О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 27.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 24.03.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1912 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Л. Г. 2010” Е. и [фирма], двете търговски дружества със седалище в [населено място] против въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 97 от 04.03.2014 год., по в.гр.д.№ 96/2013 год., с което е потвърдено решение № 378 от 03.12.2012 год., по гр.д.№ 133/2012 год. на Велинградския районен съд за уважаване на предявения срещу касаторите, като ответници, конститутивен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД и е обявено по отношение на [фирма], [населено място], че сключените между тях договори за покупко- продажба на два поземлени недвижими имоти, обективирани в нотариален акт № 60, т.VІ, д.№ 952/2011 год., рег.№ 1692 /16.12.2011 год. на СВ –В., са недействителни.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Позовавайки се на ниската пазарна цена на процесните поземлени имоти, с оглед местонахождението и вида им, изключващи атрактивност и реална възможност за получаване на по- висока пазарна стойност за тях, основно касаторите възразяват срещу извода на въззивния съд, че сключените помежду им сделки имат увреждащ кредитора характер.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторите се позовават на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право – „Налице ли е увреждане на кредитора по см. на чл.135, ал.1 ЗЗД, когато извършената възмездна сделка се е осъществила по стойността на данъчната оценка, но въпреки това не е намалила платежоспособността на продавача – длъжник?”
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, поради отсъствие на поддържаното в касационната жалба селективно основание – допълнителна процесуална предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно срещу въведените касационни основания, считайки ги за неоснователни.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по предявения П. иск Пазарджишкият окръжен съд е приел за доказани елементите от фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД – ищецът се легитимира като кредитор спрямо първия ответник – ЮЛ, по силата на авансово платена покупна цена по договори за продажба на фасониран дървен материал и споразумение от 07.06.2011 год. за сумата 40 000 лв., подлежаща на връщане от продавача [фирма] до 30.08.2011 год., извършена между двамата ответници на 16.12.2011 год. възмездна прехвърлителна сделка, с която [фирма] се е разпоредил със собственото си недвижимо имущество в полза на „Л. Г. 2010” Е. имаща увреждащ интересите на кредитора- ищец характер и знание на управителите – еднолични собственици на съответните ответни търговски дружества – баща и син за увреждането на кредитора.
Изложени са съображения, че за успешното провеждане на конститутивния иск по чл.135, ал.1 ЗЗД не е необходимо вземането на кредитора, към момента на сключване на процесната сделка да е изискуемо, ликвидно или съдебно признато, а е достатъчно съществуването му – факт е безспорен по делото, поради което доводите на ответниците, че разпоредителната сделка предшества възникване вземането на ищцовото търговско дружество са преценени като ирелевантни, освен, че са възприети и за неверни – продажбата на дървения материал, от който вземането произтича е от 28.02.2011 год., а споразумението във вр. с него – от 07.06.2011 год..
Изводът, че извършената между ответниците сделка има увреждащ интересите на ищеца характер въззивният съд е изградил , позовавайки се на липсата на ангажирани по делото доказателства, съобразно въведената с чл.154, ал.1 ГПК и дадените с доклада по делото указания , доказателствена тежест, че ответникът -длъжник [фирма] разполага и с друго, извън прехвърленото имущество, с което да удовлетвори кредитора си.
По съображения, че оборимата презумпция за знание на увреждането, е приложима и по отношение на ЮЛ, чиито собственици на капитала и управители са от кръга на лицата, визирани от законодателя в чл.135, ал.2 ЗЗД решаващият състав на ПОС е счел,че в тежест на ответниците е било да установят противното, което по делото не са изпълнили.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от касаторите материалноправен въпрос, макар и важен, няма обуславящо значение за решаващите правни изводи на въззивния съд, поради което не попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на предявения иск и е обусловил правните, а не фактически, изводи на съда по конкретното дело, т.е. разрешаването му не е с оглед на отделните факти и обстоятелства, както би било в разглеждания случай, тъй като преценката дали с оглед на конкретната продажна цена е намелена, или не платежоспособността на длъжника е всякога въз основа на конкретните факти и доказателства по делото.
Отделно от това, следва да се посочи, че при постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд, въз основа на обстоен анализ на събраните по делото доказателства е счел, че ответникът – длъжник не е доказал, след осъществената от него, като продавач, разпоредителна сделка, да разполага с друго имущество, чрез което да удовлетвори, респ. да обезпечи удовлетворяването на кредитора си, т.е. този въпрос, който касаторите са формулирали въобще не е бил предмет на обсъждане във въззивния съдебен акт.
Но дори и да се приеме, че преформулиран поставеният от жалбоподателите въпрос на материалното право „кога е налице увреждаща кредитора сделка по см. на чл.135, ал.1 ЗЗД”, е значим за изхода на делото и обосновава основната обща предпоставка за достъп до касация, то недоказано е поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка.
Съгласно задължителните указания в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, този селективен критерий би било налице било тогава, когато се касае за приложение на законова норма, по която липсва съдебна практика, или тази практика, макар и непротиворечива, е неправилна, респ. формирана при различни обществено –икономически отношения и се налага да бъде изоставена, за да бъде създадена нова, било когато приложимата законова разпоредба е неясна, вътрешно противоречива и е необходимо корективното и тълкуван, каквито доводи не само не са наведени от жалбоподателите, но и обективно сочените изисквания не са доказани.
По приложението на чл.135, ал.1 ЗЗД, норма – ясна и вътрешно непротиворечива, е формирана богата съдебна практика на ВКС, вкл. по реда на чл.290 и сл. ГПК, обективирана в решения: № 639/06.10.2010 год., по гр.д.№ 754/2009 год. на ІV г.о., № 237 от 20. 03. 2009 год., по гр.д.№ 6448/2007 год. на І г.о. и № 149 от 12.11.2013 год., по т.д.№ 422 / 2012 год. на І г.о., с която обжалваното въззивно решение е изцяло съобразено. Същата е в смисъл, че увреждащо кредитора действие е всеки правен акт, с който се засягат права, които биха осуетили, или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го, или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора, в това число извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.. Затова и евентуалната разлика между действителната пазарна цена на отчуждения имот и продажната цена, уговорена между страните по разпоредителната сделка сама по себе си не е от значение за преценката за наличието или липсата на увреждане на кредитора.
Ответникът по касационната жалба е претендирал деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК му се следват, но само ако е доказал реалното им извършване, както е указано в ТР № 6/06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС, а такива доказателства по делото-отсъстват.
Мотивиран от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 97 от 04.03.2014 год., по в.гр.д.№ 96/ 2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: