О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 25.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3627 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Ц. Б. против решение № 114 от 23.04.2018 г. по гр.д.№ 659/2017 г. на Окръжен съд-|Перник, с което е потвърдено решение № 113 от 25.04.2017 г. по гр.д. № 1244/2016 г. на Видински РС. С последното е допусната съдебна делба между М. Ц. Д. в качеството му на Едноличен търговец с фирма „МЦМ-Михаил Дочев” със седалище гр. Видин и касатора В. Ц. Б. на самостоятелен обект с идентификатор …. със застроена площ 26,05 кв.м. и полезна площ 22,18 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, находящ се в [населено място] при квоти: 5,183/26,05 ид.ч. за ЕТ „МЦМ-Михаил Дочев” и 20,867 / 26,05 ид.ч. за В. Б..
Въззивното производство е проведено пред Пернишки окръжен съд поради отвод на съдиите от Видински окръжен съд и на основание определение № 3775/17.11.17 по ч.гр.д.№ 5613/2017 г. на САС.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон относно изводът на съда за възникване на съсобственост и правилата за действие на вписването – чл. 114 ЗС, за допуснати съществени процесуални нарушения защото не е обсъдено възражението за добросъвестност на праводателката на касатора при придобиване на правата върху поцесното помещение, както и относно изводите на съда за действие на влязлото в сила решение по иск за собственост по отношение на нея, предвид това, че е придобила права след предявяване на иска за собственост, но преди вписване на исковата молба по чл. 108 ЗС и за необоснованост на решението поради това, че не са съобразени заключенията на двете тройни СТЕ
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК, касаторът се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение. Счита, че решението е очевидно неправилно поради същите съображения, изложени и в касационната жалба.
Ответникът по касация ЕТ с фирма „МЦМ-Михаил Дочев” оспорва касационната жалба и допускането до касация, тъй като развитите съображения в изложението са касационни основания и не съставляват очевидна неправилност на решението, а и защото по същество, решението е правилно.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 1/2009 г. на РС-Видин е уважен, в установителната му част, иск по чл. 108 ЗС, предявен от М. Ц. Д. в качеството му на ЕТ с фирма „МЦМ-Михаил Дочев”, като е признато за установено по отношение на ответниците Н. Ц. А. и А. К. А., че ищецът е съсобственик на имот с идентификатор …., находящ се в сграда № 1 в имот с идентификатор …. в [населено място], на [улица]. След предявяване на този иск, но преди вписване на исковата молба по него, ответниците са продали с н.а. № ….,т. …. г. на нотариус Ц. Д. същия обект на Л. В. Д., починала на 09.10.2015 г., чийто единствен наследник към настоящия момент е касатора В. Ц. Б.. Л. Д. е конституирана като трето лице-помагач на ответниците в производството по иска по чл. 108 ЗС, което е отразено в диспозитива на влязлото в сила решение на 29.06.2012 г.
От двете тройни СТЕ е установено, че сградата, в която се намира процесното помещение е изградена по одобрен проект на 21.04.1973 г., който е предвиждал само „голямо котелно помещение” и в него няма обект „малко котелно помещение”. През 1975г. е подписан разделителен протокол между двете предприятия, на които е била предоставена за използване–„Българска фотография” – клон Видин и „Книгоразпространение”. Котелното помещение с площ 22,95 кв.м. + 6,33 кв.м. е оставено за общо ползване като обща част. През 1996 г. между „Четмо и писмо” Е. и „Българска фотография” АД е подписано допълнително споразумение към разпределителен протокол от 29.12.1975 г., като „Българска фотография АД получава котелно помещение с площ 6,33 кв.м., а „Четмо и писмо” ЕООД получава котелното помещение с площ 22,95 кв.м. На место обаче вещите лица са констатирали, че по проект не е имало две котелни помещения, а само едно /виж л. 70-71 от делото на РС-Видин/ Според свидетелските показания на св. С., котелното помещение се е състояло от две части, в които са били различни части от инсталацията / в голямото помещение бил котела, а в малкото – помпите/, но те не са били обособени. Сегашният обект е оформен при преустройство на съществуващото котелно помещение в „пивница”, разрешено през 2005 г. За малкото котелно помещение, въпреки че на место не съществува такъв обособен обект/, ЕТ-„МЦМ-Михаил Дочев” е признат за собственик по документи на основание приватизационен договор с н.а. № ….,т…. г. на нотариус А.А..
РС е приел, че наследодателката на касатора е обвързана от влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС относно наличието на съсобственост и е определил правата в съсобствеността въз основа на застроената площ на целия обект към настоящия момент според заключението на втората СТЕ, отнесена към площта на всяка от двете части на бившето котелно помещение съобразно одобрения проект.
Въззивният съд е възприел изводите на РС, като е посочил, че влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС е задължително за съда, който разглежда следващия спор, съгласно чл. 297 ГПК. Позовал се е на нормата на чл. 298 ГПК, съгласно която решението обвързва страните и техните наследници и правоприемници. Съдът е приел, че наследодателката на касотора е обвързана като трето лице-помагач на ответниците / нейни праводатели/ от мотивите на влязлото в сила решение, съгласно чл. 223, ал.2 ГПК, макар делото да продължава между първоначалните страни, съгласно чл. 226 ГПК. Съдът се е мотивирал, че обстоятелството, че исковата молба по иска по чл. 108 ЗС не е била вписана не влияе на обвързващата сила на решението за Л. Д., тъй като вписването в този случай има само оповестително действие, няма защитно действие, защото нормата на чл. 114 ЗС не му придава такова. Посочено е, че поредността на вписването има значение когато се касае за актове на разпореждане или с правно значение, произхождащи от едно и също лице, какъвто не е настоящия случай.
Касаторът се позовава на очевидна неправилност. Неправилно е решението ако е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и/или ако е необосновано / чл. 281, т.3 ГПК/ . Неправилността е очевидна, ако порока е в особено тежка степен в някое от тези три форми, при която не биха се спазили изискванията на чл. 121 и 122, ал.1 от Конституцията на РБ за осигуряване равенство на страните и условия за състезателност, за установяване на истината, за мотивиране на съдебните актове и осигуряване правото на защита.
Очевидна е неправилността на решението, когато са нарушени императивни материално правни норми, защото те осигуряват изискването за законност и са в общ интерес. В случая основните спорни въпроси са следните: обвързана ли е наследодателката на касатора / ответник по иска за делба/ от влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС. Разрешението на въпроса дава нормата на чл. 223 ГПК. Първата алинея определя действието на влязлото в сила решение в отношенията между третото лице и насрещната страна. Според ал.1 от този текст, решението има установително действие. В конкретния случай влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС установява между ищеца по него – ЕТ и третото лице-помагач на ответника че имота е съсобствен между ищеца и ответника по иска / праводателите на третото лице/. Според ал.2 на чл. 223 ГПК, в отношенията между подпомаганата и подпомагащата страна, установеното в мотивите има обвързващо действие, т.е. изводът за наличие на съсобственост в мотивите е задължителен. Така изводът на съда, че Л. Д. е обвързана от решението по иска по чл. 108 ЗС относно установеното в него, че имота е съсобствен между ищеца и праводателите й е задължителен за нея. Този извод на възззивния съд в обжалваното сега решение не е постановен в противоречие с императивна правна норма, а в съответствие с нея.
Праводателката на касатора е придобила правата върху процесното помещение след предявяване на иска. Тя е обвързана от влязлото в сила решение и на основание чл. 298 ГПК като частен правоприемник на страна по спора, придобил права в хода на производството. Това действие на решението не е обусловено от вписване на исковата молба. Такова действие имат и решенията по искове, по които исковите молби не подлежат на вписване. Така и при приложението на чл. 298 ГПК, съдът не е нарушил тази императивна правна норма.
Третият спорен въпрос, повдигнат в изложението към касационната жалба при обосноваване на очевидната неправилност на решението, като основание за допускане до касация е действието на вписването на исковата молба и значението на добросъвестността. Вписването на исковата молба по правило има само оповестително действие, освен в случаите, когато законът му придава и защитно действие – чл. 114, ал.2 ЗС. Защитно действие на исковата молба законът – ЗЗД придава в случаите на фингирано правоприемство. /чл. 17, ал.2 ЗЗД, чл. 33, ал.3 ЗЗЗД, чл. 88, ал.2 ЗЗД, чл. 227, ал.5 ЗЗД/. На исковата молба по чл. 108 ЗС, законът не придава защитно действие, поради което правата на третите лица, придобити след предявяване на иска, но преди вписване на исковата молба не са защитени. Добросъвестността по нашето гражданско право е източник на права само когато законът изрично и придава определено значение и тя има само предвиденото в конкретния текст значение. То е различно в нормите, в които ЗЗД я посочва като правна предпоставка за възникване на права и в случая на добросъвестно владение по чл. 70 ЗС. В случаите, когато се сключи сделка с несобственик, или с лице, което не е индивидуален собственик действа принципа, че никой не може да прехвърли права изобщо, или изцяло. Добросъвестността в този случай няма значение за деривативното основание сделка, а евентуално би имала значение ако има позоваване на добросъвестно владение и са налице предпоставките на чл. 70 ЗС. Тази хипотеза не е налице. По тези съображения не съобразяването на добросъвестността не съставлява очевидна неправилност на решението, а правилно прилагане на императивни правни норми, с които се урежда действието на съдебните решения и на вписването.
Очевидна неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила е налице, когато са нарушени основни принципи на гражданския процес, правото на участие на страните, правото им на безпристрастен съд / чл. 22 ГПК/, изискването за равнопоставеност, за мотивиране на съдебните актове /чл. 236, ал.2 ГПК/. Касаторите не твърдят такива нарушение на процесуалните правила. Твърди нарушение на съдопроизводствените правила защото не е обсъдено възражението за добросъвестност на праводателката на касатора при придобиване на правата върху процесното помещение, както и относно изводите на съда за действие на влязлото в сила решение по иск за собственост по отношение на праводателката му, предвид това, че е придобила права след предявяване на иска за собственост, но преди вписване на исковата молба по чл. 108 ЗС. За това, че не са извършени такива нарушения, а приложимите процесуални норми са приложени правилно, съдът изложи съображения по-горе.
Очевидна неправилност поради немотивираност на съдебен акт е налице при липса на мотиви или когато мотивите са така неясни, че от тях не се разбира формираната воля на съда в диспозитива. Обжалваното решение съдържа разбираеми мотиви, от които се извежда постановеният диспозитив, поради което не е налице очевидна неправилност на решението и поради необоснованост.
По изложените съображения не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК в доказания с договора за правна помощ размер 920 лв., за които е отразено, че са изплатени в брой.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 114 от 23.04.2018 г. по гр.д.№ 659/2017 г. на Окръжен съд-|П. по касационна жалба, подадена от В. Ц. Б..
Осъжда В. Ц. Б. да плати на М. Ц. Д. в качеството му на Едноличен търговец с фирма „МЦМ- Михаил Дочев” деловодни разноски в размер на 920 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: