О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
С. 29.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 127/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 248 от 9.ХІ.2011 г. по т.д. № 557/ 2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено Решение № 105 от 7.VІІ.2011 г. по т.д. № 106/ 2011 г. на Шуменски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на [фирма] – [населено място], Турция за обявяване в несъстоятелност на [фирма] – [населено място] и е постановено друго, с което е обявена неплатежоспособността на [фирма] – [населено място], с начална дата 1.І.2011 г., открито е производство по несъстоятелност и е назначен е временен синдик, с оплакване за недопустимост, неправилност и необоснованост на решението. Жалбоподателят поддържа, че същото е постановено по въззивна жалба на нелегити – мирано лице – същото няма изрично пълномощно съгласно чл. 626 ал. 4 ТЗ, пълномощното е подписано от лица, едното от които е с име, различно от това на лицата,представляващи търговеца, вписани в удостоверението за актуално състояние, а другото не е посочено сред лицата, представляващи дружеството, пълномощното е изписано на български и на английски език без преводач и без изрично изявление, че лицата разбират някой от тези езици, които не са говорим език в република Турция. Като сочи съдържанието в употребените в пълномощното понятия на английски език и че за подаване на молба по чл. 625 ГПК (и за въззивна жалба) е необходимо изрично упълномощаване, каквото не е налице, жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо. Излага също, че същото е недопустимо и като постановено при нарушаване принципа на диспозитивното начало – в първоинстанционното производство [фирма] – [населено място] е бил нередовно призован, не му е предоставен срок за писмен отговор и за доказателства, съгласно чл. 131 ГПК, не му е указано какъв е срокът и какво е съдържанието на отговора, и какви са последиците от неподаването на отговор. Недопустимостта на обжалваното решение жалбопода – телят обосновава и с допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила с назначаването на експертиза в нарушение на чл. 266 ГПК. Иска решението да се обезсили като недопустимо.
В Приложение към касационна жалба жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, които обосновава с произнасяне по материалноправни въпроси, като повтаря съображенията за недопустимост на решението – нарушено право на защита, съществени нарушения на процесуалните правила, липса на процесуално представителство на молителя – кредитор. Жалбоподателят поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС, са решени процесуалноправни въпроси: за предявяване на молба по чл. 625 ТЗ и въззивна жалба от лице, което следва да е изрично упълномощено по чл. 626 ал. 4 ТЗ по съображения, които повтарят изложените за недопустимост на решението, за допуснатите от двете съдебни инстанции процесуални нарушения, съвпадащи с изложените оплаквания за недопустимост на решението, както и оплакване за неправилност и необоснованост на решението, основано на негодно и необективно заключение на експертизата, което почива на гласни доказателства и на предположения. Жалбоподателят обосновава оплакването за неправилно прилагане от въззивния съд на презумпцията на чл. 608 ал. 3 ТЗ – молителят -кредитор следва да докаже предпоставките за изпадане на длъжника в неплатежоспособност, което в случая не е налице поради липсата на поставени от страната задачи на експертизата и служебно формулиране на такива задачи от съда, с което решението противоречи на практиката на ВКС – Р.№ 237/ 3.V.2006 г. по т.д.№ 756/2005 г., Р.№64/ 23.ІІІ.2010 г. по т.д.№ 959/2009 г. По решените материалноправните въпроси жалбоподателят излага подробни съображения за неправилност на решението, с което не е възприета изслушаната от първоинстанционния съд комплексна експертиза, включваща и оценител за оценка на имуществото, в противоречие с практиката на ВКС:Р.