О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
С., 12.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и триадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д.N 959 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] /с предишно наименование [фирма]/ против Решение № 540 от 30.03.2012г., постановено по въззивно гражданско дело № 335/2012г.на Окръжен съд Варна.
Образувано е и по частна касационна жалба на ищеца [фирма] срещу въззивното решение в частта за разноските – в частта, с която е отменено решението на СРС за присъждане в полза на едноличния търговец на основание чл.78,ал.1 ГПК на сумата 600лв. и по частна жалба срещу обективирания в мотивите на решението отказ за присъждане на разноски –възнаграждение за процесуалния представител на ищеца за въззивното производство.
С въззивното решение е потвърдено решението на Варненския РС по гр.д.№ 11973/2011г., с което е прието за установено на основание чл.124 ГПК в отношенията между ищеца [фирма], [населено място] и ответника [фирма], че едноличният търговец няма парично задължение към акционерното дружество в размер на сумата 12 981.62лв., начислена като корекция на потребена, неотчетена и незаплатена стойност на електроенергия за периода 28.01.2011г.-16.06.2011г. за обект, находящ се в [населено място], [улица], за която е издадено дебитно известие от 20.07.2011г. С решението, имащо характер на определение е отменено решението на районния съд в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на ищеца, на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата 600лв. разноски, като са изложени съображения, че не са представени доказателства лицето представлявало едноличния търговец в качеството на служител с юридическо образование, да е назначено на длъжност юрисконсулт. По същите съображения не е присъдено възнаграждение за процесуалното представителство пред въззивната инстанция, осъществено от Д. К. по силата на пълномощно от 26.01.2009г. и Договор за правна защита и съдействие с търговски пълномощник от 14.03.2012г.
В касационната жалба се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на иска с присъждане на разноските по делото. Посочва се, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на абоната за заплащане на процесната сума, съгласно изискванията на чл.38,ал.3,т.1 във връзка с чл.37, т.3, т.7 от ОУ на ДПЕЕЕМ. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по материално правния въпрос за наличието на правната възможност доставчикът на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати, поради установен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера-средството за търговско измерване. Твърди се, че създадената съдебна практика, която изключва възможността за едностранно коригиране на сметки за минал период се нуждае от промяна. Поддържа се, че е необходимо да бъде дадено ново разрешение по въпроса за законосъобразността на корекционните процедури, провеждани от електроразпределителните дружества по реда на приетите и одобрени от ДКЕВР Общи условия по чл.98а и чл.104а ЗЕ, защото съществуващата съдебна практика освобождава абонатите от отговорност за плащане, без да държи сметка дали е налице неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване; тази практика създава условия за дискриминация на електроразпределителните дружества, които за разлика от други оператори на преносни мрежи, са лишени от възможността да бъде улеснена събираемостта на вземанията им. Излагат се доводи, че електроразпределителните предприятия имат установена от закона собственост върху средствата за търговско измерване, но нямат осигурена възможност тази собственост да бъде опазена, а съдилищата отказват възможността абонатът да бъде ангажиран с понасяне на част от последиците в случай на неточно измерване поради манипулация на измервателния уред. Поддържа се, че това разрешение противоречи на даденото тълкуване с Решение № 21/96г. на КС по конст.дело № 19/96 на разпоредбите на ЗЕ по съвместимостта им с конституционните текстове. Според касатора е налице законодателен пропуск-липса на изрична законова норма, признаваща възможността за последваща промяна на сметките на потребителите, поради което казусът следва да бъде разрешен чрез аналогия на закона при съобразяване с целите му. Излагат се доводи, че ищецът няма качеството на потребител по смисъла на З. и не следва за се ползва от защитата, предоставяна в този закон. Възразява, че решението на председателя на ДКЕВР № У-004/06.04.2009г., с което са одобрени ОУ в частта за корекционните сметки е общ административен акт, част от българското обективно право и отказът на съдилищата да се съобразят с него /или да се произнесат по съществуването и действието на тази регулация/, е в противоречие с основните принципи на гражданския процес. Посочва се, че съществуващата съдебна практика не е съобразена с приетите изменения в ЗЕ ДВ бр.54/17.07.2012г. Касаторът счита, че промяната и е от съществено значение за развитието на правото и точното прилагане на закона, тъй като защитата на обществените отношения по доставка на електрическа енергия следва да бъде осъществена и чрез ангажиране на потребителя в активни действия, които биха способствали опазването на измервателните уреди от неправомерни манипулации, извършвани от недобросъвестни лица.
Позовава се на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
От насрещната страна ЕТ”С. 57 Т. Д. е постъпил писмен отговор на касационната жалба, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, Варненският ОС е приел, че ищецът е потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия и че на 16.06.2011г. е съставен протокол за техническа проверка на електромера. При еталонно замерване е констатирана грешка извън класа на точност. Спорният въпрос е бил за наличието на предпоставките за едностранно извършената корекция на стойността на потребената енергия за периода 28.01.2011г.-16 06.2011г.
Съдът е приел, че отношенията между страните се регламентират от ЗЕ и Наредба № 6/09.06.2004г., но в тези актове липсва законово основание за извършване на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена енергия. Мотивирано е, че при липса на предвидена в законодателството възможност за едностранна промяна от доставчика на количество енергия и цени за минал период, няма законно основание такава санкция да се уговаря в ОУ. Позовал се е на възприета от касационния съд практика, цитирана в мотивите.
Поставеният в изложението материално правен въпрос е релевантен за делото, но по него е установена трайна непротиворечива съдебна практика, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, която настоящият състав споделя и не счита, че са налице основания за нейната промяна.
Не е налице и въведеното от касатора допълнително основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като становището за необходимост от създаването на нова съдебна практика се аргументира с промяна на законовата уредба, действаща занапред и неприложима за настоящия спор, а не с промяна на обществените условия.
Непълнотата в правната уредба, която касаторът счита, че следва да бъде отстранена чрез аналогия на закона, или аналогия на правото, за да допринесе за развитието му, не е равнозначна на непредвидена в закона възможност, на липса на законово основание да бъде извършена едностранна корекция на сметки от доставчика на електрическа енергия.
По частната касационна жалба на ищеца:
С нея се иска отмяна на решението имащо характер на определение, с което въззивният съд е отменил първоинстанционното решение за присъждане в полза на ищеца сумата 600лв. разноски на основание чл.78,ал.1 ГПК-възнаграждение за процесуално представителство, платено по РКО от 17.11.2011г. по Договор № 1/17.11.2011г. с търговския пълномощник юк. Д. К. за правна защита и съдействие.
Проверката на валидността на обжалваното определение е в обхвата на задължителните служебни правомощия на касационната инстанция-т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното определение е недопустимо. Присъдените от първоинстанцинния съд разноски на ищеца не са били предмет на обжалване пред Варненския ОС. Последният служебно, без да бъде сезиран от насрещната страна е отменил първоинстанционното решение в тази част по съображения, аналогични на изложените, с които е отказал присъждането на разноските на ищеца за процесуално представителство пред въззивната инстанция. В тази част актът на въззивия съд следва да бъде обезсилен.
Подадената частна жалба срещу решението на въззивния съд, с което е прието, че на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски за въззивното производство има характер на молба по чл.248 ГПК, по която следва да се произнесе въззивния съд, а постановеното в това производство определение може да бъде предмет на инстанционен контрол.
По изложените съображения съставът на ВКС, ТК, Първо т.о:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 540 от 30.03.2012г., постановено по въззивно гражданско дело № 335/2012г.на Окръжен съд Варна.
ОБЕЗСИЛВА същото решение в частта имаща характер на определение за отмяна на Решение № 4708 от 28.11.2011г. по гр.д.№ 11973/2011г. на Варненския районен съд за присъдените на [фирма] разноски за първоинстанционното производство.
Връща делото на Варненския ОС за произнасяне по молбата по чл.248 ГПК на [фирма], обективирана в абзац втори от петитума на „касационна жалба” вх.№ 17293 от 29.05.2012г. по описа на Варненския ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2