Определение №218 от 21.5.2010 по ч.пр. дело №221/221 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№ 218
 
гр. София, 21.05.2010 год.
 
В   И  М  Е  Т  О   Н  А      Н  А  Р  О  Д  А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и десета година, в състав:
 
                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
                                                   ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                        ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
 
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 221 по описа на Върховния касационен съд за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на Д. И. Т. Ш. от гр. Р. против определение № 15 от 2.02.2010 год. по гр. д. № 1414/2009 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е върната подадената от нея молба за отмяна на влязлото в сила решение № 625 от 23.06.2009 год. по гр. д. № 1104/2007 год. на ВКС, І г. о. и е прекратено образуваното по нея производство по гр. д. № 1414/2009 год. на ВКС.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като счита, че е отстранила нередовностите в молбата за отмяна, съгласно дадените й за това указания на съда и повторно уточнява, че са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК – в производството по гр. д. № 1104/1007 год. на ВКС /подчертаното е от страната/ не се е явявала и никой не я е представлявал. Моли за отмяна на определението и се даде ход на молбата й за отмяна на влязлото в сила решение.
Ответниците по частната жалба не са взели становище по нея.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната касационна жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното:
Настоящето производство е образувано, след като с протоколно определение от откритото съдебно заседание на 29.04.2010 год. по гр. д. № 1414/2009 год. тричленният състав на ВКС е намерил за процесуално недопустимо разглеждането на делото, с оглед произнасянето му с определението за връщане на молбата за отмяна, като нередовна, което е предмет на обжалване с частната жалба.
С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК постановеното определение за връщане на молбата за отмяна подлежи на обжалване пред друг състав на същия съд, поради което и с оглед спазване на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК образуваното частно производство е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да върне подадената от жалбоподателката молба за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС по гр. д. № 1104/2007 год. /явно е допусната техническа грешка в изписването на годината като 1007/ предходният тричленен състав на ВКС, ІІ г. о. е приел, че въпреки изпратеното по реда на чл. 306, ал. 1 ГПК съобщение до молителката /сега жалбоподател/ за отстраняване на нередовности в молбата в едноседмичен срок – посочване на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, същите не са отстранени и в подаденото в срока уточнение. Същото съдържа констатираните от молителката фактически грешки в атакуваното решение, които не могат да бъдат отстранени в производството по отмяната, затова и молбата е недопустима. На основание чл. 306, ал. 2 във връзка с чл. 286 ГПК съдът я е върнал и прекратил образуваното по чл. 303 ГПК производство.
Обжалваното с настоящата частна жалба определение е правилно и следва да се потвърди.
Съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Последните са изчерпатено посочени в чл. 303, ал. 1 ГПК. Подадената на 7.09.2009 год. молба за отмяна е съдържала единствено цитиране на разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, поради което и съдът е указал на молителката, съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК, да представи точно и мотивирано изложение на тези основания за отмяна.казанието не е изпълнено, както правилно е приел и предходният съдебен състав – в подадената в срок молба от 27.01.2010 год. се поддържа отново твърдение за допуснатата грешка в изписването на годината на делото пред ВКС, в което е постановено решението, чиято отмяна се иска, както и се поддържа, че страните в производството не били легитимирани да участвуват в него. Затова и правилно, както разпорежда чл. 306, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 286 ГПК, съдът е приел, че констатираните нередовности в молбата за отмяна не са отстранени, за последиците от което е и уведомил молителката, и върнал подадената нередовна молба, прекратявайки образуваното по нея съдебно производство.
Неоснователно е поддържаното и в настоящата частна жалба оплакване, че сочените основания за отмяна са твърденията й за неявяване по делото и непредставляването й в него /производството по гр. д. № 1104/2007 год., отново посочено с грешната година 1007/, поради което и молбата й неправилно била върната. Законът – чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК сочи изчерпателно основанията за отмяна, изложение за наличието на които молителката не е посочила.
Водим от горното, съдът
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ПОТВЪРЖДАВА определението с № 15 от 2.02.2010 год. по гр. д. № 1414/2009 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е върната подадената от Д. И. Т. – Ш. от гр. Р. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 625 от 23.06.2009 год. по гр. д. № 1104/2007 год.на ВКС, І г. о. и е прекратено образуваното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top