№115/26.5.VІ 2010 г. по т.д.№169/2010 г.,Р.№98 /10.ІІІ.2008 г. по т.д.№ 6647/2007 г., Р.№73/ 28.ІІ.2005 г. по т.д.№ 521/ 2004 г. Жалбоподателят излага и подробни съображения за несъобра- зяване на решението със съдебната практика за определяне на датата на несъстоятелността, поддържа, че не е налице спиране на плащанията към определената от съда дата, а неплащане на конкретно парично задължение към даден кредитор, и който въпрос се решава противоречиво от съдилищата – Р.№242/7.ХІІ.2009 г. по т.д.№565/2009 г. на ВнАС и Р.№110/10.ІV.2009 г. по т.д.№ 72/2007 г. на РсОС, и по който въпрос решението противоречи на практиката на ВКС: Р.№98/10.ІІІ.2008 г. по т.д. № 647/2007 г., Р.№2199/2002 г., Р.№ 262/15.ІV.2008 г. по т.д.№ 780/2007 г. Жалбоподателят по въпроса кога са налице предпоставките на чл. 608 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност, за решаването на който трябва да се изследва имущественото състояние на длъжника, поддържа, че се решава противоречиво от съдилищата, като обжалваното решение е постановено в обратен смисъл на част от тях – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК и че въпросът е от значение за стабилността на търговския оборот и еднаквото прилагане на материята от съдилищата – от значение е за развитие на правото и за точното прилагане на закона – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място], Турция по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, излага и съображения за неоснователност по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е отхвърлена молбата за откриване на производство по несъстоятелност, която е уважена, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да обяви неплатежоспособността на [фирма], с начална дата 1.І.2011 г. и да открие производство по несъстоятел – ност, въззивният съд е изследвал финансовото състояние на длъжника въз основа на съдебно – счетоводните експертизи: изслушаната в първоинстанционното производство (л.125) и във въззивното производство (л.98), с които са анализирани коефициен – тите за ликвидност и за задлъжнялост, и финансовата автономност, съгласно изготвен баланс към 31.VІІІ.2011 г. Не е уважил довода на длъжника, че финансовото му състояние следва да се установи съобразно назначената по негово искане комплексна съдебно икономическа експертиза, в която анализът на икономическото състояние е въз основа на данни от оценителска експертиза за имуществото му. Изложени са съображения, че зависимостта на пазарната цена от конюнктурата, изключва възможността за обективна оценка на Д. и изследването трябва да се извърши по данни от счетоводния баланс на търговеца, а не по пазарни цени на Д.. По отношение на показателите за ликвидност съдът е съобразил констатациите на вещите лица за непълноценно функциониране на счетоводната система на търговеца – неизвършено провизиране на вземанията и преоценка на материалните запаси съобразно изискванията на Счетоводен стандарт 2, липсата на данни за действително извършена инвентаризация (описи без да са записани установени количества и стойности), което води до недостоверно счетоводно отразяване и прави негодни изводите от анализа, извършен въз основа на тези данни. Като е анализирал коефициентите за финансова автономност и финансова задлъжнялост, съгласно изготвения баланс към 31.VІІІ.2011 г., при установени задължения 2 606 166 лв., от които към молителя 956 926 лв. с падеж към 31.ХІІ.2010 г., съдът е приел, че търговецът не е в състояние да изпълнява изискуемите си парични задължения по търговски сделки и е в състояние на неплатежоспособност – чл. 608 ал. 1 ТЗ, с начална дата 1.І.2011 г., когато е настъпил падежът на вземането на молителя, поради липсата на достатъчно данни за падежа на отделните задължения на търговеца и недостоверността на водените от него счетоводни записвания.
По оплакването за недопустимост на въззивното решение, като постановено по жалба на лице, което не е надлежно овластено. Съгласно т.1 на ТР №1/2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, ВКС е длъжен и служебно да допусне обжалваното решение до касационен контрол и когато недопустимостта и нищожността на решението не са подведени от жалбоподателя под основанията за допускане на касационно обжалване, като обвързаността на допускането на касационно обжалване от посочените от касатора основания, не се отнася до валидността и допустимостта на решението. Сега обжалваното въззивно решение не е недопустимо на сочените от жалбоподателя основания. Същото не е постановено по жалба на лице, което не е овластено да представлява [фирма] – [населено място], Турция, включително и да подава въззивна жалба. С Пълномощно от 27.Х.2011 г., нотариално заверено от посочения нотариус в [населено място], дружеството, чрез председателя на УС и генерален директор А. Й., е упълномощило адв.Н. Шущаров – САК и адв. Л. Т. – П. с описаните правомощия, включително с правото да предявяват искове срещу [фирма] – [населено място] пазар и по несъстоятелност, както и да обжалват съдебните действия, поради което е неоснователен доводът на жалбоподателя, че не е налице изрично упълномощаване. От Удостоверение за фирмена регистрация, с дата на заверката 24.ІІ.2010 г. се установява, че на 23.І.1997 г. е регистрирано АД с наименование “Арселормитал амбалаж челиги санайи ве тиджарет аноним шикрети” – [населено място], което се представлява от управители, сред които А. Ю.. От изложеното следва, че подадената Молба от 11.ІІ.2011 г. по чл. 625 и сл. ТЗ от адв. Л.Т., е подадена от овластено от [фирма] – [населено място], Турция, лице, както и подадената на 21.VІІ.2011 г. въззивна жалба. Разликата в изписването на фамилията на председателя на УС и генерален директор “Й.” – в пълномощното на адв. Т. и адв. Шущаров, и “Юзтурк” – в Удостоверението за регистрация, не е основание да се приеме, че се касае до различни лица, тъй като при проверката на самоличността на упълномощителя, нотариусът в [населено място] е удостоверил, че явилото се пред него лице, подписало пълномощното, е лицето, което има спесимен на дружество [фирма] – [населено място], Турция. Затова е неоснователен доводът на жалбоподателя за недопустимост на решението, като постановено по молба по чл. 625 ТЗ и по въззивна жалба, подадени от неовластено лице.
Изложените от жалбоподателя оплаквания за недопустимост на решението, като постановено при нарушаване принципа на диспозитивното начало, обосновани с оплакването за нередовно призоваване, за недаден срок за писмен отговор и доказателства по чл. 131 ГПК, за неуказан срок за отговора и за съдържанието му и последиците от неподаването на отговор, не съставляват основания, които обуславят недопустимост на решението. Трайноустановена е съдебната практика, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – постановено решение при липсата на право на иск или при ненад – лежното му упражняване, решение, постановено при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, постановено решение, когато съдът е бил десезиран, решение, постановено по жалба, която е била недопустима или просрочена, какъвто не са сочените от жалбоподателя пороци, съставляващи допуснати от двете съдебни инстанции процесуални нарушения.
От изведените от жалбодателя правни въпроси, с оглед изло -женото, не са решени в противоречие с практиката на ВКС въпросите за предявяване на молба по чл. 625 ТЗ и въззивна жалба от лице, което да не е изрично упълномощено съгласно чл. 626 ал. 4 ТЗ.
Не са релевантни за делото изложените процесуалноправни въпроси: твърдяно нарушение от първоинстанционния съд, почнал да гледа делото при нередовно призоваване на търговеца, нарушаване на правилата за отговор по чл. 131 ГПК, и нарушения от въззивния съд, допуснал експертиза в нарушение на забраната по чл. 266 ГПК. Касае се за нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, които не са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя – първоинстанционният съд е отложил делото и е приел, че за него съдебното заседание на 5.ІV.2011 г. е първо съдебно заседание, жалбоподателят активно е участвал в първоинстанционното производство, а въззивният съд е назначил експертиза съобразно разпоредбата на чл. 621а ал. 1 т. 2 ТЗ, която го овластява по свой почин да събира доказателства от значение за решението.
Доколкото могат да се разграничат оплакванията за непра -вилност и необоснованост на решението от решените по делото материалноправни въпроси, и с оглед правомощието на ВКС, съгласно т.1 на ТР №1/2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото, могат да се посочат релевантните за делото материалноправни въпроси: налице ли са материално – правните предпоставки по чл. 608 ал. 1 и 2 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност – установил ли е молителят – кредитор, че има срещу длъжника непогасено парично задължение, произтичащо от търговска сделка и че е налице спиране на плащанията, което, установено към определена дата, дава основание на съда да я определи като начална дата на неплатежоспособността, и основателни ли са възраженията на длъжника: доказал ли е че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си и че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите. Разрешеният релевантен процесуалноправен въпрос е: с какви доказателства се установява икономическото състояние на длъжника и може ли да се направи обективен анализ на същото вместо въз основа на документи, съставени в съответствие с изискванията на ЗСчет., въз основа на оценителска експертиза за имуществото на длъжника. Останалите въпроси, изложени от жалбоподателя: оплакването, че решението е постановено при липса на годни доказателства поради необективност на експертизата, която почива на гласни доказателства и на предположения, че съдът служебно е формулирал задачите на експертизата, че не е възприел изслушаната от първоинстанционния съд комплексна експертиза, включваща и оценител за оценка на имуществото му и че неправилно е приложил презумпцията на чл. 608 ал. 3 ТЗ, съставляват оплаквания за неправилност и необосно – ваност на решението, а не касационни основания по чл.280 ал.1 ГПК.
Материалноправният въпрос: налице ли са материалноправ – ните предпоставки по чл. 608 ал. 1 и 2 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност и процесуалноправният въпрос за тежестта на доказване на страните в производството, са решени от въззивния съд в съответствие със съдебната практика – молителят е установил, че има срещу длъжника непогасено парично задължение, произтичащо от търговска сделка и че е налице спиране на плащанията, и е неоснователно възражението на длъжника, че е сравнително добро икономическото му състояние към момента на откриване на производството по несъстоятелност. В съответствие със съдебната практика е решен въпросът за основните показатели, които характеризират финансовото състояние на предприятието и за неоснователността на искането на длъжника вместо същото да се изследва въз основа на съставен баланс, да се определи съобразно изготвената от оценителска експертиза пазарна оценка на имуществото му. Съгласно приетото в Р. от 2003 г. по т.д.№ 106/ 2004 г. и Р.№98/10.ІІІ.2008 г. по т.№ 647/2007 г. на ВКС, Д. не следва да се оценяват и да се включват в стойността на актива, а в СС 13 (приложение към ПМС №46/21.ІІІ.2005 г. – Д.в. бр.30/2005 г.), към който препраща чл. 13 ЗСчет., е определен редът за счетоводно отчитане и за съставяне на финансови отчети от предприятията в производство по ликвидация или в несъстоятелност, който ред не предвижда възможност за оценка по пазарни цени на имуществото на търговеца в несъстоятелност, въз основа на която да се правят изводи за финансовото му състояние. В съответствие с посочената съдебна практика въззивният съд е установил икономическото състояние на длъжника, като е направил обективен анализ на същото по данни от счетоводния баланс към 31.VІІІ.2010 г., въз основа на изслушаните експертизи в двете съдебни инстанции (л.125) и (л.98), с които са анализирани коефициентите за ликвидност и за задлъжнялост и финансовата автономност, при съобразяване на констатациите на вещите лица за недостоверно счетоводно отразяване, е установил задълженията на жалбоподателя и е определил датата на неплатежоспособността – датата на падежа на задължението към молителя 1.І.2011 г., съгласно чл. 608 ал. 1 ТЗ.
Неоснователен е доводът за произнасяне по въпроса за началната дата на неплатежоспособността в противоречие със съдебната практика. Въпросът за началната дата е конкретен за всеки отделен случай с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по делото, които подлежат на доказване и като е приел, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност към 1.І.2011 г. – датата на падежа на задължението към молителя, поради липсата на достатъчно данни за падежа на отделните задължения на търговеца и недостоверността на водените от него счетоводни записвания, съдът не е решил въпроса за началната дата в противоречие със съдебната практика.
По изложените съображения е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК. Жалбоподателят не доказва да е налице противоречива съдебна практика по изложените въпроси, поради което е неоснователно и искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Не е налице и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, поддържано от жалбоподателя като съществуващ въпрос, който е от значение за стабилността на търговския оборот и еднаквото прилагане на материята от съдилищата, поради което е от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно – разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 248 от 9.ХІ.2011 г. по т.д. № 557/ 2011 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.