О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 26.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и осми февруари , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3912/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура , срещу решение №1596 от 26.06.2018г по в. гр.дело № 89/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6702 /06.10.2017г на Софийски градски съд в частта по присъдено обезщетение за неимуществени вреди , до размера на сумата 10 000 лева, по иск на В. Н. В. на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ ,причинени от незаконно обвинение в престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 2, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК, за което ищецът е оправдан с присъда от 28.05.2015 по НОХД № 7254/2005 г. по описа на СРС, влязла в сила на 13.06.2015г.
За да приеме ,че присъденото на първа инстанция обезщетение е в справедлив размер ,въззивният съд е съобразил от фактическа страна ,че на 15.04.2004г. с постановление на дознател при 2 РПУ , ищецът е бил уличен в кражба,задържан e за 24 часа, с постановление от 16.04.2004г. е бил освободен , като по отношение на него е взета мярка за неотклонение „подписка“. Прокуратурата е внесла обвинителен акт и е образувано нохд № 7254/2005г. по описа на СРС,проведени са общо 39 на брой съдебни заседания, като само на две от тях ищецът не се е явил. След самостоятелен анализ на доказателствата,включително показанията на свидетели , е прието ,че заради воденото наказателно преследване ищецът е изпитвал напрежение и страх от бъдещия изход на делото,чувствал се е безпомощен, гневен и потиснат, накърнена била неговата чест и достойнство,изпитвал е стрес и неудобство заради продължилата повече от 10 години висящност на наказателното дело и заради многобройните явявания в откритите съдебни заседания. Тъй като е нормално при наказателно преследване ищецът да търпи неимуществените вреди от естеството на претендираните ,които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение,те подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ Съдът e съобразил продължителността на наказателното производство водено срещу ищеца от 11 години , която е извън рамките на разумния срок с оглед фактическата и правна сложност на делото.Въззивният съд е съобразл продължителността на наказателното производство – около 11 години, която е извън рамките на разумния срок ,както и че В. лично се е явявал в 37 от открити съдебни заседания като с поведението си не е станал причина за отлагане и забавяне на производството.
Съобразено е и обремененото съдебно минало на ищеца , който е получилпървата си осъдителна присъдаоще през 1970г.за престъпление по чл.152 НК.Бил е осъждан на лишаване от свобода,а в хода на настоящето производство е бил осъден и за други престъпления , макар някои извършени по непредпазливост и поради това негативните изживявания,свързани с повдигнатото обвинение при ищеца са се отразили в относително по-малка степен в сравнение с лице, което не е било обект на наказателно преследване. Обсъдени са и обстоятелствата свързани с възрастта и здравословното състояние.
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва ,че Софийски апелативен съд се е произнесъл по въпроса за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и точно прилагане принципа на чл.52 ЗЗД.Според касатора решението е в противоречие с т. ІІ от ППВС №4/1968г., основание по чл. 280 ал.1 т.1,предл първо ГПК. Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД поради завишаване , което е и в следствие от разрешен при противоречие с практиката на ВКС процесуален въпрос, обоснован като липса на мотиви за причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.3 и т.11 и т.19 от ТР №3/2004г на ОСГК Като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1,предл първо и предл. второ от ГПК , доколкото по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква противоречие както с принципните указания на ППВС № 4/ 1968г , така и с решения на ВКС по прилагането на чл. 2 , ал.1 т.3 ЗОДОВ .Приложени са решения № 151 от 2016г по гр.д № 508/2016г на ВКС ІІІ г.о,реш. № 150 от 2017г . по гр.д № 919/2017г ІІІ г.о на ВКС, реш. №135/2016г по гр.д №158/2016 ,ІІІ г.о на |ВКС .
Отговор е постъпил от адв.И. П. , пълномощник на ищеца.Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Прокуратурата на РБ ,тъй като не е налице противоречие с установената практика на ВКС и твърденията в тази връзка са голословни.Претендират се разноски ,в случая при условията на чл. 38 ал.1 т.2 вр ал.2 от З Адв.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество .
Изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържа конкретен въпрос , не е конкретизиран и доводът кое обстоятелство от задължително указаните в ППВС №4/1968г въззивният съд е следвало да обсъди при прилагане критерия на чл. 52 ЗЗД, а не е обсъдил. Преформулира се оплакването , че липсват мотиви по отношение на причинната връзка , което твърдение няма опора в съдържанието на обжалваното въззивно решение.Решението е мотивирано в тази насока .Обсъдени са фактите и връзките между фактите, обсъдени са доводите и оплакванията на Прокуратурата (СГП) като въззивен жалбоподател , поддържала че част от вредите са доказани , или не са в причинна връзка. Приетото от въззивния съд ,че част от оценените като вреда за ищеца състояния не се нуждаят от конкретни доказателства и за тях няма друга причина освен повдигнатото обвинение,не е в противоречие, а в съответствие с установената практика на ВКС.Повдигането на обвинение по наказателно производство нормално влияе негативно върху психиката на всяко лице и този извод съдът може да направи дори и без формални доказателства.
За да бъде конкретен, правният въпрос следва да е свързан с решаващите съображения на съда,обусловили изхода на делото,а не да се оспорват единствено фактическите изводи.В решението е изтъкнато въз основа на кои обстоятелства съдът приема характера и естеството на неимуществените вреди ,за които се дължи обезщетение и как следва да бъде определено в конкретно присъдения размер.Съобразени са указанията по т.ІІ от ППВС № 4/1968г по отношение на обстоятелствата от значение за размера на обезщетението в случая. Обвинението е в извършване на тежко умишлено престъпление,наказателно производство е водено близо единадесет години,като съдът е отчел и вредите от неразумната негова продължителност до влизане в сила на оправдателната присъда.В конкретна степен е изследвано и обсъдено как е повлияно емоционалното и психическо състояние на ищеца през този период.Решението на САС е постановено в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК, взети са предвид и миналите осъждания.Доводите на Прокуратурата за противоречие със задължителна съдебна практика не аргументират основание по чл. 280 ал.1 т.1,предл първо от ГПК.Не се аргументира и основание по чл. 280 ал.1,предл второ от ГПК по общо поставените въпроси , свързан с прилагане критерия за справедливост. Обжалваното решение не противоречи на установената съдебна практика, включително изтъкнатата от Прокуратурата в изложението,според която се вземат предвид и други водени наказателни производства (Р№ 151 от 2016г по гр.д № 508/2016г на ВКС ІІІ г.о) ,отчита се съдебното минало (Р№ 150 от 2017г . по гр.д № 919/2017г ІІІ г.о на ВКС и др.).В тази насока критерият за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди не е абстрактен,включва винаги конкретни факти, относими към стойността,която засегнатите блага са имали за своя притежател именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие,а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики,между които и прецененото в конкретна степен по настоящето дело обстоятелство кога и за какви други престъпления ищецът е бил осъждан.Осъдителната присъда по НОХД № 10330/2011 г.е за извършено от ищеца на 14.01.2011г. престъпление по чл.343,ал. 1, б. „а“вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Различни са обстоятелствата по конкретните дела и поради това различно се съизмерява и обезщетението на вредата.Ето защо приложените към изложението съдебни решения не обосновават противоречие по правни въпроси,каквито освен това не са формулирани в изложението.
Представляващият ответника по жалбата адв. И. К. П. от САК претендира да му бъде присъдено възнаграждение съгласно чл.38,ал.2, във вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата,тъй като е поел защитата пред настоящата инстанция безплатно Представен е договор между страната и адвокат,с предмет безплатна защита по делото,който е основание за присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно чл.38 от ЗА. Съгласно чл.2,ал.2,във вр. чл.7 и чл.9,ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г възнаграждението е в размер на 630 лева.
Воден от горното ,Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1596 от 26.06.2018г по в. гр.дело №89/2018г. на Софийски апелативен съд
Осъжда Прокуратурата на Р. България да заплати на адв. И. К. П. от САК възнаграждение по чл. 38,ал.2 ЗА в размер на 630 лева .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .