О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
гр. София, 27.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 173/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството e по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Д. М., В. Й. Д., М. Й. Р., Н. Т. А., П. Т. П., П. Г. Р., Ж. Г. И., П. Г. П., И. Г. П., Д. Г. В., В. Г. В., В. Г. И., К. И. Т., В. И. Д., Д. Б. И., Н. С. Т. и Б. С. Т. – всички чрез пълномощник адв. С. А. от САК, срещу определение № 3830/05.12.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд в открито съдебно заседание на 04.12.2018 г. по в. гр. д. № 2462/2018 г. С посоченото определение е обезсилено решение № 6937 от 18.10.2017 г. по гр. д. № 15764/2015 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото на основание чл.233 ГПК – поради отказ от иска, направен от И. Н. Л., конституирана като ищец в първоинстанционното производство на мястото на починалия в хода на делото първоначален ищец В. Х. К..
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане същото да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за по-нататъшни процесуални действия. Навеждат се оплаквания, че в нарушение на закона въззивният съд е прекратил делото поради отказ от иска, извършен от лице, конституирано като ищец въз основа на завещателно разпореждане, което е общо и не съдържа изрично разпореждане с правото на обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ (отм.). Поддържат се доводи, че конституираното като ищец лице не е сред кръга на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, посочени изчерпателно в приетите от Пленума на ВС постановления и в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Излагат се и доводи, че при постановяване на определението въззивният съд не е обсъдил възражението на пълномощника на частните жалбоподатели – наследници по закон на починалата В. К., за накърняване на запазената им част при наследство по завещание и не е съобразил обстоятелства, които поставят под съмнение автентичността на подписа на завещателя и действителността на завещателното разпореждане. В жалбата са формулирани въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, които не следва да се обсъждат, тъй като жалбата подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК и произнасянето по основателността й не е обвързано с предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от И. Н. Л. – чрез адв. К. Д., в който е изразено становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение. С отговора е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в полза на адв. К. Д., съгл. приложен договор за правна защита и съдействие.
Ответникът по частната жалба „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, не е заявил становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от лица, конституирани като страни в производството пред въззивния съд, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по гр. д. № 15764/2015 г. е образувано пред Софийски градски съд по предявени от В. Х. К. против „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от смъртта на С. П. – син на ищцата В. К., причинена при ПТП на 18.09.2015 г.
В хода на първоинстанционното производство В. К. е починала и с определение от 24.02.2017 г., на основание чл.227 ГПК, като ищец на нейно място е конституирана И. Н. Л.. За да встъпи в процеса като правоприемник на първоначалния ищец, И. Л. се е легитимирала като наследник по завещание на В. К. с представено саморъчно завещание с дата 19.11.2011 г., депозирано за съхранение при нотариус. Според текста на завещанието, с него В. К. се е разпоредила с цялото си движимо и недвижимо имущество, притежавано към момента на смъртта й, в полза на И. Л. и е посочила същата като свой единствен наследник.
С решение № 6937 от 18.10.2017 г. Софийски градски съд е осъдил „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на И. Л. сумата 120 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. П., и е отхвърлил иска за разликата до претендираните 150 000 лв.
Решението е обжалвано в отхвърлителната част от И. Л. и по жалбата е образувано гр. д. № 2462/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд. След подаване на въззивната жалба ищцата И. Л. е депозирала молба вх. № 38812/19.05.2018 г., с която е уведомила съда, че на основание чл.233 ГПК се отказва „безусловно” от всички предявени искове, предмет на гр. д. № 15764/2015 г. по описа на Софийски градски съд. Въззивният съд е преценил, че преди да се произнесе по молбата за отказ от исковете, следва да конституира на основание чл.227 ГПК, наред с наследника по завещание, наследниците по закон на починалата В. К.. След извършване на съответните процесуални действия за установяване на наследниците съдът е констатирал, че В. К. не е оставила законни наследници от низходящ и възходящ ред по права линия, нито наследници по съребрена линия от втора степен, и че призовани към наследяване към момента на смъртта й са само наследниците й по съребрена линия от четвърта степен – лицата, участващи като частни жалбоподатели в настоящото производство. Поради това и на основание чл.227 ГПК въззивният съд е постановил определение от 13.09.2018 г., с което е конституирал наследниците по закон като страни в процеса на мястото на починалата В. К..
В открито съдебно заседание на 04.12.2018 г. новоконституираните ищци са представлявани от общ пълномощник – адв. С. А., която от тяхно име е направила изявление, че не оспорва саморъчното завещание, тъй като то изхожда от В. К. и няма основание да се твърди, че тя не е негов автор, но следва да се съобрази правото на доверителите й да участват със запазена част в присъденото от първоинстанционния съд обезщетение. В същото съдебно заседание пълномощникът на И. Л. е заявил, че поддържа молбата за отказ от исковете и моли делото да бъде прекратено, тъй като след постановяване на първоинстанционното решение ответникът – застраховател е изплатил доброволно застрахователно обезщетение въз основа на решението. Съобразявайки изявлението на пълномощника на И. Л., въззивният съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което на основание чл.233 ГПК е обезсилил решението на Софийски градски съд и е прекратил производството по делото.
Определението за прекратяване на делото на основание чл.233 ГПК е правилно, а частната жалба срещу него е неоснователна.
Съгласно чл.233 ГПК, ищецът може да се откаже отчасти или изцяло от спорното право във всяко положение на делото, като в случай, че отказът от иск е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. За разлика от оттеглянето на иска по чл.232 ГПК, за отказа от иск не е необходимо съгласие на ответника и ищецът разполага с правото на свободна преценка дали и кога да се откаже от защитаваното с иска спорно право.
Когато предявилият иска ищец почине в хода на делото, производството пред съда продължава с участието на правоприемника/правоприемниците му – чл.227 ГПК. Ако ищецът е физическо лице, правоприемството настъпва в лицето на неговите наследници, които заместват своя праводател и участват в делото в процесуалното качество, което той е имал към момента на смъртта си, с всички произтичащи от това процесуални права и задължения. По правило правоприемници са лицата, които към момента на смъртта на ищеца са призовани да го наследят в качеството на негови наследници по закон, съобразно реда за наследяване по чл.5 – чл.8 от Закона за наследството (ЗН). Правоприемници обаче могат да бъдат и лица, различни от наследниците по закон, в чиято полза ищецът се е разпоредил приживе с цялото си движимо или недвижимо имущество чрез завещание. Завещателното разпореждане с предмет цялото имущество или дробна част от него е общо и придава на качеството наследник на лицето, в чиято полза е направено. Общото завещателно разпореждане поражда правно действие с факта и в момента на смъртта на завещателя (ако е действително) и прехвърля всички наследими имуществени права и задължения, притежавани от завещателя към момента на смъртта, в правната сфера на посочения в завещанието наследник, изключвайки по този начин правото на наследяване на наследниците по закон. За случаите, когато починалият е оставил наследници с право на запазена част, законът – чл.28 ЗН, установява забрана завещателното разпореждане да накърнява запазената част на тези наследници и им гарантира правото да поискат от съда възстановяване на запазената си част, ако тя е засегната от разпореждането – чл.30 ЗН, за да могат да наследят починалия, наред с наследника по завещание. Кръгът на наследниците с право на запазена част е уреден императивно в чл.28 ЗН и се изчерпва с низходящите, родителите и съпруга на починалия.
От данните по делото е видно, че първоначалният ищец по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) В. К. е починала по време на разглеждане на делото от първата инстанция и на основание чл.227 ГПК съдът е конституирал на нейно място лицето И. Л.. Преценката на съда за възникнало универсално правоприемство в лицето на И. Л. е основана на представеното саморъчно завещание, с което починалата В. К. се е разпоредила приживе за след смъртта си с цялото свое движимо и недвижимо имущество в полза на Л., назначавайки я по този начин за свой единствен наследник. С конституирането й в процеса И. Л. е придобила процесуалното качество на ищец по делото и в това качество е направила отказ от иска по реда на чл.233 ГПК. Отказът от иск е предприет след постановяване на първоинстанционното решение и пренасяне на спора пред въззивната инстанция, поради което в резултат на него въззивният съд е бил десезиран от разглеждането на иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и правилно е приложил последиците на чл.233 ГПК – прекратяване на делото и обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение.
Неоснователни са доводите на частните жалбоподатели, че конституирането им във въззивното производство като правоприемници – наследници по закон, на починалата В. К. е съставлявало процесуална пречка съдът да прекрати делото и да обезсили първоинстанционното решение поради отказ от иска, направен от наследника по завещание И. Л.. Предвид обстоятелството, че саморъчното завещание на В. К. представлява общо завещателно разпореждане по смисъла на чл.16 ЗН, то дерогира признатото от чл.8, ал.4 ЗН право на частните жалбоподатели да наследят по закон завещателката. В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание на 04.10.2018 г. процесуалният представител на частните жалбоподатели е направил изрично изявление, че не оспорва автентичността и валидността на саморъчното завещание. Това изявление е равнозначно на признание, че завещанието е породило целените от завещателя и предвидени в закона правни последици. Твърдението в частната жалба, че завещанието е било оспорено в друг процес, противоречи на процесуалната позиция, изразена пред въззивния съд от същия процесуален представител на жалбоподателите, и не е подкрепено с никакви доказателства. Доводите в жалбата, че съществуват обстоятелства, поставящи под съмнение действителната воля на завещателя, са заявени за пръв път в настоящото производство, в рамките на което не може да се разглежда спор за действителност на завещанието. Частните жалбоподатели не са от кръга на наследниците по чл.28 ЗН с право на запазена част и противно на тезата им в жалбата, нямат право на запазена част от обезщетението по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), което като част от имуществото на починалата в хода на делото В. К. (доколкото правото на обезщетение е възникнало преди смъртта й в момента на смъртта на сина й С. Т.) e преминало по силата на саморъчното завещание в патримониума на наследника по завещание И. Л.. След като частните жалбоподатели не са оспорили своевременно завещателното разпореждане на В. К. и не са сред наследниците й с право на запазена част, конституирането им като ищци на нейно място не може да повлияе върху изхода на делото и не препятства валидното извършване на отказ от иск с последиците по чл.233 ГПК от страна на единствения наследник по завещание – И. Л..
Поради изложените съображения постановеното от Софийски апелативен съд определение, с което е обезсилено решението по гр. д. № 15764/2015 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото на основание чл.233 ГПК, следва да бъде потвърдено.
В зависимост от изхода на делото частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на процесуалния представител на И. Л. – адв. К. Д., сумата 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА вр. чл.11 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения за оказано безплатно процесуално представителство в производството пред ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3830/05.12.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд в открито съдебно заседание на 04.12.2018 г. по в. гр. д. № 2462/2018 г., с което е обезсилено решение № 6937 от 18.10.2017 г. по гр. д. № 15764/2015 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото на основание чл.233 ГПК.
ОСЪЖДА Т. Д. М., В. Й. Д., М. Й. Р., Н. Т. А., П. Т. П., П. Г. Р., Ж. Г. И., П. Г. П., И. Г. П., Д. Г. В., В. Г. В., В. Г. И., К. И. Т., В. И. Д., Д. Б. И., Н. С. Т. и Б. С. Т. – всички чрез адв. С. А. от САК със служебен адрес гр. София, бул. „Тодор Александров” № 13, ет.3, ап.4, да заплатят на адв. К. Д. от САК със служебен адрес [населено място], ул. „Три уши” № 6Б, ет.4, сумата 200 лв. (двеста лв.) – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за оказано безплатно процесуално представителство на И. Н. Л. от с. Куцина, обл. Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :