противната страна по жалбата /ЗД [фирма]/ на основание чл.78 ал.3 ГПК се дължат направените от нея за въззивното производство разноски,които следва да бъдат възложени в тежест на въззивниците. Заплащането им е установено с представения в това производство договор за правна защита и съдействие,видно от който страната е заплатила в брой на процесуалния й представител адвокатско възнаграждение в размер на 7000 лв.,което не надвишава предвидения по Наредба №1/2004г. минимален размер на адвокатско възнаграждение.
Тези констатации налагат извод за незаконосъобразност на постановеното от САС по реда на чл.248 ГПК определение,с което същият е отказал да допълни решението си,като присъди в полза на въззиваемия сторените от него разноски. Поради това същото подлежи на отмяна.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №280/16.01.2017г.,постановено по гр.д.№2509/16г. по реда на чл.248 ГПК на Софийски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение №1922/17.10.16г. по гр.д.№2509/16г. по описа на САС ГК 2 с-в , като:
ОСЪЖДА М. Г. Г. с ЕГН [ЕГН] и с постоянен адрес [населено място][жк] ет.. ап.. и Ч. Г. Г. с ЕГН [ЕГН] и с постоянен адрес [населено място][жк]бл.. вх.. ет.. да заплатят на ЗД [фирма] с ЕИК[ЕИК],седалище и адрес на управление [населено място] [улица] сумата 7000 лв.,представляваща платено адвокатско възнаграждение за производството пред САС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.