О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София 24.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 788/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. П. П. като пълномощник на В. Х. У., И. Х. И. и Р. Х. И., против решението на Софийски градски съд, постановено на 02.05.2012 г. по гр.д. № 158/2011 г. в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение от 28.08.2010 г. по гр.д. № 956/2000 г. на Софийски районен съд, е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от касаторите против Е. Т. Т. по реда на чл. 286 ГПК / отм./ искове по чл. 31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 10 918.50 лв. за всеки от тях за лишаването им от ползване на апартамент № 24, находящ се на втория етаж, вх. Г, в сградата в Ж. “П.” в [населено място], [улица], м.”Д.”, за периода 09.02.2000 г. до 09.02.2009 г.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба жалбоподателите се позовават на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като поддържат, че приложимата към претенцията им за обезщетение материалноправна норма е тази на чл. 36, ал.3 ЗН, по която липсва съдебна практика и в този смисъл произнасянето на касационната инстанция ще е от значение за точното прилагане на закона.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Е. Т. Т. изразява становище, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че страните са наследници на Х. И. Т., поч. 18.10.1999 г. Ответницата по касация е негова преживяла съпруга, а касаторите са негови деца от предходен брак. С влязло в сила решение от 25.06.2006 г. по гр.д. № 2704/04 г. на Софийски градски съд, след частична отмяна на решението на Софийски районен съд, постановено на 16.01.2002 г. по гр.д. № 956/2000 г., са възстановени на основание чл. 30, ал.1 ЗН във връзка с чл. 29 ЗН запазените части на В. У., Р. И. и И. И. от наследството на Х. И. Т., като е намалено частно завещателно разпореждане от 04.05.1989 г. на Х. Т., с което същият е завещал на Е. Т. Т. апартамент № … в [населено място], [улица], вх. Г, ет.3 и ? ид. част от къща на един етаж и приземие, застроена върху 78 кв.м. в дворно място от 670 кв.м, съставляващо УПИ … от кв….. по плана на [населено място]; постановено е връщането на тези имоти в наследството Х. Т.; касаторите са осъдени да заплатят на Е. Т. паричната равностойност на разполагаемата част на Х. Т.; допусната е съдебна делба между В. У., Р. И., И. И. и Е. Т. на апартамента в [населено място] и имота в [населено място] при посочените в решението квоти; потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е допусната съдебна делба на гараж №…., находящ се в сградата на Ж. ” П.” в [населено място], [улица].
В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, касаторите са предявили по реда на чл. 286 ГПК / отм./ претенции против Е. Т. за заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване на собствените на касаторите идеални части от допуснатите до делба апартамент и гараж в размер на месечния наем за времето от 09.02.2000 г. /когато са отправили писмено поискване за заплащане на обезщетение/ до предявяване на претенцията – 09.02.2009 г.
Въззивният съд е приел, че така предявените искове намират правно основание в чл. 31, ал.2 ЗС. За да намери същите за неоснователни, е приел, че съсобствеността между страните по отношение на тези имоти е възникнала не от откриване на наследството, а от момента на влизане в сила на решението на Софийски градски съд по гр.д. № 2704/2004 г. – 15.10.2008 г., с което са уважени претенциите им по чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на завещанието, направено от общия наследодател Х. Т. в полза на Е. Т.. За периода от 09.02.2000 г. до 15.10.2008 г. касаторите не са имали качеството на съсобственици, поради което и отправената от тях през 2000 г. телеграма до Е. Т. за заплащане на обезщетение няма характер на писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал.2 ЗС, а след възникване на съсобствеността такава писмена покана не е била отправяна. Претенцията за заплащане на обезщетение за ползване на гаража съдът е намерил за неоснователна и поради това, че от 15.08.2008 г. той не е ползван от Т..
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от касаторите правен въпрос за тълкуването и прилагането на чл. 36, ал.3 ЗН, тъй като тази разпоредба е неприложима към настоящия спор. Съгласно чл. 36, ал.3 ЗН, заветникът или надареният са длъжни да върнат плодовете от имотите, които надминават разполагаемата част, от деня на смъртта на наследодателя, ако искът за това е предявен в едногодишен срок от същата дата, а в противен случай – от исковата молба. Разпоредбата има предвид връщане в наследството на добивите от вещта по смисъла на чл. 93 ЗС като естествени плодове, прираст от добитък, наем и други такива, които заветникът или надареният са придобили от датата на наследството до предявяване на иска за възстановяване на запазена част. Поради това когато заветникът или надареният е използвал вещта за задоволяване на свои лични нужди, а не за извличане на естествени или граждански плодове, разпоредбата на чл. 36, ал.3 ЗН не може да намери приложение. В този случай отношенията между него и сънаследниците, чиято запазена част е възстановена, се уреждат по правилото на чл. 31, ал.2 ЗС. При изрично наведеното от касаторите твърдение, че след смъртта на общия наследодател апартаментът и гаражът са били ползвани лично от ответницата Е. Т., правилно въззивният съд е квалифицирал и разгледал заявената от тях претенция за заплащане на обезщетение като такава по чл. 31, ал.2 ЗС. Изложените от въззивния съд мотиви за отхвърляне на исковете определят като обуславящи изхода на спора конкретни въпроси, свързани с елементите от фактическия състав на чл. 31, ал.2 ЗС, от който се поражда задължението за обезщетение, но такива въпроси не са поставени от касаторите, а касационната инстанция не може да разпростре преценката си за наличие на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК извън правните въпроси, посочени от жалбоподателя.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 02.05.2012 г. по гр.д. № 158/2011 г. в частта относно претенциите по чл. 31, ал.2 ЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: