О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 14 декември 2011година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
ч.н.дело № 2893/2011 година.
Производството е по чл. 43, т. 3 НПК.
Постъпило е искане във Върховния касационен съд от Председателя на РС-гр. Добрич за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа образуваното нахд № 2322/2011 год. по описа на Добричкия районен съд.
Прокурорът даде заключение, че искането е основателно. Налице са предпоставките на чл. 43, т. 3 от НПК, изложени и мотивирани в отделните разпореждания на съдиите-докладчици от РС-Добрич за определянето на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото.
Върховният касационен съд на РБ, ІІІ-то н.о., за да се произнесе, взе предвид следното;
Производството по нахд № 2322/2011 год. на РС-Добрич е образувано по жалба от Г. С. Н. срещу електронен фиш сер. К № 0038393 за налагане на глоба за извършено нарушение на чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от Директора на ОД на МВР-Д..
От данните е видно, че докладчиците, на които е било възложено делото, са си направили отводи с отделни разпореждания на основание чл. 25, ал. 2 от НПК. Изтъкнати са доводи, че жалбоподателят е работил като съдия в РС-Добрич, а понастоящем е преназначен за съдия в Административен съд-Добрич. По повод на заеманата от него длъжност, всеки от съдиите е имал редовни служебни и професионални контакти.
Изложени са съображения, че посоченото обстоятелство би могло да породи съмнения за предубеденост пряко или косвено от изхода на делото и изразяват вътрешното убеждение на отделните докладчици, че са налице предпоставките по чл. 29, ал. 2 от НПК за отвод, които изводи не подлежат на инстанционна проверка.
На 24.11.2011 год. съдебното производство е прекратено с определение и делото е изпратено на ВКС за произнасяне по чл. 43, т. 3 от НПК, като изрично в него е отбелязано, че двама от съдиите от състава на съда не са се произнесли, тъй като единият от тях е в отпуск по майчинство, а вторият е командирован в РС-Варна.
Искането за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото, е неоснователно.
Хипотезата на чл. 43, т. 3 НПК има предвид невъзможността в съда да се образува състав за разглеждане на конкретно дело, поради наличие на пречките по чл. 29 НПК за участие на съдиите, но не и когато съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от съдия от същия съд или когато длъжността на съдия в районния съд не е заета. В такъв случай, съгласно чл. 81, ал. 1 от Закона за съдебната власт, председателят на съответния окръжен съд може да командирова на това място съдия от друг районен съд, съдия от окръжния съд или младши съдия със стаж не по-малко от две години, а когато това е невъзможно, съгласно ал. 2 – председателят на апелативния съд може да командирова съдия от района на друг окръжен съд при условията на ал. 1.
Този ред изключва промяна на местната подсъдност по чл. 36 НПК.
Поради изложеното, съставът на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение счита, че не са налице основанията по чл. 43, т. 3 НПК за промяна в местната подсъдност, поради което делото следва да се върне на Районен съд – Добрич за разглеждането му по същество.
Водим от изложеното и аргумент за обратното на чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за промяна на подсъдността по нахд № 2322/2011 г. на Районен съд – Добрич и връща делото на същия съд за разглеждане по същество.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: