6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
гр. София 13.04. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр. дело № 3429/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 10939/03.06.2019 г. на З. К. С. и касационна жалба вх. № 13458/08.07.2019 г., подадена от адв. К. П., пълномощник на З. К. С. и двете против въззивно решение № 1279/30.05.2019 г., постановено по гр. д. № 5433/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5427/13.08.2018 г. по гр. д. № 15150/2014 г. на Софийски градски съд и са присъдени разноски.
В касационната жалба, подадена от касатора се релевират оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на атакуваното решение. Иска се спиране на делото до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2015 г. на ВКС и ВАС и отмяна на въззивното решение, с връщане на делото с определяне на правилна подсъдност.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на вероятна нищожност, недопустимост и очевидна неправилност на решението, както и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е съдът да провери правното основание на иска по делото, т.е. разгледан е недопустим иск и без да е направено искане от някоя от страните съгласно чл. 269 изр. 1 и да приложи чл. 270, ал. 3 от ГПК?”, за който твърди, че е решен в противоречие с определение № 132/06.02.2012 г. по гр. д. № 859/2011 г. на ВКС, IV г. о. и определение № 269/08.05.2015 г. по гр. д. № 1867/2015 г. на ВКС, III г. о. и 2. „Дали е налице основание за отвеждане на състава на съда в случай, че състава разглежда дело по което страна е юридическото лице на което те са членове и са подчинени и зависими на същия административен ръководител, съгласно ЗСВ?”, за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, сочи решение № 351/12.05.2011 г. по гр. д. № 497/2010 г. на ВКС, II г. о. С допълнителна молба, моли съдът да съобрази „новоизлязлата практика“ – определение № 534/13.12.2019 г. по гр. д. № 4266/2019 г. на ВКС, IV г.о.
В касационната жалба, подадена от адв. К. П. се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението, както и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Безпристрастен и независим ли е съдия, който правораздава в ответника по делото?”; 2. Безпристрастен ли е съдия, който е командирован в ответника по делото по силата на искане на председателя на съда?”; 3. „Законосъобразно ли е изпълнение на съдебно разпореждане (чрез лишаване на страната от правна помощ и чрез изпращането му до множество органи) преди влизане в сила на същото?” и 4. „Противоречи ли на изискването за добросъвестно упражняване на процесуални права поведение, което цели не да установи правотата на становището на страната, а да накърни процесуалните права на другата страна?”. Сочи, че поставеният първи въпрос е разрешен в противоречие с практиката на съда в Страсбург в приетото по делото Sramek v. Austria и в решение по съединените дела T-56/09 и T-73/09 Saint-Gobain Glass France SA и др. срещу Европейската Комисия на Съда на Европейския съюз, а поставеният четвърти въпрос с определение № 76/13.03.2014 г. по ч. гр. д. № 1158/2014 г. на ВКС, II г. о. Сочи, че поставените втори и трети въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като твърди, че по тях липсва практика на ВКС.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба Софийски апелативен съд, в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Ответникът Н. А. Н. не е депизирала писмен отговор в срока по чл.287 ГПК и не взима становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което са процесуално допустими, като следва да се приеме, че втората жалба допълва първоначалната.
