О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
Гр. София, 18.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 5176 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 5048 от 15.07.2016 г., подадена от З. Г. Г. чрез адвокат В. П. от САК против въззивно решение № 143 от 17.06.2016 г. по в.гр.д.№ 65/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, въззивен гр. състав.
Ответниците по касация Я. К. К., Ц. Д. К., О. В. О., Т. М. Д., Л. И. С., П. И. С., В. Х. Д., В. Г. С., Д. И. С., Г. И. С., Т. А. П. и Л. А. Б. не са подали отговори на касационната жалба.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 441 от 03.11.2015 г. по гр.д.№ 944/2015 г., постановено от Районен съд – Ловеч, с което са отхвърлени предявените от З. Г. Г., Г. К. К. и Р. Г. К. срещу Я. К. К., Ц. Д. К., О. В. О., Т. М. Д., Л. И. С., П. И. С., В. Х. Д., В. Г. С., Д. И. С., Г. И. С., Т. А. П. и Л. А. Б. ревандикационни искове по чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на имоти с идентификатори 56722.719.42, 56722.719.49, 56722.719.50, 56722.719.51, 56722.719.52, 56722.719.642 56722.719.643 и 56722.719.645, съгласно кадастралната карта и регистри на [населено място], образувани от поземлен имот с кад.№ 11312 с площ от 11,963 дка в м. „Ц. л.” (част от м.”Т. ч.”), който ищците са придобили по силата на реституцията на земеделските земи с Решение № 18-79/3 постановено от ПК-П. на 24.02.1995 г., както и да бъдат осъдени всеки от ответниците да предаде на З. Г. Г. владението върху 1/2 ид.част, а на Г. К. К. и Р. Г. К. – владението на по 1/4 ид.част от имотите, както следва : Я. К. К. и Ц. Д. К. – имот с идентификатор 56722.719.42 с площ от 555 кв.м., О. В. О. – имот с идентификатор 56722.719.49 с площ от 592 кв.м.; Т. М. Д. – имот с идентификатор 56722.719.50 с площ от 520 кв.м.; Л. И. С. и П. И. С. – имот с идентификатор 56722.719.51 с площ от 600 кв.м.; В. Х. Д. – имот с идентификатор 56722.719.52 с площ от 435 кв.м.; В. Г. С., Д. И. С., Г. И. С., Т. А. П. и Л. А. Б. – имоти с идентификатори 56722.719.642 с площ от 4 262 кв.м. ; 56722.719.643 с площ от 1 102 кв.м. и 56722.719.645 с площ от 446 кв.м.
Въззивният съд е приел за установено, че спорният имот попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като по отношение на ответниците Я. К. К., Ц. Д. К., О. В. О., Т. М. Д., Л. И. С., П. И. С. и В. Х. Д. са осъществени фактическите състави на придобивните основания по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. По отношение на ответниците В. Г. С., Д. И. С., Г. И. С., Т. А. П. и Л. А. Б. (наследници на И. С. П.) е приел, че „също е налице противопоставима на ищците собственост, установена въз основа на влязла в сила реституция, която не е оборена”. По делото не е спорно, че за процесната територия е налице план на новообразуваните имоти, както и че в полза на ищцата не е издавана заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроси:
(1) Налице ли е право на собственост и право да се търси от съда правна защита чрез установителен иск от собственик, който се легитимира с нотариален акт за поземлен имот, възстановен по реституция по силата на Закона, който има правно действие спрямо лице, подало документи, с които косвено претендира, че е собственик на същия поземлен имот и с експертиза се доказва, че имотът му е на друго място ? – с довод, че „спорът относно установяване правото на собственост на собственика спрямо друго лице е съществен материално-правен и процесуално-правен въпрос, който винаги е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Правото на собственост не е получило правна защита от съда спрямо З. Г., защото ясно не е посочено от въззивната инстанция защо не признава правото на собственост, което е доказано с нотариален акт и то при условие, че липсва насрещно доказателство относно този нотариален акт”;
(2) Следва ли да получи правна защита, чрез ревандикационен иск, правото на собственост собственик, който се легитимира с констативен нотариален акт за собственост за имот, възстановен по силата на Закона, срещу лице, което е закупило имот от Община, която е провела отчуждителната процедура в нарушение на Закона и отчуждителното мероприятие се явява опорочено ?
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси по следните съображения:
По своя характер първият от въпросите не е правен по смисъла на понятието, разяснен с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, тъй като с него се търси не принципен отговор на общ правен проблем, а упражняване на контрол върху правилността на постановеното решение по съществото на спора. Подобна дейност може да бъде осъществена едва при допуснато касационно обжалване, с акт, постановен по реда на чл. 290 ГПК, но не и в рамките на производството по селектиране на жалбите. Вторият въпрос е съвършено неотносим към предмета на делото, тъй като нито един от ответниците по исковете не е противопоставил възражение за осъществено в негова полза придобивно основание договор за продажба на имот от Община – [населено място], нито пък е установено да са провеждани отчуждителни процедури за каквато и да е част от поземления имот с кад.№ 11312.
Независимо от това, с оглед разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационното обжалване следва да бъде допуснато, за да се провери допустимостта на обжалваното решение. Последното се налага с оглед безспорно установеното обстоятелство, че за процесната територия е изготвен и влязъл в сила план на новообразуваните имоти, както и че в полза на ищцата не е издавана заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което повдига като спорен въпроса за наличието на правен интерес от предявяването на искове по чл. 108 ЗС (включващ и положителното установяване право на собственост за ищеца) в подобна хипотеза.
При допускане на касационното обжалване касаторът дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 272,22 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 143 от 17.06.2016 г. по в.гр.д.№ 65/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, въззивен гр. състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
…………………………………2017 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК.
На касатора З. Г. Г., чрез процесуалния й представител адвокат В. П. от САК, да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 272,22 лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: