Ч. гр. д. № 4253/2017 г. ВКС, І г. о.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 16.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева ч. гр. дело № 4253/2017 год.
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. И. Б. в качеството й на процесуален представител на И. К. К. и Б. А. К., против определение № 359 от 02.08.2017 г. по гр. д. № 5140/2016 г. по описа на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу въззивно решение № 319/14.07.2016 г. по гр. д № 415/2016 г. на ОС- Пазарджик в частта по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в останалата част. Изложени са доводи по същество на спора и оплаквания срещу законосъобразността на постановеното въззивно решение.
Постъпил e писмен отговор от адв. С. В. в качеството му на пълномощник на С. Б. К. и Х. Д. К., в който се възразява срещу допустимостта на частната жалба. Претендират се разноски за производството.
Частната жалба против определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба срещу въззивното решение в частта по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е подадена в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна с интерес да обжалва постановеното определение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Мотивите за това са следните:
Когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. В настоящото производство претенция за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствен гараж е предявена от С. Б. К. и Х. Д. К. против И. К. К., Б. А. К. и А. А. К., същата е заявена като частичен иск за сумата от 240 лв., за период от 6 месеца преди подаване на исковата молба, а именно от 18.03.2015 г. до 18.09.2015 г., от целия 36-месечен период, считано от 02.2013 г. и от общия размер от 2000 лв. Искът по чл. 31, ал. 2 ЗС има облигационен характер и цената му се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК в размер на търсената с иска сума. В случая въззивното решение не подлежи на касация съгласно на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК (в ред. преди изменението с ДВ бр. 86/2017 г.), предвид факта, че касационна жалба е подадена на 23.08.2016 г., тъй като не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Доколкото предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е с цена под изискуемия минимум, а именно – 240 лв., въззивното решение е изключено от касационен контрол и подадената касационна жалба правилно е оставена без разглеждане.
Частната жалба против определението в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В производството по чл. 288 ГПК касационният съд установява дали съществува противоречива или неправилна практика по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който налага ВКС да се произнесе с решение по делото, за да бъде преодоляна или уеднаквена съдебната практика. С определението по чл. 288 ГПК се приключва производството по проверка допустимостта на касационното обжалване, то не подлежи на обжалване пред друг тричленен състав съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, тъй като не попада в нито една хипотеза на чл. 274, ал. 1 ГПК. То не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като с него ВКС се е произнесъл по същество налице ли е основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е и от категорията на актовете по чл. 274, ал.1, т. 2 ГПК, тъй като в закона не е предвидена изрична възможност за обжалването му.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 359 от 02.08.2017 г. по гр. д. № 5140/2016 г. по описа на Върховен касационен съд, II г. о. в частта, с която касационната жалба на И. К. К. и Б. А. К. срещу въззивното решение № 319/14.07.2016 г. по възз. гр. д. № 415/2016 г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е оставена без разглеждане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на И. К. К. и Б. А. К. против същото определение в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в останалата част.
Определението в частта, с която частната жалба се оставя без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от уведомяването на страните. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: