О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
гр.София, 23.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на шестнадесети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис И.
като разгледа докладваното от Б. И. ч.гр.д. № 227/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е частна жалба на М. Г. В. и М. С. В. срещу определение на Софийски апелативен съд от 17.02.2009 г. по гр.д. № 2186/ 2007 г. С това определение въззивният съд се е произнесъл по молба на ищците С. Б. Д. и Р. Д. Д. против частните жалбоподатели за допускане на обезпечение на предявените от тях искове за обезщетяване на вреди от договорно неизпълнение за сумите 14 544 лв, 22 000 лв и 13 120 лв. Допуснато е такова обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижим имот на жалбоподателите – урегулиран поземлен имот ХІІ-763 от кв.20 по плана на София, в.з.”К”, заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда. С обжалваното определение молбата е отхвърлена по отношение на претенцията за обезпечаване на исковете чрез налагане на възбрани и върху други недвижими имоти на ответниците (сега частни жалбоподатели).
В частната жалба се твърди, че обезпечението е несъразмерно – при искове с цена 50 000 лв е възбранен имот с пазарна стойност 500 000 евро. Обезпечените искове не били вероятно основателни – те били отхвърлени от първата инстанция с мотивирано решение. Размерът на гаранцията бил твърде занижен. Липсвала обезпечителна нужда предвид имотното състояние на двамата ответници. Поради това жалбоподателите молят обжалваното определение да бъде отменено.
Ответниците по частната жалба – С. Б. Д. и Р. Д. Д. – оспорват същата. Считат обжалваното определение за обосновано и законосъобразно и молят да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна.
Съгласно чл.389 и сл. от ГПК обезпечение на иска се допуска тогава, когато същият е допустим, когато е налице обезпечителна нужда и когато поисканата обезпечителна мярка е адекватна на заявената нужда. В случая са заявени допустими искове, като спорът за основателността им не може да е основание за отхвърляне на молбата. Ако искът не е подкрепен с писмени доказателства (какъвто е процесният случай), законът постановява обезпечението да бъде допуснато при условия на внасяне на гаранция, а не да бъде отказано. В конкретния случай въззивният съд е процедирал именно по този начин, поради което определението не следва да бъде отменяно на посоченото основание.
Размерът на гаранцията е определен при съобразяване на фазата, в която се намира производството и опасността от нанасяне на вреди на ответниците. Делото е приключило на две инстанции и не се очаква да продължи необосновано дълго във времето. Ответниците не сочат какви вреди биха могли да претърпят поради това, че за краткия период, в който се очаква процесът да приключи окончателно, няма да могат да се разпореждат с вещта си. Съдът намира, че не може да се очаква те да търпят вреди от обезпечението, които да не могат да бъдат възмездени с внесените като гаранция 2 500 лв.
Доводите, че стойността на възбраненият имот надхвърля значително цената на исковете, са без значение, тъй като жалбоподателите не са предложили замяна на обезпечението съгласно чл.398 от ГПК. При положение, че твърдят несъразмерност на обезпечението чрез възбрана, те винаги могат да го заменят с парично, включително против волята на молителите. Такова искане обаче до съда не е отправено.
Не могат да бъдат споделени и доводите на жалбоподателите, че не е налице обезпечителна нужда. Наличието на такава се определя в зависимост от възможността с едностранни свои действия ответниците да затруднят упражняването на правата на ищците по едно бъдещо уважаващо исковете им съдебно решение. При липса на възбрана ответниците могат да се разпоредят си имотите си и тогава затруднението за ищците ще бъде налице. Поради това нужда от обезпечението има и с налагането му въззивният съд не е нарушил изискванията на закона за допускането на същото.
Предвид изложеното обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски апелативен съд от 17.02.2009 г. по гр.д. № 2186/ 2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: