О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 13.04.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделени, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д.932/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК, образувано по частна жалба на Държавен фонд „Земеделие” – [населено място], срещу определение №276 от 02.11.2017г., постановено по т.д.№2065/2017г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на ДФ „Земеделие” срещу решение №81/09.06.2017г. по гр.д.№180/2017г. на Варненски апелативен съд.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Оспорва се извода на касационния състав, че спорът между страните е търговски, като се акцентира върху обстоятелството, че делото е разгледано от първоинстанционния съд като гражданско (без двустранна размяна на книжа). Отделно се сочи, че общата цена на исковете е над 20 000лв., което обуславя допустимост на касационното производство по чл.280 ал.2 т.1 ГПК (в редакцията към датата на подаване на касационната жалба).
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от пълномощника на Д. И. С., в който отговор се излагат съображения за неоснователност на частната жалба и се застъпва становището, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима като подадена от легитимирано лице в срока по 275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл.274 ал.2 изр..2 ГПК.
С обжалваното определение №276/02.11.2017г. по т.д.№2065/2017г. на ВКС, І т.о. касационният състав е оставил без разглеждане касационната жалба на Държавен фонд „Земеделие” срещу решение №81/09.06.2017г. по гр.д.№180/2017г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №310/28.11.2016г. по гр.д.№279/2016г. на Добрички окръжен съд. С последното е било признато за установено по отношение на Фонда, че ищецът Д. С. не му дължи следните суми по издадени на основание чл. 237 ГПК (отм.), въз основа на договори за кредит и извлечение от сметка три изпълнителни листа, а именно: 1.) сумата 10 350лв.- вземане за главница, ведно със законната лихва, считано от 24.09.2003г.; 2.) сумата 2 468лв. – погасено по давност вземане за лихва върху главницата от 10350 лв. за периода 16.12.2001г.-24.09.2003г.; 3.) сумата 4 393 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 24.09.2003г.; 4.) сумата 1 038лв.- мораторна лихва върху същата главница за периода 21.12.2001г. – 24.09.2003г.; 5.) сумата 7 360 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 07.10.2003г. и 6.) сумата размер на 1 791 лв., представляваща „вземане за лихва за забава”.
К. състав е приел, че касационна жалба е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Посочил е, че съгласно чл.1 ал.1 т.7 ТЗ характер на абсолютни търговски сделки имат банковите сделки (чл. 420-454 ТЗ) и валутните такива, какъвто е и договорът за кредит по чл.430-432 ТЗ. Съдът е отразил, че съгласно чл.365 ал.1 ГПК искът с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълването на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства, представлява търговски спор, т.е. делото, което се образува за разрешаването му е по естеството си „търговско дело”. Според касационния състав в процесния случай е налице предпоставката по чл.280 ал.2 т.1 предл.2-ро ГПК: атакуваното въззивно решение е постановено по търговско дело с цена на всеки един от шестте обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове срещу Фонда под законоустановения минимум от 20 000 лв.
Настоящият състав изцяло споделя изложените съображения на състава на ВКС за недопустимост на касационната жалба на ДФ „Земеделие” срещу решение №81/09.06.2017г. по гр.д.№180/2017г. на Варненски апелативен съд. Търговският характер на делото е обусловен от търговския спор между страните с предмет оспорване по реда на чл.439 ГПК на вземания на Фонда, произтичащи от сключени между страните три договора за кредит (договори за предоставяне на целева финансова линия), които попадат в кръга на абсолютните търговски сделки по смисъла на чл.286 ал.2 във вр. с чл.1 ал.1 т.7 ТЗ.
Без значение за квалифициране на делото като „търговско” по чл.280 ал.2 т.1 ГПК (в действащата редакция в сила към датата на подаване на касационната жалба) е обстоятелството, че същото не е разгледано по реда на чл.365 и сл.ГПК, доколкото от една страна приложното поле на чл.365 ГПК не касае всички търговски спорове, а от друга – неприлагането от първата инстанция на процедурата по чл.365 и сл. ГПК не изключва приложението на чл.280 ал.2 т.1 предл.2 ГПК. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за неправилност на определението по съображение, че общата цена на исковете е над 20 000лв. Меродавна за определяне допустимостта на касационната жалба по чл.280 ал.2 т.1 ГПК е цената на всеки отделен обективно съединен иск.
По изложените по-горе съображения ВКС, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №276 от 02.11.2017г., постановено по т.д.№2065/2017г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на ДФ „Земеделие” срещу решение №81/09.06.2017г. по гр.д.№180/2017г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: