4
гр. д. № 1017/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 218
София, 10.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 1017 /2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 10.12.09 г. по гр. д. № 339/2008 г. Д. районен съд е отхвърлил предявения от Х. З. С. и К. З. С. срещу [община] установителен иск за собственост на поземлен имот № 1689, в кв. 88 по плана на [населено място].
С решение от 22.04.2010 г. по гр. д. № 196/2010 г. В. окръжен съд е потвърдил първоинстанционното, като е споделил правните изводи на първоинстeпенния съд, че ищците не се легитимират като собственици на имота, той като отчуждаването му за обществени нужди не е било отменено по реда на чл. 4 ЗВСНОИ.
Недоволни от решението са останали ищците и в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК го обжалва с довод за неправилно прилагане на материалния закон –института на придобивната давност.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за приложение на давностното владение по отношение на имот общинска собственост. Вторият разрешен въпрос от значение за изхода на спора е за преценката на гласните доказателства, с които са установени елементи от фактическия състав на давностното владение като упражняване на фактическа власт и намерението да се владее имота за себе си. Поддържа се, че първият въпрос се решава противоречиво от съдилищата, поради което е налице предпоставката по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на решението по него. По отношение на процесуалния въпрос се твърди, че решаването му е от значение за точното прилагане на закона, поради което е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка на същото решение.
Ответникът по касация [община] намира, жалбата за неоснователна с довод, че не са налице релевираните предпоставки за допускане на касационна проверка. По отношение на формулирания материалноправен въпрос счита, че касаторите не са се позовавали на давностно владение, а на реституиране на имота поради отмяна на отчуждаването му, поради което обсъждането на този въпрос е неотносим.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, а обжалваемия интерес е на стойност над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не са налице въведените предпоставки за допускане касационно обжалване.
Касторите, ищци по иска са поддържали в исковата молба, че се легитимират като собственици на имота, след като с влязло в сила решение на 07.08.1992 г. по гр. д. № 885/1992 г. В. окръжен съд е отменил отчуждаването на имота. На придобивния способ давностно владение е направено позоваване в последното проведено открито съдебно заседание на 10.11.2009 г. по гр. д. № 339/2008 г. с твърдението, че владението е осъществявано след отмяна на отчуждаването с решение от 07.08.1992 г. постановено по гр. д. № 885/92 г. В. окръжен съд.
От фактическа страна по делото е установено, че наследодадетял на ищците (касатори) З. С. Е. е бил собственик на дворно място с площ от 1 дка в[населено място], индивидуализиран със съседи, а от една страна с граница – шосе. Правото на собственост е придобито на основание давностно владение, на което той се е позовал през 1946 г. и снабдил с нот. акт съставен по реда на обстоятелствената проверка. През 1975 г. от З. Е. е бил отчужден имот, съставлявал пл. № 427, с площ от 545 кв. м. за обществени нужди – културен дом и лятно кино, за което имотът е бил включен в парцел ХІІ, в кв. 78 по плана на[населено място]. Собственикът е бил обезщетен парично. След влизане в сила на ЗВСНОИ Е. е направил искане за отмяна на отчуждаването. С решение от 07.08.1992 г. по гр. д. № 885/92 г. В. окръжен съд е отменил частично отказа на кмета на [община] да отмени отчуждаването на имота и е отменил същото частично за 311 кв. м., след като е намерил, че тази част не е усвоена за мероприятието, за което е бил отчужден имота. Това решение е отменено по реда на прегледа с решение от 15.02.1993 г. постановено по адм. д. № 1863/1992 г. на ВС на РБ, ІІІ г. о., поради това, че в производството не е участвал прокурор и делото е върнато на В. окръжен съд за ново разглеждане. С решение от 21.03.1996 г. постановено по гр. д. № 313а/1996 г. В. окръжен съд е потвърдил отказа на кмета на отмени отчуждаването за част от имота и го е отменил по отношение на останалата част от 311 кв. м., като е отменил отчуждаването за тази част след като е приел, че поради неизпълнение на обект лятно кино, този терен е останал неусвоен.
С решение от 14.11.1997 г. по гр. д. № 3678/96 г. тричленен състав на Върховния административен съд, след като е приел за установено, че част от имот пл. № 427 е усвоена за изграждането на културния дом, а другата част с площ от 311 кв. м. попада в пространството между построения културен дом и улицата и има статут на обслужващ терен, е отменил решението на В. окръжен съд и оставил без уважение жалбата на З. Е. срещу отказа на кмета на [община] да отмени отчуждаването на имота.
С приета техническа експертиза е установено, че имотът на Е. в плана от 1960 г. е бил заснет с пл. № 427, в кв. 78. През 1990 г. част от този имот е заснет с пл. № 1689 в кв. 88. За този имот е съставен акт за частна общинска собственост на 24.06.2008 г. През 2004 г. е попълнен кадастърът като с пл. № 593 е заснет терена, в който е изпълнен трафопост (по данни от писмо от 21.04.2008 г. на [община], адресирано до областната администрация Варна). Вещото лице в съставената експертиза е уточнило, че с приемането на ПРЗ-1990 г. имотът на наследодателя е бил разделен на две части: стар имот пл. № 593 отреден за територията, обслужваща трафопоста и нов имот пл. № 1689 – който е процесния. По отменения ЗРП от 1977 г. тези имоти са били един имот, заснет с пл. № 427.
Събрани са гласни доказателства, част от които установяват, че след смъртта на наследодателя З. Е. настъпила през 2003 г. имотът не се ползва от наследниците му.
При така установените факти изводът на съда, че ищците не се легитизират като собственици на имота на основание давностно владение, осъществявано след 1992 г., когато е било постановено първото решение за отмяна на отчуждаването, е направен при правилно прилагане на закона. Въпросът за придобиването на вещни права върху имот частна общинска собственост не се решава противоречиво. Този придобивен способ е бил неприложим по отношение на имотите държавна и общинска собственост по разпореждане на закона – чл. 86 ЗС. С изменението му с ДВ бр. 33 от 1996 г. отпада това ограничение, но с § 1 от Закона за допълнение на ЗС (в сила от 1.06.2006 г.) Давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2007 г., като този срок е продължен до 31.12.2011 г. Съобразно това не е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационна проверка на решението по този разрешен материалноправен въпрос.
Не е налице основание и по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на решението и по разрешения процесуален въпрос за преценка на гласните доказателства. Той не е съществения за изхода на спора. Свидетелите безпротиворечиво установяват, че имота е ползван само от наследодателя на касаторите, но при установено спиране приложението на института на давностното владение по отношение на общински имоти, тези факти не могат да произведат правопораждащо действие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.04.2010 г. по гр. д. № 196/2010 г. В. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: