О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 27.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3143/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 549 от 06.04.2017 г. по в.гр.д. № 132/2017 г. на Окръжен съд – Варна е отменено решение № 4383 от 24.11.2016 г. по гр.д. № 9045/2016 г. на Районен съд – Варна, и вместо него е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен предявеният от И. С. И. против С. С. А. и А. К. А. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които ограничават достъпа на ищеца И. до покрива на съсобствената помежду им двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], като премахнат катинара на монтираната на втория етаж от сградата дървена врата, водеща към подпокривното пространство на сградата.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ищеца И. С. И. чрез неговия пълномощник адв. В. П.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че при постановяването му съдът е тълкувал превратно разпоредбите на чл. 32, ал.2 и чл. 109 ЗС, поради което е приел, че заключването на вратата към покрива на сградата не представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с ТР № 31/84 г. на ОСГК на ВС по следните правни въпроси: 1/ Неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС ли е заключването на врата, монтирана на стълбището на втория етаж в съсобствена сграда, осигуряващо достъп до подпокривното пространство и покрива на сградата от един от съсобствениците, в полза на когото е разпределено със съдебно решение правото на ползване на стълбището и таванското помещение. 2/ Допустимо ли е със съдебно решение по чл. 32, ал.2 ЗС да се разреши заключването на вратата, монтирана на стълбището, водещо към покрива на сградата, от единия от съсобствениците, на когото е предоставено правото на ползване на стълбището и таванското помещение.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация С. С. А. и А. К. А. изразяват становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със съдебната практика.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото не е спорно, че страните са съсобственици на двуетажната жилищна сграда – десен близнак, построена в дворно място, съставляващо УПИ ХІІ-12 в кв. 991 по плана на [населено място], като ищецът е собственик на 1/2 ид. част, а ответниците притежават в режим на СИО другата 1/2 ид. част.
С влязло в сила решение по в.гр.д. № 1253/2012 г. на Окръжен съд – Варна е извършено реално разпределение на ползването на съсобствената сграда, като съдът е постановил ищецът И. И. да ползва две стаи, тоалет и кухненска ниша на първия етаж, изба и баня в сутерена, а ответниците – стълбището към втория етаж, две стаи и балкон на втория етаж и стълбището към тавана на втория етаж, заедно с цялото таванско помещение. За общо ползване на съсобствениците са определени външно стълбище и антре на първия етаж.
Установено е, че на стълбището между втория етаж и подпокривното пространство има монтирана врата, която се заключва с катинар, поставен от ответниците. По този начин се препятства достъпът до таванското помещение, от което чрез капандура се излиза на покрива на сградата.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че след като вторият етаж и цялото таванско помещение са разпределени за ползване с влязлото в сила решение по гр.д. № 1253/2012 г. на Окръжен съд – Варна на ответниците, то поставянето на катинар на вратата, намираща се в коридора на втория етаж, не съставлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, тъй като това е действие в упражнение на правата, произтичащи от съдебното решение по чл. 32, ал.2 ЗС.
В ТР № 31/84 от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/84 г. на ОСГК на ВС, на което се позовава касаторът, е посочено, че искът по чл. 109 ЗС предоставя правна защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие над обекта на правото на собственост, което ограничава правото на собственост и пречи на ползването на вещта; че основание за защита чрез иска се поражда при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита; че функцията на иска е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях; че искът може да се упражни срещу всяко лице, включително и срещу съсобственик, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия.
Това тълкувателно решение е прието при действието на ЗУС /отм./ и няма задължителен характер, но дадените с него разяснения във връзка с приложението на чл. 109 ЗС са възприети трайно от съдебната практика, на която постановеното въззивно решение не противоречи. Дали е налице „неоснователно действие” по смисъла на чл. 109 ЗС е конкретен въпрос, разрешаването на който зависи от установените във всеки отделен случай факти. В своята практика ВКС приема, че когато чрез договор или по реда на чл. 32, ал.2 ЗС е разпределено ползването на съсобствена вещ, неоснователни действия по смисъла на чл. 109 ЗС са онези действия на някой от съсобствениците, чрез които той осъществява ползване на вещта по различен начин от този, по който е било разпределено ползването / напр. решение № 299 от 15.06.2010 г. по гр.д. № 500/2009 г. на ВКС, ІІ г.о./. В случая въззивният съд е приел, че заключването на вратата, водеща към подпокривното пространство, не представлява такова действие, тъй като с влязлото в сила решение, с което е извършено разпределение на ползването на съсобствената сграда между страните, както стълбището, водещо към втория етаж, така и цялото подпокривно пространство, са предоставени за реално ползване на ответниците.
В касационната жалба и в изложението към нея на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът акцентира върху възможността със съдебно решение по чл. 32, ал.2 ЗС да бъде ограничен достъпът на един от съсобствениците до покрива на съсобствената сграда. Този въпрос не е в предмета на иска по чл. 109 ЗС, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът за начина на ползване и целесъобразното разпределение на ползването на съсобствената вещ не може да се разглежда в производство по чл. 109 ЗС. В този смисъл са разясненията, дадени в т.1 от ТР № 13 от 10.04.2013 г. по тълк.д. № 13/ 2012 г. на ОСГК на ВКС.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото касаторът И. С. И. следва да бъде осъден да заплати на С. С. А. и А. К. А. разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 500 лв., съобразно направеното за това искане в отговора и приложения към него Договор за правна защита и съдействие от 12.07.2017 г.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 549 от 06.04.2017 г. по в.гр.д. № 132/2017 г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА И. С. И. да заплати на С. С. А. и А. К. А. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 500 / петстотин/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: