4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София, 06.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 200 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2-във вр. чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 133193 от 12.ХІ.2014 г. на Р. С. Р. от София, подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от САК против определение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Б, от 29.Х.2014 г. по гр. дело № 14182/2013 г., с което е била оставена без уважение молбата й с правно основание по чл. 248, ал. 1ГПК „за изменение” (на всъщност за допълване) на постановеното по това дело въззивно решение от 8.ІХ.2014 г. – посредством присъждане на разноски
Поддържайки общо оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение, частната жалбоподателка Р. претендира отменяването му и присъждане от настоящата инстанция на разноски за правна помощ в размер на 1 372 лева.
Ответното по частната жалба застрахователно д-во [фирма]-София не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред СГС, настоящата частна жалба на Р. С. Р. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да отхвърли искането на ищцата Р. за допълване на въззивното решение с присъждане на разноски „съобразно частта от първоинстанционното решение, по отношение на която жалбата на ответника е отхвърлена” (в подкрепа на което е бил приложен и списък по чл. 80 ГПК за 1 425 лв., от която сума 25 лв. – държавна такса, а разликата от 1 400 лв. – изплатен хонорар на един адвокат), съставът на Софийския градски съд е приел, че след като и двете въззивни жалби от страните по делото срещу различни части на първоинстанционния съдебен акт по съществото на спора са били отхвърлени, то разноските за въззивното пр-во следва да останат в тежест на всяка от тях, така, както са били направени, а също и че е неприемлива такава интерпретация на договора за правна защита и съдействие № 32/23.VІІ.2014 г., подписан от Р. с адвокат Е. И., според която уговореното адвокатско възнаграждение да се счита за процесуално представителство „във връзка с въззивната жалба на ответното дружество”
Този извод на въззивния съд е правилен и затова ще следва да бъде споделен.
Правният резултат от разглеждане по същество на спора, въведен с обективно кумулативно съединените искове на Р. срещу ответното застрахователно д-во [фирма], е идентичен с резултата при разглеждането на този облигационен /търговски/ спор от първостепенния съд. Съгласно чл. 78, алинеи 1 и 3 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по пр-вото и възнаграждение на адвокат се заплащат от ответника „съразмерно с уважената част от иска”, като ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски – „съразмерно с отхвърлената част от иска”. Това нормативно положение изключва разрешаване на въпроса за отговорността на страните в процеса за разноски на друга плоскост, различна от тази на съотношението, в което исковите претенции, предмет на конкретното дело, са били частично уважени, респ. частично отхвърлени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Б, от 29.Х.2014 г., постановено по гр. дело № 14182/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 200 по описа за 2015 г.