О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№218
София, 20.12.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 4718 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх.№ 3252 от 3.09.2018 г. на С. К. Д. и А. С. К. чрез пълномощника им адвокат Г. Ю. против определение № 3501 от 18.07.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 579 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено определение № 3922 от 26.04.2018 г. по гр.д. № 118/2016 г. на Районен съд-Благоевград за връщане на въззивна жалба вх. № 6751/31.10.2017 г. на А. К. и С. Д. против решение № 5674/4.07.2017 г. по гр.д. № 118/2016 г. на Районен съд-Благоевград.
Р. К. Т. не е изразила становище в настоящото производство.
Частна касационна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателите е надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, спазен е срокът по чл.275, ал.1 ГПК.
За да прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Окръжен съд-Благоевград е констатирал, че въззивната жалба е била нередовна и на жалбоподателите с разпореждане № 2509 от 14.03.2018 г. са дадени повторни указания да внесат държавна такса в размер на 234.28 лв., след като с влязло в сила съдебен акт е оставена без уважение молбата от 27.11.2017 г. за освобождаване от внасяне на държавна такса. Указанията са съобщени с два броя нарочни съобщения, връчени на 20.11.2017 г. на пълномощника адвокат Ю. и на посочения още с отговора на исковата молба съдебен адрес. С оглед на протеклата процесуална кореспонденция между страната и съда Разпореждане № 2509/14.03.2018г. съдържащо повторни указания, също е било връчено на 17.04.2018 г., надлежно по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК, на редовно упълномощения процесуален представител – адв.Ю. на посочения по делото съдебен адрес за призоваване. По делото липсват данни да са налице предпоставките на чл.35 и чл.36 ГПК, т.е. да е налице оттегляне на пълномощията на адв.Ю. или отказ от пълномощие.
При тези констатации въззивният съд е приел, че въззивната жалба правилно е върната, поради неотстраняване на нередовността й и за неоснователни доводите в частната жалба. Изложил е съображения, че съгласно чл.45, изр.2 ГПК връчването на представител се смята за лично връчване, като по чл.51, ал.3 ГПК е уредено, че адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл.35 ГПК, отказ от пълномощие по чл.36 ГПК, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването. Предвидено е, че отказът на адвоката да приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Изрично е уредена в посочения чл.51, ал.3 ГПК фикцията, че отказът не засяга редовността на връчването. С оглед на изричната и ясна законова уредба, установеното редовно и неограничено упълномощаване на адв.Ю. по делото и предвидената в чл.45, изр.2 ГПК законова фикция, така осъщественото връчване по чл.51, ал.3 ГПК, при отказ на адв.Ю., удостоверен по надлежния ред се приравнява на редовно извършено лично връчване на страната. За тези изводи съдът се е позовал на практиката на ВКС по Определение № 10/09.01.2015 г. по ч.т.д. № 3359/2014 г. на 2-ро Т.О.
Обстоятелството, че адв.Ю. с нарочно изявление в молба от 25.04.2018 г. е поискала ново продължаване на срока за отстраняване на констатираната нередовност е неотносимо, тъй като между временно считано от 24.04.2018 г. едноседмичният срок е изтекъл, поради което на основание чл.63, ал.1 ГПК е налице законово предвидена пречка /отрицателна предпоставка/ същият да бъде продължен. В тази връзка следва да се отбележи още, че направеното по-рано от страна на жалбоподателя искане за продължаване на срока за внасяне на държавната такса не го освобождава от задължението да спазва сроковете за изправяне нередовностите на жалбата си. Това е така, тъй като принципно актът на съда, с който се уважава или отхвърля такова искане по чл.63, ал.1 ГПК, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната, а тя самата следи за произнасянето на съда по него. В случая такова негативно произнасяне е било налице, а съответно правилно, като недопустима новата молба е оставена без разглеждане.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят следните въпроси:
1) допустимо ли е връчването на адвокат, след като същият не е съдебен адресат по делото;
2) при промяна на съдебният адрес за връчване на съдебни книжа и съобщения по делото, допустимо ли е връчване на съобщения и книжа на страната на адреса, който вече не е съдебен адресат по делото.
Въпросите са обосновани с тезата на жалбоподателите, че още на 15.01.2018 г. адвокат Ю. е уведомила съда, че няма какъвто и да било контакт с доверителите си и е поискала всички съобщения да бъдат връчени на домашния им адрес, а съдът не е съобразил, че към датата на връщане на въззивната жалба тя вече не е била съдебен адрес, нито че е нарушен чл.44 ГПК, тъй като съобщенията не са връчени на домашните адреси на жалбоподателите, без да има сведения за напускане на адреса или продължително отсъствие, нито че връчителят е посещавал адреса в рамките на един месец три пъти по различно време.
По поставените въпроси не е удостоверено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото жалбоподателите не са се позовали на практика на ВКС, която да дава тълкуване по тях.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като нормата на чл.39, ал.1 ГПК ясно и недвусмислено урежда, че съобщенията се връчват на пълномощника дори и същият да не е посочен като съдебен адрес.
В случая е безспорно, че пълномощията на адвокат Ю. не са прекратени, поради което липсва и основание за преценка дали изводите на въззивния съд не са очевидно неправилни, а съответно и основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.2, предл.трето ГПК.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3501 от 18.07.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 579 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