О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
гр. София, 17.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 724 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Д. Г., [населено място], срещу разпореждане от 04.12.2013г. по гр.д. № 8003/ 2012г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане, на основание чл.280, ал.2 от ГПК, с оглед цената на исковете, подадената от него касационна жалба. С последната се обжалва решение от 25.10.2013г. по гр. д. № 8003/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение на Софийски районен съд за признаване за установено по реда на чл.422 ТЗ, че частния жалбоподател, Н. Г., дължи на [фирма] сумата от 3230,77 лева – главница, и сумата 266,01 лева – договорни лихви за периода от 21.11.2003г. до 24.07.2009г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 24.08.09г. до окончателното й изплащане, по договор за издаване на кредитна карта от 21.11.2003г, във връзка с договор от 24.03.2005г. за прехвърляне на предприятието на [фирма], вкл. правата по договора за кредитна карта, на [фирма], ведно със законна лихва върху главницата, считано от 24.08.09г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 41156/ 2009г. от СРС.
Частният жалбоподател моли да се отмени преграждащото определение на СГС, като противоречащо на разпоредбата на чл.280, ал.2 ТЗ, тъй като, обжалваемият интерес е над 5000 лева.
Ответникът по частната жалба, [фирма], моли да се потвърди атакуваното разпореждане, тъй като цената на всеки от исковете е под 5000 лева.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от касатора жалба срещу решението на СГС, въззивният съд е приел, че атакуваното въззивно решение, на основание чл.280, ал.2 ГПК не подлежи на касационен контрол.
Определението е правилно.
Извършената от въззивния съд преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията й към датата на подаване на касационната жалба
С изменението на чл.280, ал.2 ГПК, извършено с обнародвания в ДВ бр.100/21.12.2010 г. ЗИДГПК, в сила от 21.12.2010г., са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. Разпоредбата на пар. 25 от ПЗР от ЗИДГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, предвиждаща, че висящите производства се разглеждат по досегашния ред в случая не намира приложение. Под „висящо производство” по см. на посочената разпоредба се разбира производството по делото пред съответната инстанция, а не производството по делото изобщо. Законодателят не е обвързал висящността на делото с момента на постъпване на исковата молба в съда, какъвто подход е възприет в пар.1 и сл. ПЗР на ГПК. Следователно, настоящата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК е приложима за касационните производства, чиято висящност настъпва след влизане в сила на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г../, т. е. от 21.12.2010г. Висящността на производството пред ВКС възниква от момента на подаване на касационната жалба, поради което това е и меродавният момент за преценка на допустимостта му с оглед императивно установения праг по чл.280, ал.2 ГПК за достъп до касационен контрол.
Предвид изложеното, тъй като касационната жалба е подадена след 21.12.2010г., неоснователно е позоваването на частния жалбоподател на обжалваемия интерес, като критерий при определяне на допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, тъй като редакцията на чл.280, ал.2 ГПК преди цитираното изменение, не намира приложение.
С оглед на това, че в цената на всеки от предявените искове /3230,77 лева – главница и 266,01 лева – договорни лихви/ не надхвърля законодателно определените в чл.280, ал.2 ГПК прагове на необжалваемост на въззивните решения, атакуваното решение не подлежи на касационен контрол. В случая ирелевантен е характера на делото – гражданско или търговско, тъй като цената на всеки от исковете е и под двата размера, посочени в чл.280, ал.2 ГПК / 5 хил. и 10 хил. /. Следва да се има предвид, че при извършване на преценката относно приложението на чл.280, ал.2 ГПК, от значение е цената на всеки от иск поотделно, а не техния сбор.
Предвид изложеното, разпореждането на СГС, с което касационната жалба е върната, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.12.2013г. по гр.д. № 8003/ 2012г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.