О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
гр.София, 22.05.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 1171 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 482/17.01.2018 г. на И. М. Г, представлявана от адвокат В. М., срещу определение № 515/29.12.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 4911/ 2017г. на ВКС, III г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба срещу определение № 3492/26.10.2017 г. по възз.ч.гр.д. № 5324/2017 г. на Софийския апелативен съд в частта му, в която е потвърдено определение от 27.09.2017 г. на Софийски градски съд, постановено в производство по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Ответната страна – [фирма] в представения писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че подадената частна жалба е допустима, а разгледана по същество тя е основателна, предвид следното:
Предмет на настоящото производство е правилността на определение № 515/29.12.2017 г. по ч.гр.д.№4911/2017 г. на ВКС, постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. С атакувания съдебен акт съставът на ВКС е приел, че обжалваното пред него въззивно определение на САС е окончателно и изчерпва реда за инстанционен контрол, поради което подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл.274, ал.2 , изр.1, пр. 2-ро ГПК, когато определенията по чл.274, ал.1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. Същата компетентност има ВКС, но по частните жалби срещу такива определения, постановени от апелативния съд като въззивна инстанция, или от състав на ВКС / чл.274, ал.2, изр.1 предл. 1-во ГПК, съответно – чл.274, ал.2, изр.2-ро ГПК/. Определената в процесуалния закон различна функционална компетентност по отношение на частните жалби срещу актовете по чл.274, ал.1 ГПК в зависимост от това кой е постановилият ги въззивен съд /окръжен или апелативен/ не обосновава различно тълкуване на разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК. Предвид изложеното съставът на ВКС е счел, че инстанционният контрол по делото е изчерпан с произнасянето на апелативния съд по частната жалба срещу определението на въззивния съд, постановено в производство по чл.248, ал.1 ГПК, с което е оставена без разглеждане молбата на страната за изменение на въззивното решение в частта му за разноските.
Настоящият състав на ВКС счита, че определението е неправилно по следните съображения:
Обжалваемостта на един съдебен акт се предопределя от неговата правна природа и закона. ГПК урежда възможност за инстанционен контрол върху постановяваните от съда определения, като ги разграничава в две категории – тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото / чл. 274, ал. 1, т.1 ГПК / и тези, които законът изрично посочва като обжалваеми / чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК /. Подлежащите на касационно обжалване определения, при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, са посочени в чл.274, ал.3 ГПК, а ограниченията за достъпа до касационен контрол са визирани в чл. 274, ал. 4 ГПК и те не могат да се обосновават разширително, тъй като правилата са свързани с осигуряване на правото на достъп до съд. Съгласно цитираната норма, изключени от касационен контрол са определенията по дела, по които решенията не подлежат на касационно обжалване /чл.280, ал.3, т.1 – т.3 ГПК/.
На следващо място, специалната разпоредба на чл.248, ал.1 ГПК предвижда, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. На страната е предоставена възможност да поиска от решаващия съд сам да измени, допълни или поправи решенето си в частта за разноските, когато не се обжалва самото съдебно решение по същество. Според изричната норма на чл.248, ал.3, изр. 2 ГПК, определението за изменение на решението в частта за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, т.е. законът изрично предвижда самостоятелна обжалваемост на този вид определения, като ограниченията в инстанционността и допустимостта на касационния контрол са обусловени и произтичат от тези на решението. С мотивите и даденото разрешение по т.24 от ТР№ 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС във връзка с обжалваемостта на определението на въззивния съд по искането за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските, се прие, че по своята същност определението относно изменение на решението в частта за разноските, разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство / в с.см. – т. 6 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ВКС/. В мотивите на т.24 от ТР№6/2013 г. е разяснено още, че тази хипотеза е възприета с чл. 274, ал.1, т. 2 ГПК и е относима към касационното обжалване на определенията в случаите, в които въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК. Същевременно, прието е, че когато въззивният съд се е произнесъл по отправено към него искане по чл.248 ГПК във връзка с изменение или допълване на постановеното въззивно решение, той за първи път е разгледал въпроса за съдебноделоводните разноски, поради което неговото определение подлежи на контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК и в този случай Върховният касационен съд се произнася като втора инстанция по отношение на този вид определение.
От изложеното следва, че само когато въззивното решение не попада в обхвата на подлежащите на касационно обжалване съдебни актове /чл.280, ал.3 ГПК/ тогава е изключена и обжалваемостта пред ВКС на определенията на въззивния съд, постановени в производство по чл.248, ал.1 ГПК. В този смисъл, ограниченията в достъпа до касационен контрол на този вид определения не могат да се извеждат от нормата на чл.274, ал.2 ГПК, нито от променената й с ДВ бр.50/2015 г. редакция, касаеща различната функционална компетентност по отношение на частните жалби срещу актовете по чл.274, ал.1 ГПК в зависимост от това кой е постановилият ги въззивен съд – окръжен или апелативен. Касае се за самостоятелно производство с предмет претенциите на страните за разноски, като законодателят е предвидил ред, по който това производство се инициира и развива, както и изрично е посочена обжалваемостта, респ. инстанционният контрол върху акта, с който то приключва.
В случая, материалноправният спор между страните е трудов и въззивното решение на СГС попада в обхвата на актовете, подлежащи на касационен контрол, съгласно чл.280, ал.3, т.3 ГПК. По подадената от жалбоподателката молба за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските, СГС в производство по чл.248, ал.1 ГПК се е произнесъл с определение от 27.09.2017 г., с което е оставил молбата без разглеждане, поради липса на представен списък по чл.80 ГПК. Това определение подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението / чл.248, ал.3 ГПК /, т.е. съдебният акт подлежи на касационно обжалване пред ВКС, защото въззивното решение попада сред актовете, подлежащи на касационен контрол. Поради това, частната касационна жалба е допустима и следва да бъде разгледана по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. В тази насока е и трайната практика на Гражданска и Търговска колегии на ВКС – определение № 401/03.10.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1754/2016 г., I т. о., определение № 817/06.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6385/2014 г.,ІV г.о., определение № 244/16.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2572/2013 г., IV г. о., определение № 194/31.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1534/2015 г., III г.о., определение № 309/11.04.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 417/2014 г., I т. о., определение № 605/18.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4741/2017 г., IV г.о., определение № 95/22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., определение № 187/08.04.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3606/2014 г., II т. о., определение № 56/05.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 372/2018 г., IV г. о. и др.
По изложените съображения, частната жалба като основателна следва да бъде уважена, обжалваното определение като неправилно, следва да бъде отменено, а делото – върнато на състава на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., за разглеждане на подадената от И. М. Георгиева, представлявана от адв. В. М., частна касационна жалба с вх.№ 18163/01.11.2017 г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 515/29.12.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 4911/2017 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. и ВРЪЩА делото за извършване на следващите се процесуални действия по частна жалба с вх. № 18163 от 01.11.2017 г. подадена срещу определение № 3492/26.10.2017 г. по възз.ч.гр.д. № 5324/2017 г. на Софийския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.