2
определение по гр.д.№ 684 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 11.07. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито съдебно заседание на седми юли две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 684 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по молба на Н. В. В. за отмяна на влезлите в сила решение № 339 от 06.11.2001 г. по гр.д.№ 950 от 2000 г. на Върховния касационен съд, Първо г.о. и решение № 363 от 21.06.2002 г., поправено за допусната в него явна фактическа грешка с решения № 363 от 12.08.2002 г. и № 598 от 24.10.2002 г. по гр.д.№ 831 от 2001 г. на Плевенския окръжен съд, с които е допусната делба и са определени квотите на съделителите, както и на решение № 368 от 30.06.2009 г. на ВКС, Трето г.о. по гр.д.№ 1555 от 2008 г., поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 298 от 07.04.2010 г., за оставяне в сила решение № 526 от 19.10.2007 г., допълнено с решение № 829 от 20.12.2007 г. по гр.д.№ 1025 от 2006 г. на Плевенския окръжен съд, с което е извършена делбата.
Ответникът по молбата Н. В. Г. не оспорва същата.
Ответникът П. В. Г. не взема становище по молбата.
ВКС, състав на Първо г.о. счита, че молбата за отмяна е недопустима поради следното: Първите два съдебни акта /решение № 339 от 06.11.2001 г. по гр.д.№ 950 от 2000 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 363 от 21.06.2002 г., поправено за допусната в него явна фактическа грешка с решения № 363 от 12.08.2002 г. и № 598 от 24.10.2002 г. по гр.д.№ 831 от 2001 г. на Плевенския окръжен съд/ са влезли в сила съответно на 06.11.2001 г. и на 21.06.2002 г. От този момент е възникнало правото на заинтересуваните страни да искат отмяна на тези решения. При действието на отменения ГПК обаче това право е ограничено с едногодишен преклузивен срок– чл.232, ал.1 от ГПК /отм./, който в случая тече от влизане в сила на решенията – от 06.11.2001 г. и от 21.06.2002 г. Тоест, правото да се иска отмяна на тези решения е преклудирано съответно на 06.11.2002 г. и на 21.06.2003 г. Молбата за отмяна е подадена на 16.05.2011 г., когато вече е било погасено самото право да се иска отмяна на тези решения, поради което е недопустима.
Действително, новият ГПК, действащ от 01.03.2008 г., не съдържа краен едногодишен срок при основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1, аналогични на основанията по чл.231, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./. Това обаче не означава, че с него се създава ново право на отмяна на влезлите в сила решения, на мястото на старото, което е било погасено при действието на ГПК /отм./. За влезлите в сила решения, за които е изтекъл едногодишният срок по чл.232, ал.1 от ГПК /отм./, е недопустимо да се иска отмяна по реда на чл.303 от ГПК.
Вторият атакуван съдебен акт /решение № 368 от 30.06.2009 г. на ВКС, Трето г.о. по гр.д.№ 1555 от 2008 г., поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 298 от 07.04.2010 г., с което е оставено в сила решение № 526 от 19.10.2007 г., допълнено с решение № 829 от 20.12.2007 г. по гр.д.№ 1025 от 2006 г. на Плевенския окръжен съд, с което е извършена делбата/ е влязъл в сила на 30.06.2009 г. Съгласно чл.305, ал.1, т.1 от ГПК срокът за подаване на молба за отмяна на това решение е 3 месеца от датата на откриване на новото обстоятелство. В молбата за отмяна като нови обстоятелства, обосноваващи отмяната на това решение на ВКС, молителят сочи, че при разглеждане на делото и постановяване на решението са допуснати нарушения на закона, което породило у него основателно съмнение в безпристрастността на съдиите, постановили акта. Тези обстоятелства не са обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, които биха могли да послужат като основание за отмяна на решението, а и от откриването им, което е станало най-късно на 30.09.2009 г., до подаване на молбата за отмяна на 16.05.2011 г. са изминали повече от 3 месеца. Ето защо, молбата за отмяна на това решение на ВКС също е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ КАТО НЕДОПУСТИМА молбата на Н. В. В. за отмяна на влезлите в сила решение № 339 от 06.11.2001 г. по гр.д.№ 950 от 2000 г. на Върховния касационен съд, Първо г.о. и решение № 363 от 21.06.2002 г., поправено за допусната в него явна фактическа грешка с решения № 363 от 12.08.2002 г. и № 598 от 24.10.2002 г. по гр.д.№ 831 от 2001 г. на Плевенския окръжен съд, с които е допусната делба и са определени квотите на съделителите.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ КАТО НЕДОПУСТИМА молбата на Н. В. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 368 от 30.06.2009 г. на ВКС, Трето г.о. по гр.д.№ 1555 от 2008 г., поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 298 от 07.04.2010 г. и оставеното с него в сила решение № 526 от 19.10.2007 г., допълнено с решение № 829 от 20.12.2007 г. по гр.д.№ 1025 от 2006 г. на Плевенския окръжен съд, с които е извършена делба.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.