3
гр. д. № 408/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 218
София, 14.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на десети март, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 408/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Ж. Г. К. и Я. Г. Г. касационна жалба срещу решение № 372 от 03.11.2014 г. по гр. д. № 250/2014 г. на Добрички окръжен съд, с което след като е отменено решение от 20.02.2014 г. по гр. д. № 707/2011 г. на РС-Балчик, с което допуснатите до делба земеделски имоти са били изнесени на публична продан, е постановено обжалваното, с което е обявен за окончателен проекта за разделителен протокол. С него допуснатите до делба съсобствени на основание наследствено правоприемство земеделски имоти: нива с площ от 5.00 дка с идентификатор 18160.24.45, нива с площ от 28700 кв. м. с идентификатор 18160.21.2, нива с площ от 10998 кв. ч. с идентификатор 18160.102.51 и нива с площ от 26334 кв. м. с идентификатор 18160.10.16, по кадастралната карта на [населено място], [община] са разпределени в три дяла. Касационните доводи са за необоснованост на избрания способ за прекратяване на съсобствеността чрез теглене на жребий вместо чрез разпределяне на имотите между съделителите по реда на чл. 353 ГПК. В изложението към касационната жалба се твърди, че съдът се е произнесъл по въпроса при представен от страна на единия съделител одобрен проект за разделяне на два от имотите и съгласие на останалите да си разпределят имотите по този проект, може ли съдът да извърши разпределяне на имотите съобразно одобрения проект по реда на чл. 353 ГПК или следва да прекрати съсобствеността по реда на чл. 350 и сл. ГПК. Задължен ли е съдът при формирано съгласие между страните за разпределяне на имотите да им предложи отново да постигнат съдебна спогодба. Поддържат, че въпросите са разрешени в противоречие с формираната задължителна практика с решение № 74 от 25.03.2013 г. по гр. д. № 744/2012 г. на ВКС, І г. о.
Ответниците по касация не са подали отговор по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
Поставените в изложението въпроси не са разрешавани от съда. В проведеното съдебно заседание на 03.09.2014 г. са представени на съда одобрени проекти за разделяне на две от нивите с идентиф. 18160.10.16 и с идентиф. 18160.21.2. Съделителката М. К. е изразила несъгласие с одобрените проекти и е поискала делбата да се извърши чрез разпределяне на имотите в дялове и теглене на жребий. Въпреки това волеизявление съдът отново на основание чл. 145, ал. 3 ГПК е приканил страните към постигане на спогодба. До следващото съдебно заседание, проведеното на 20.10.2014 г. страните не са изразили съгласие за постигане на такава и съдът е пристъпил към съставяне на разделителен протокол за разпределяне на имотите в три равни по стойност дялове. Предявил е проекта и страните не са направили възражения по него. С обжалваното въззивно решение проектът е обявен за окончателен.
Избраният от съда способ за прекратяване на съсобствеността е съобразен с това, че правата на съделителите върху съсобствените имоти са равни, както и това че имотите са от един и същи вид (еднородни). В този случай тегленето на жребии е удобен способ за прекратяване на съсобствеността и удовлетворява изискването, установено в чл. 69, ал. 2 ЗН, всеки съделител да получи дял в натура.
Разпределянето на имотите между съделителите по реда на чл. 353 ГПК намира приложение, когато съставянето на дялове и теглене на жребий е невъзможно или много неудобно. Тази хипотеза е налице, когато допуснатите до делба имоти съществено се различават по площ, стойност местонахождение, предназначение, а наред с това дяловете на съделителите са различни. Тези предпоставки не са налице в разгледаната хипотеза. Ако между съселителите е било формирано съгласие за разпределяне на имотите съобразно дяловете, предложени от съда, за тях е била налице правната възможност да прекратят съсобствеността извън съдебно.
Неотносимо към разглежданата хипотеза е решението, на което е направено позоваване. То е имало за предмет иска за делба на нееднородни четири имота (два жилищни и два вилни, единият от които незастроен), между двама съделителите с равни права, при каквито е допусната делбата. Съдът е намерил, че в този случай за да се приложи принципа, установен в чл. 69, ал. 2 ЗН, съсобствеността следва да се прекрати чрез разпределяне на имотите. Разрешените от съда въпроси за да мотивира избора на способа по чл. 353 ГПК не са идентични с разрешените от съда въпроси в обжалваното въззивно решение, поради което не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК.
В изложението не са мотивирани основанията по чл. 280, ал.1, и 3 ГПК. Формалното позоваване на основанията за допускане касационна проверка не задължава съда да извършва проверка за наличието им.
Водим от горното настоящият съдебен състав намира и това, че формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК въпроси не обуславят общото основание за допускане до касационна проверка на въззивното решение по чл. 280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 372 от 03.11.2014 г. по гр. д. № 250/2014 г. на Добрички окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: