2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София,16.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1662 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Й. С. с адрес в [населено място], представлявана от адв. С. М., против определение № 81 от 19 февруари 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 282/2018 г., IV г.о., ВКС, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба против определение № 25628 от 5 октомври 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 9178/2017 г. по описа на Софийския градски съд.
В частната жалба се сочат доводи за неправилност на определението на касационния съдебен състав. Поддържа се, че с постановения от съда резултат се ограничава развитието на съдебното производство по Закона за защита от домашно насилие, като по този начин се толерира извършване на насилие над лица, намиращи се в уязвимо и зависимо положение. Сочи се, че след измененията на ГПК след 27 октомври 2017 г. е разширен предметният обхват на касационното обжалване.
С обжалваното определение е съобразено, че въззивният съд се е произнесъл по частна жалба на С. срещу определение на районния съд в [населено място], с което е отказано да бъде възстановен срокът за обжалване на първоинстанционното решение, постановено по чл. 15 от Закона за защита от домашно насилие. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване, доколкото то е постановено по дело, по което решението подлежи на касационно обжалване. Решение по молба за издаване на заповед за съдебна защита по ЗЗДН е двуинстанционно, като съдебният акт на въззивният съд е окончателен по аргумент от чл. 17, ал. 6 ЗЗДН. При тези съображения е прието, че частната жалба е недопустима и производството по нея подлежи на прекратяване.
Частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 17, ал. 6 ЗЗДН предвижда двуинстанционно разглеждане на решенията по делата, с които съдът се произнася по искането за защита от домашно насилие. В конкретния случай производството пред първоинстанционния съд е било образувано по молба на В. С. с твърдения за упражнено от съпруга й върху нея и върху роденото от брака дете Д. насилие с искане да бъде предоставена защита по реда на ЗЗДН, което съдът е оставил без уважение. При тези обстоятелства и предвид посочената уредба, касационният съдебен състав правилно е приел, че не разполага с правораздавателна компетентност да разгледа по същество делата, образувани по искане за защита от домашно насилие, както и на свързаните с тях частни производства. Не може да се сподели доводът на частната жалбоподателка, че след изменението на уредбата на касационното обжалване, извършена с ДВ бр. 86/2017 г., е разширен обхватът на подлежащите на касационно обжалване актове на съдилищата. Жалбата е била подадена при действието на ГПК преди сочените изменения, а и те не засягат обжалваемостта на решенията, постановени по ЗЗДН, доколкото разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от този закон, предвиждаща окончателност на въззивните съдебни решения по него, не е засегната от тези изменения, а същата е и специална по отношение на ГПК. Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 81 от 19 февруари 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 282/2018 г., IV г.о., ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: