О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София 10.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1293 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадената касационна жалба от П. В. Р. чрез адв.С. Л. срещу решение № 243 от 23.03.10г.по в.гр.дело № 3278 /09г.на Софийски апелативен съд,ГК,1 състав в частта му,с която отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ.Жалбоподателят счита,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото,свързан с приложението на чл.52 ЗЗД,който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона.Представя решения на ВКС,СГС, ВТАС и на ОС-В.Търново.
Решението е обжалвано и от А. п.-София в частта му,с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ.Застъпено е становище,че въпросът как се прилага обществения критерий за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е разрешаван противоречиво от съдилищата.Прилага решения на състави на ВКС,на ВТАС и на ОС-В.Търново.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд,като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил П. на РБ да заплати на П. Р. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от незаконно обвинение с извършване на престъпление,по което е постановена оправдателна присъда,в размер на 8 000 лв.Изложил е съображения,че с оглед критериите за справедливост тази сума е достатъчна да репарира доказаните вредите от неимуществен характер, търпяни от ищеца,поради което е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв.При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е взел предвид ,че наказателното производство е продължило десет години,в рамките му е постановено задържане под стража близо 2 години,в резултат на незаконното обвинение в престъпление ищецът е преживял психически стрес,депресия и нервно разстройство,влошили са се отношенията му с родителите му и приятелката му,с която живее на семейни начала,променил се е личния и социалния му живот.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на Върховния касационен съд по реда на отменения ГПК.Приложените съдебни решения са относими доколкото са по приложението на чл.2 ЗОДОВ,но са постановени по конкретни казуси при различна фактическа обстановка,поради което не могат да обусловят приложението на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл е решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.постановено по реда на чл.290 ГПК,в което е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”,изведено като принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД ,като относим към паричния еквивалент,необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди.Съгласно ТР № 1/10г.на ОСГТК на ВКС съдилищата са длъжни да се съобразяват с указанията по тълкуване на закона,дадени в решенията,постановени по реда на чл.290 ГПК,поради което не се налага да се даде ново тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при наличие на задължителна практика,даваща разрешение,че при определяне на обезщетение за неимуществени вреди при отговорност по чл.2 т.2 ЗОДОВ по справедливост следва всяко обстоятелство да се преценява с оглед конкретния случай за да се постигне в най-пълна степен компенсиране на вредите.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 243 от 23.03.10г.,постановено по в. гр.дело № 3278/09г.на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.