С обжалваното решение на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 5427 от 13.08.2018 г. по гр. дело № 15150/2014 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от З. К. С. искове за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата 50 002 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и психически дискомфорт от това, че бил нарушен авторитета и достойнството му пред различни органи от съдебната система и обществото.Искът срещу Софийски апелативен съд е с правно основание чл. 49 ЗЗД от постановяване на определение от 24.04.2014 г. по в. гр. д. 2679/2013 г., с което ищецът е лишен от предоставената му с определение от 31.07.2013 г. правна помощ и изпращането му на Националното бюро за правна помощ и Софийски адвокатски съвет ,а срещу Н. А. Н. по чл. 45 ЗЗД от подаване на молба по същото дело, с която е представила доказателства за това, че З. К. С. притежава недвижими имоти и твърди, че не са били налице предпоставките за предоставянето на правна помощ. За да постанови този резултат въззивният съд е приел по иска по чл. 49 ЗЗД, че съдиите от съдебния състав постановили определението, с което ищецът е бил лишен от вече предоставената от същия състав безплатна правна помощ, са действали поради възлагане на работа по това конкретно като съдии от ответния съд, но по делото не е установено наличие на извършени действия от страна на състава, постановил горепосочения съдебен акт, вкл. и докладчикът, които могат да се определят като противоправно виновно поведение, и че тъй като магистратът, постановил определението за лишаване на ищеца от предоставената му безплатна правна помощ, макар и да е отменено по реда на инстанционния съдебен контрол, не следва да носи отговорност по чл. 45 от ЗЗД, то и ответникът в качеството му на възложител на работата не може да отговаря по реда на чл. 49 от ЗЗД. Освен това по делото не е доказано З. К. С. да е търпял описаните неимуществени вреди, нито, вредите да са пряк и непосредствен резултат именно от посочения съдебен акт. По отношение на иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД въззивният съд е приел, че Н. А. Н. не е извършила противоправно действие и предявеният иск правилно е отхвърлен. Посочил е, че действията на Н. А. Н. не са в противовес на нормата на чл. 3 от ГПК, изискваща участващите в съдебните производства лица и техните процесуални представители да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, а са част от защитата й. Освен това заявеното в молбата до съда е отговаряло на справката от Службата по вписванията и чрез изнасянето му пред съда тя не е целяла да злепостави ищеца.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Макар правно-технически разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК да следва основанията за допускане по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав намира, че на първо място следва да се произнесе, като посочи че не е налице релевираното от касатора основание, което да обосновава вероятна нищожност или недопустимост на атакуваното възивно решение. Съгласно даденото тълкуване от Конституционния съд на Република България „очевидна неправилност“ е налице, когато са нарушени правни норми и принципи, опорочаващи въззивното решение до такава значителна степен, че неправилността му да произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В случая настоящият състав не намира да се осъществява която и да е от хипотезите, посочени в чл. 280, ал. 2 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване и по поставените въпроси. Първият поставен въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция в обжалваното решение. Следва да се посочи , че при заявено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът следва да изложи и обосновани съображения, кои изводи на въззивната инстанция са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Не е налице допълнителната предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Определение № 132/06.02.2012 г. по гр. д. № 859/2011 г. на ВКС, IV г. о. е неотносимо, същото е постановено в производство по иск за вреди от действията на Прокуратурата на Република България, определение № 269/08.05.2015 г. по гр. д. № 1867/2015 г. на ВКС, III г. о. е неприложимо, защото касае хипотеза на вреди от окончателен съдебен акт на ВАС и следващата от такъв акт отговорност на държавата за вреди по ЗОДОВ и чл. 4, пар. 3 от ДЕС. В настоящия случай по делото е установено, че процесното определение на САС е било отменено по реда на инстанционния контрол. Вторият въпрос е бил разгледан от въззивния съд, но не е разрешен в противоречие с посоченото от касатора решение № 351/12.05.2011 г. по гр. д. № 497/2010 г. на ВКС, II г. о., което касае хипотеза в, която вещо лице, взело участие в предишна инстанция е съпруг на член на съдебния състав.
Поставените от адв. П. въпроси имат общотеоретичен характер и не могат да се отнесат към конкретно правно разрешение на въззивния съд. Посочената съдебна практика в това число на ЕСПЧ и СЕС е неотносима. Иска се касационният съд да даде правни отговори на въпроси, които многократно са били предмет на обсъждане както в теорията, така и в съдебната практика, а и законодателят ясно е регламентирал като условие за безпристрастност възможността и задължението на съдия да се отведе от разглеждане на делото. Наличието на основание за отвод, може да обуслови единствено неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е и неговата нищожност или недопустимост. В случая решаващ е изводът за принципа на независимост на съдията при решаването на правния спор и той не е поставен под пряка административна зависимост от ръководството на съда в който правораздава, а отношенията им почиват изцяло на принципа „пръв сред равни“.
Не е налице и бланкетно релевираното по въпросите основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се обоснова наличието на поддържаната специфична предпоставка, която е налице, когато по приложимата към казуса норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1279/30.05.2019 г., постановено по гр. д. № 5433/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: