О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
С., 27.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията Д. С. гр.дело 1257/2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ГПК.
Образувано е по молба с вх.рег.№ 154367 от 23.11.2018г. на Национална агенция за приходите, подадена чрез процесуален представител ГПИ Б. Х.-Т., за отмяна на влязлото в сила решение №5838 от 10.09.2018г. на Софийски градски съд /СГС/, постановено по гр.д. № 2613/2017г. С това решение като е уважен предявеният от Г. М. В. и Ж. С. В. против Л. КОНСУЛТ Е. иск е признат за нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.5, вр. чл.17, ал.1, вр. чл.152 ЗЗД, сключеният с нотариален акт № 157, рег |№8578, дело №140/2014г. на нотариус №042 договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.08.2014г., по силата на който Г. М. В. и Ж. С. В. продават на Л. КОНСУЛТ Е. недвижим имот, представляващ УПИ ХІІІ-24,25, находящ се в [населено място],район В., [улица],, местност „Западно направление”, с площ от 487кв.м. и ответникът е осъден да заплати на ищците разноски в размер 3338,79лв.
Молителят твърди, че вследствие нарушаване на правилата е бил лишен от възможността да участва в делото като страна с оглед факта, че по отношение на същия договор за покупко-продажба към момента на предявяване на иска на ищците В., вече е било висящо производство по чл.216 ДОПК за обявяване за относително недействителна по отношение на държавата на същата сделка ; че предявеният иск, по който е постановено решението, предмет на молбата за отмяна, е недопустим поради липса на правен интерес, както и че като неучастващо в делото лице, има интерес да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Претендира разноски за производството.
Ответниците по молбата – Г. М. В. и Ж. С. В., чрез адвокат М.Д. изразяват становище за недопустимост на молбата, по съображения, че молителят не е трето лице по см. на чл. 304 ГПК и поради липса на предпоставки по чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Претендират присъждане на разноски за производството в размери от по 1600лв. съобразно представените договори за правна помощ.
Ответникът по молбата – Л. КОНСУЛТ Е. , не взема становище.
По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира следното:
Предявен е иск по чл. 26, ал. 2, изр първо, предл. последно във вр. чл. 17 ЗЗД за прогласяване нищожност на процесната сделка. С влязлото в сила решение предявеният от Г. М. В. и Ж. С. В. против Л. КОНСУЛТ Е. иск е уважен. За да постанови този резултат съдът е приел, че процесният договор за покупко-продажба е симулативен и прикрива действителните отношения между страните, насочени към обезпечаване на задължение по договор за заем. Поради това договорът за покупко-продажба като привиден е нищожен. Прикритото съглашение (обезпечаването на задължението за връщане на заетата сума чрез прехвърляне на имота на заемодателя, с уговорка за обратно прехвърляне след изпълнение) също е нищожно, тъй като нарушава забраната на чл.152 ЗЗД.
При тези данни по делото настоящия съдебен състав намира, че молбата за отмяна на посоченото основание е недопустима.
Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК включва три отменителни основания със самостоятелно приложно поле – когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Изложеното от молителя оплакване насочва към първото основание – лишаване от възможността да участва в делото.
Молителят не е страна по делото и не е легитимиран да иска отмяна на решението на посоченото основание. Процесуалноправната легитимация в отменителното производство е само на тези лица, които са взели участие при постановяване на акта, чиято отмяна се иска, с единственото изключение, визирано в чл. 304 ГПК, което в случая не е приложимо.
Съгласно нормата на чл. 304 ГПК, отмяна на решението може да иска лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото/ чл. 216, ал. 2 ГПК/. Като препраща към нормата на чл. 216, ал. 2 ГПК законодателят свързва приложението й с института на необходимото другарство. Разглежданият случай не е такъв. По смисъла на чл. 304 ГПК правото на отмяна принадлежи на третото лице, което разполага с право на иск по делото като участник в неделимо правоотношение, с оглед на което би имало качеството на необходим другар в случай, че би било конституирано като страна в процеса. По този начин законът обезпечава правото му на участие в разглеждането на делото, от което третото лице е било лишено, като се възобновява неговото разглеждане с участието на това лице като главна страна. В този смисъл може да иска отмяна на влязлото в сила решение само това трето лице, което е обвързано от силата на пресъдено нещо, формирана от решението и което не разполага с друг ред да защити правото си, засегнато от това решение. В конкретния случай молителят не е страна по делото, решението по което е предмет на молбата за отмяна. Той не е и трето лице по см. на чл. 304 ГПК, тъй като не се явява необходим другар по спора с правно основание чл. 26 ЗЗД вр.чл.17 ЗЗД относно процесния недвижим имот. Това е така, тъй като необходимо другарство е налице в случаите, когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, решението на съда следва да бъде еднакво спрямо всички другари. Задължително е другарството при неразделност на делата на другарите, което изисква тяхната съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса, които условия за молителят като трето лице на процеса по гражданския спор между страните по делото, не са налице. Взаимовръзка между правата на неучаствалата по делото страна и участвалите лица – ищци и ответник, няма.
При този изход на делото на ответниците по молбата следва да се присъдят направените разноски за производството, които видно от представените договори за правна защита и съдействие са в размери от по 1600 лв.
Водим от изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане молба вх.рег.№ 154367 от 23.11.2018г. на Национална агенция за приходите, подадена чрез процесуален представител ГПИ Б. Х.-Т., за отмяна на влязлото в сила решение №5838 от 10.09.2018г. на Софийски градски съд /СГС/, постановено по гр.д. № 2613/2017г.
Осъжда Национална агенция за приходите да заплати на Г. М. В. и Ж. С. В. направените разноски за производството в размери от по 1600 лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба, пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: