О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София, 22,03,2010 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №900/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “А” Е. – гр. С. и касационна жалба на “В”Е. – гр. К. срещу решение № 364 от 11.06.2009г. по гр.д.79/09г. на Плевенски окръжен съд.
Ответникът по касация – “ Ню П. ” Е. – гр. С. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
По касационната жалба на “ А. ” Е. – гр. С.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поддържал, че обжалваното въззивно решение е неправилно, тъй като е в противоречие с практиката на ВКС, “ решаван спор противоречиво от съдилищата / районен съд- К. и Плевенски окръжен съд/” и било от значение за точното прилагане на ЗОЗ и ТЗ, както и за развитие на правото. Подробно са развити оплаквания за недопустимост на постановения съдебен акт, поради това, че не бил налице правен интерес за ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск по чл.336 ГПК / отм./, тъй като реализирал правото си по чл.332, ал.1 ГПК / отм./. В тази връзка страната се е позовала на решение №59 от 05.01.1968г. по гр.д. 19578/67г. на ВС, І г.о., с което било прието, че ако страната е упражнила правата си по чл.332 ГПК / отм./ тя не може да защити същите права по реда на чл.336 ГПК, поради отвод за пресъдено нещо, с каквато сила се ползувало постановеното решение по чл.332 ГПК / отм./ по отношение законосъобразността на възбраната. Изложени са подробно оплакванията на страната за неправилност на изводите на въззивният съд и при разрешаване на спора по същество, в контекста на поддържаното от нея, за това, че в Закона за особените залози била предвидена облекчена форма за продажба на цялото търговско предприятие, но не и на части от него. Освен това съдът нарушил и разпоредбата на чл.37 ЗОЗ. В заключение е посочено, че съдът е постановил неправилно и необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следвало да бъде допуснато касационно обжалване.
Касаторът не е формулирал изрично правен въпрос, съставляващ общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК – който да е включен в предмета на спор и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 ТР ОСГТК № 1/09г. /. Нещо повече, изложението му съдържа единствено доводи за неправилност на постановеното от въззивният съд решение, които се квалифицират по чл.281 ГПК, но не са предмет на производството по чл.288 ГПК, изискващо изрично да бъде аргументирано едно от посочените в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК основания.С оглед, обаче възприетото с т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. въпросът, относно допустимостта на обжалваното решение се разглежда независимо от това дали е бил формулиран изрично от касатора, поради което същият следва да бъде разгледан от настоящият състав. Страната е поддържала недопустимост на предявения иск по чл.336 ГПК / отм./, поради това, че ищецът по него е инициирал и провел производство по чл.332, ал.1 ГПК/отм./, като е обжалвал действията на съдебния изпълнител по налагане на възбрана върху спорния имот, за което се позовава на решение №59 по гр.д. 1957/67г. на ВС, І г.о., с което е било прието, че след като е проведено производство по чл.332 ГПК/отм./, решението по него е задължително за страните и не може отново да бъде разглеждан същия спор между същите лица и за същите вещи по реда на чл.336 ГПК/отм./. Следователно, поставя се въпроса относно допустимостта на иска по чл.336 ГПК/отм./ в хипотеза на проведено производство по чл.332 ГПК/отм./, с предмет – обжалване действията на съдебния изпълнител свързани с оспорваното материално право. Така поставения въпрос във връзка със соченото противоречие с решение № 59/68г. на ВС на РБ/служебно приложено/, не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С цитираното решение, състав на ВС е обосновал недопустимост на иска по чл.336 ГПК / отм./, поради това, че вече е било водено друго дело- по обжалване действията на съдебния изпълнител във връзка с извършен опис на вещите, предмет на изпълнение и с решението по него, между същите лица и за същите вещи е признато и правото на собственост върху тях, като е направен извод, че това решение е задължително за страните и не може същия спор да бъде разглеждан отново. Следователно, поставения въпрос е бил разрешен с оглед наличие на отвод за пресъдено нещо, като е прието, не само, че мотивите се ползуват със сила на пресъдено нещо, а и това, че самото решение по чл.332 ГПК / отм./ се ползува с такава сила. Въпросът, обаче- така поставен е бил разрешен със задължителна практика, с която се определя характера на производството по чл.332 ГПК / отм./ като спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържа от неговото осъществяване и съответно, приключващо с акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо – т.2 на ТРОСГТК на ВКС на РБ № 3/2005г. и това, че мотивите на съдебното решение по принцип нямат сила на пресъдено нещо – т.18 на ТРОСГК на ВКС на РБ №1/2001г. Следователно, след като изводите за допустимост на иска на въззивният съд са в съответствие с посочената задължителна практика, то и не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не обосновава довод за приложно поле на нормата и разбирането на касатора за наличие на противоречие между постановените по спора съдебни актове. Решенията, постановени по конкретен правен спор по реда на инстанционния контрол не са влезли в сила, тъй като подадените жалби срещу тях, с оглед суспенсивния си и деволутивен ефект, предполагат висящност на спора, а в поредността на тяхното постановяване решението на първостепенния съд е било и отменено, поради което не могат да формират изобщо практика на съответния съд и не съставляват такава по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Освен това тези решения като постановени по един и същ правен спор определят единствено процесуалния способ за приключване на делото с влязло в сила решение, което ще съставлява такава практика, тъй като само такова решение може да формира сила на пресъдено нещо.
С оглед това, че страната не е изложила други, относими към производството по чл.288 ГПК доводи, като оплакванията за неправилност на съдебния акт се квалифицират по чл.281 ГПК, но не са относими към преценката за допускане на решението до касационно обжалване, то не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По жалбата на “ В. ” ЕООД- гр. К.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено след проведено производство по чл. 285 ГПК,касаторът е поддържал,че предвид изложените в касационната му жалба доводи против обжалваното решение и неправилните преценки на съда, считал, че решаването на делото е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Посочил е лаконично, че по същество бил признал иска, а съдът осъдил само него, но не и другия ответник, който не признавал иска, затова ВКС следвало да наложи единно тълкуване при “ такива казуси”. Посочено е още, че нямало практика по чл.237, ал.1 ГПК / не е посочена редакция/. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК. Същият не формулирал релевантния материалноправен респ. процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде изведен от решаващият извод на въззивния съд, обусловил постановения правен резултат. Общите и лаконични доводи са свързани с оплаквания за незаконосъобразност на решението и поради това се квалифицират по чл.281 ГПК, и съответно са ирелевантни към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Доколкото страната е възпроизвела разпоредбата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, то следва да се има предвид, че основанието по този текст, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки изложените от страната доводи са ирелевантни за наличие на това основание. Освен това касаторът неправилно възприема разгледания иск по чл.336 ГПК/отм./ като осъдителен, същият има характер на отрицателен установителен иск. Разпоредбата на чл.327 ГПК / отм./ също така е неотносима към разглеждания правен спор, тъй като същата визира възможност за ищеца да отправи искане за приключване на съдебното дирене и произнасяне с решение в хипотеза на признание на иска, какъвто не е разглеждания случай.
Следователно, не са налице изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 364 от 11.06.2009г. по гр.д.79/09г. на Плевенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: