О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 29.02.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 6056 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. Т. А., чрез адв. Р. Д., срещу въззивно решение № 152/24.09.2015 г., постановено от Ямболския окръжен съд по гр.д. № 267/2015 г.
Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което исковете да се уважат. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото.
Насрещната страна [община], представлявана от кмета Г. И. С., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба не е основателна, като моли да й бъдат присъдени съдебноделоводни разноски за инстанцията – юрисконсултско възнаграждение в размер на минималния размер по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Ямболски районен съд, е отхвърлил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. За да постанови този резултат, съдът установил, че Т. А. е изпълнявала в [община], проект „Интеграция на деца и младежи с увреждания чрез предоставяне на социални услуги от резидентен тип“, длъжността „медицинска сестра за социални дейности“, със срок на договора – 31.12.2014 г. Проектът се осъществявал с финансовата подкрепа на ОП „Развитие на човешките ресурси 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския социален фонд. След изтичането на срока, със заповед № 71/2912.2014 г., трудовото правоотношение било прекратено, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ. Съдът достигнал до заключение, че в случая, в договора е посочена конкретна обективна причина за сключването му, по см. на пар. 1, т. 8 ДР КТ и това е осигуреното финансиране по ОП „Развитие на човешките ресурси 2007-2013 г.“ по одобрен проект на [община], с точно фиксирани срокове. След изтичане на срока на действие на проекта, Центърът за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания, където Тодорова е изпълнявала задълженията си по трудовото правоотношение, не е бил закрит, но длъжността – да, поради липса на финансиране, осигурявано дотогава по приключилия проект.
Въззивният съд е направил извод, че сключването на срочен трудов договор не противоречи на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ и не може да се счита за такъв за неопределено време по правилата на чл. 68, ал. 5 КТ. Уволнението е законосъобразно, поради което е отхвърлил исковете и възложил тежестта за съдебноделоводните разноски на ищцата А., а неплатените държавни такси са останали за сметка на бюджета на съдебната власт.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: за установяване на предпоставките на чл. 68, ал. 4 КТ и § 1, т. 8 ДР КТ, достатъчно ли е съдът да констатира вписване в трудовия договор на обстоятелствата, представляващи „изключение“, без по делото да е доказано съществуването на „изключението“ към момента на сключване на трудовия договор; допустимо ли е решаващият съд да мотивира решението си, позовавайки се само на трудовия договор, без по делото да са представени доказателства за реално съществуване на изключението, включително и към момента на сключване на трудовия договор; част от клаузите на трудовия договор ли е логото на бланката, на която е отпечатан и изписаният на бланката на трудовия договор като лого „Проект „Интеграция на деца и младежи с увреждания чрез предоставяне на социални услуги от резидентен тип в [община], договор № BG BG051ПО00-5.2.12-0001“ (преди надписа „трудов договор“) и „Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013 г., съфинансирани от Европейския социален фонд на Европейския съюз Инвестира във Вашето бъдеще!“ (след подписите на страните), представлява ли надлежно посочване на „изключение“ по § 1, т. 8 от ДР на КТ в трудовия договор; отбелязването в трудовия договор, в частта, определяща мястото на работа – [община] – [улица], проект „Интеграция на деца и младежи с увреждания, чрез предоставяне на социални услуги от резидентен тип в [община]“, договор № BG BG051ПО00-5.2.12-0001-С0001, Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051РО001-5.2.12 Разкриване на социални услуги в общността“, представлява ли надлежно посочване на конкретни икономически технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, обуславящо срока на договора – „изключение“ по § 1, т. 8 ДР КТ; как и в коя от клаузите на трудовия договор следва да се посочат конкретните икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, обуславящи неговата срочност – в клаузата за срок, в клаузата за работно място, в общите условия или др.; посочването в трудовия договор на Проект „Интеграция на деца и младежи с увреждания чрез предоставяне на социални услуги от резидентен тип в [община]“, договор BG BG051ПО00-5.2.12-0001-С0001, Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051РО001-5.2.12 „Разкриване на социални услуги в общността“, достатъчно ли е, за да се приеме, че е обусловена срочността на трудовото правоотношение или следва в трудовия договор да има изричен текст, че същият, се сключва за определен срок, поради финансиране на конкретното работно място по този проект.
Според касатора горните въпроси са разрешени в противоречие с константната съдебна практика на ВКС, като се е позовал на решение № 104/23.02.3010 г. по гр.д. № 453/2009 г. на III г.о. на ВКС, определение № 2019/13.02.2015 г. по гр.д. № 7360/2014 г. на ВКС и определение № 1056/28.09.2015 г. по гр.д. № 2996/2015 г. на IV г.о. на ВКС, а също така следва да бъдат разгледани и разрешени от Върховния касационен съд с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото, което обуславя допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е онзи, който е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на конкретната фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства; за правилността на неговите фактическите и правни заключения. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт не може да се извърши по реда на чл. 288 ГПК (срв. ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). В случая, преобладаващата част от поставените в изложението въпроси изискват конкретен отговор – при установените факти по делото, следва ли се заключението, дадено от въззивния съд, което е проверка именно по правилността на въззивното решение. Независимо от това, съставът на Върховния касационен съд, след уточнение, намира, че обобщени правните въпроси, с които касаторът обосновава допускане на касационно обжалване, са: дали при сключване на срочен трудов договор в хипотезата на чл. 68, ал. 4 КТ трябва да са налице условията, попадащи в определението „изключение“, дадено в § 1, т. 8 ДР КТ; те трябва ли да бъдат установени от работодателя в исков процес при спор дали трудовият договор е сключен в нарушение на чл. 68, ал. 4 КТ с оглед приложението на чл. 68, ал. 5 КТ; трябва ли да са изрично посочени в трудовия договор и как.
Въпросите са включени в предмета на делото, обсъждани са от въззивния съд и решението по тях е от значение за постановения краен резултат по спора.
Не се установява поддържаното противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, нито хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Определенията по чл. 288 ГПК, както е изяснено и в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не съставлява съдебна практика нито по т. 1, нито по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това, приетото в цитираните определения на ВКС, както и в посоченото решение по чл. 290 ГПК, е съответно на трайно установена съдебна практика, която е непротиворечива, като не са налице основания за изменянето й, и е напълно съобразена от въззивния съд в обжалваното решение.
Съдът е намерил, че срочен трудов договор в хипотезата на чл. 68, ал. 4 КТ може да се сключи само при наличие на условията, съставляващи изключение по см. § 1, т. 8 ДР КТ, като те трябва да са ясни при сключване на трудовия договор и да са обусловили срочността му, като работодателят трябва да установи съществуването им. Няма никакво съмнение, че от съдържанието на трудовия договор следва да може да се установи, че е сключен за определен срок поради конкретно условие, като няма законови изисквания за начина на формулиране на клаузите, както и мястото им в текста на документа.
Във въззивното решение е прието за установено, че в трудовия договор ясно е изразена волята на страните да го сключат за определен срок, което пък е обусловено от изрично посочено в договора обстоятелство – осъществяване на проект, чието финансиране изтича с изтичане на срока на договора. Въззивната инстанция е анализирала, както клаузите в трудовия договор, подписан от страните, така и другите събрани по делото доказателства – комплект от документи във връзка с обявения конкурс и процедура за подбор по Проект „Интеграция на деца и младежи с увреждания чрез предоставяне на социални услуги от резидентен тип в [община], договор № BG051ПО00-5.2.12-0001“, длъжностно щатно разписание на персонала на Проекта в сила от 01.12.2014 г., както и длъжностното разписание на Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания и ЗЖ за хора с умствена изостаналост – Я., в сила от 01.01.2015 г., както и Общинска стратегия за развитие на социалните услуги на [община] за периода 2011-2015 г. (въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция). При съвкупен анализ на доказателствата, съдът е достигнал до извод, че посоченото в договора основание, обусловило срочността му, е било налице, както и, че то попада в изключенията по см. § 1, т. 8 ДР КТ.
При служебна проверка, съдът не намира, че има правни проблеми, свързани с преценката за допустимост и валидност на въззивното решение, както и за неточно приложение на императивни правни норми, които да обуславят служебно допускане касационно обжалване на решенето, постановено от Ямболския окръжен съд.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 300 лв. заплатен адвокатски юрисконсултско възнаграждение.
МОТИВИРАН от горното, съдът
Р Е Ш И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 152/24.09.2015 г., постановено от Ямболския окръжен съд по гр.д. № 267/2015 г.
ОСЪЖДА Т. Т.А. да заплати на [община] сумата в размер на 300 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: