О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 25.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3092 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ЗАД [фирма], [населено място] против определение № 890 от 19.04.2013 год., по ч.гр.д.№ 1017/2013 год. на Софийски апелативен съд , с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частната му жалба с вх.№ 2484/ 29.03.2011 год., срещу разпореждане на СГС за издаване срещу последния на изпълнителен лист, по гр.д.№ 3855/2008 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му. Основно частният жалбоподател възразява срещу процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че горепосоченото разпореждане на СГС за издаване на изпълнителен лист по гр.д.№ 3855/2008 год. е влязло в сила, доколкото срещу същото е била подадена от жалбоподателя ЗАД [фирма], [населено място] частна жалба вх.№ 30626/ 05. 04.2011 год., въз основа на която е образувано ч.гр.д.№ 20765/2011 год. Софийски апелативен съд, приключило с окончателен съдебен акт. Твърди се, че предмета на предприетото с частна жалба вх. № 30626/2011 год. обжалване е различен от този на частна жалба вх.№ 2484/29.03.2011 год., по която всъщност липсва произнасяне от въззивния съд.
Ответниците по частната жалба, чрез пълномощника си адв. П.К., са възразили по основателността и , позовавайки се на влязлото в сила разпореждане на СГС както по отношение издадения в тяхна полза като наследници на починалия в хода на делото ищец Н. Х. П. изпълнителен лист за присъденото им на осн. чл.226, ал.1 КЗ обезщетение, така и за адвокатското възнаграждение/ деловодни разноски/ на процесуалния им представител, определени на осн. чл.38, ал.2 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС,като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, пр.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С частна жалба вх. на СГС № 30626/05.04.2011 год. ЗАД [фирма], [населено място] е обжалвал разпореждането на СГС по гр.д.№ 3855/2008 год., с което по искане на адв. П. К., в качеството и на пълномощник на починалия в хода на делото Н. Х. П., е издаден изпълнителен лист от 28.02.2011 год. срещу частния жалбоподател, като ответник по спора, за присъдените суми, без последните да са индивидуализирани по основание. Частната жалба е оставена без движение, поради нередовността и, като на частния жалбоподател са дадени указания за внасяне на д.т. в размер на сумата 15.00 лв., надлежно съобщени му, които последният е изпълнил в срок, видно от молба вх. на СГС № 40798 /05.05.2011 год..
Въз основа на горепосочената частна жалба е образувано ч.гр.д.№ 20765/2011 год. по описа на Софийски апелативен съд. който се е произнесъл по основателността и с определение № 1423/ 29. 07. 2011 год..
С частна жалба вх.на СГС № 2484/29.03.2011 год., т.е. в срока за администриране на горепосочената първоначална частна жалба ЗАД [фирма], [населено място] отново е обжалвал пред Софийски апелативен съд същото разпореждане на СГС от 25.02.2011 год., с което изцяло е уважена молбата на адв. П.К. от 15.02.2011 год. за издаване на изпълнителен лист по влязлото в сила решение на СГС по гр.д.№ 3885/2008 год. , потвърдено с решението на Софийски апелативен съд по гр.д.№ 3113/2009 год..
Следователно, както правилно е счел и съставът на Софийски апелативен съд частна жалба вх.№ 2484/29.03.2011 год., като подадена от същата страна – ЗАД [фирма], [населено място] срещу същия съдебен акт на СГС – разпореждане за издаване на изпълнителен лист срещу жалбоподателя, като ответник по гр.д.№ 3855/2008 год. и на същото основание е процесуално недопустима, поради наличие на влязло в сила определение на въззивния съд, с което предмета на предприетото обжалване е изчерпан.
Що се касае до развитите от частния жалбоподател доводи, свързани с извършени от него различни процесуални действия по отстраняване нередовността на съответната частна жалба и по начина на връчения му съдебен акт на въззивния съд, както и до твърдението, че предмет на предприетото пред въззивния съд обжалване с процесните две частни жалби са различни съдебни актове на СГС – разпореждане за издаване на изпълнителен лист за дължимото на адв. П.К. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА и за издаване на изпълнителен лист за присъденото на основание чл.226, ал.1 КЗ обезщетение, то те са правно несъстоятелни, доколкото се касае до един единствен съдебен акт на Софийски градски съд, обективиран в положителната му резолюция „ДА” от 25.02.2011 год., върху молбата на адвокат П. К. от 15.02.2011 год. за издаване на изпълнителен лист по гр.д.№ 3855/2008 год., без изрично да са конкретизирани основанията за отделните присъдени суми.
Без значение в тази вр. е и обстоятелството, че въз основа на последното са издадени два изпълнителни листа, с една и съща дата – в полза на адв.П.К. и в полза на представляваната от последната страна по спора.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.276, ал.1 ГПК, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, е претендирала деловодни разноски в размер на сумата 2000 лв., договорено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ /без дата/ и 400 лв. ДДС за осъществено от адв.П.К. процесуално представителство пред ВКС във вр. с частната жалба, подадена от ЗАД [фирма], [населено място], но искането следва да бъде оставено без уважение, поради следното:
Освен, че е лишено от правна логика по едно и също дело да се претендира присъждане на деловодни разноски на осн. чл.38, ал.2 ЗА, а впоследствие поради договорен с представлявания значителен по размер, спрямо обема на осъществените правни и фактически действия, адвокатски хонорар, то предвид липсата на доказателства за реално изплащане на процесната сума, както и за начина, по който следва плащането и да бъде осъществено – в брой или по банков път, искането се явява неоснователно, съобразно изрично е възприето в задължителните постановки на т.1 от
ТР № 6/ 6.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложените съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА въззивното определение на Софийски апелативен съд № 890 от 19.04.2013 год., по ч.гр.д.№ 1017/2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: