О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София 03.04.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 16 по описа за 2013 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от Н. Х. Я. и П. Д. Я. срещу определение № 3368 от 14.11.12г.по ч.гр.дело № 3017/12г.на Пловдивския окръжен съд,с което е потвърдено определение № 940 от 30.08.12г.,постановено по гр.дело № 847/12г.на Карловския районен съд за прекратяване на производството.
В жалбата се сочи,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Поддържа се,че по въпроса съществува ли идентичност в предметите на иск за делба,установяващ съсобственост върху идеални части от имот с деривативно придобиване на собственост чрез правна сделка от една страна и от друга – иск за собственост върху реална част от имот с посочено оригинерно основание за придобиване по давност,липсва практика и разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Ответникът в производството [фирма] не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по делото е образувано на 2.07.12г.по иск на Н. Я. и П. Я. против [фирма] за признаване за установено,че двамата са съсобственици в режим на СИО на реална част от 2250 кв.м.,представляващи имот пл.№ в кв. по плана на [населено място] съгласно влязла в сила заповед № 169 от 2.04.02г.на К. на [община],които представляват част от им.пл.№ ,парцел в кв. по плана на К. към 25.04.00г.Твърдят,че са станали съсобственици на процесния имот посредством покупко-продажба,оформена с нот.акт № г.и като друго основание сочат и петгодишна придобивна давност.
С решение № 317 от 20.06.11г.по гр.№ 458/06г.на Районен съд-Карлово е отхвърлен иск за делба, предявен от ищците по настоящото дело против същия ответник, относно 2250/15000 ид.ч.от УПИ . „.”кв. по плана на [населено място]/съвпадащи с процесните 2250 кв.м./,като предявен от несобственици.Съдът е приел,че Н. и П. Я. не могат да се легитимират като собственици на имота,предмет на нот.акт № 19/2000г.,защото праводателите им не са били собственици. Обсъден е и втория аргумент на ищците,че са придобили имота по давност като добросъвестни владелци,като е прието,че е неоснователен,тъй като са установили фактическа власт върху имота през 2002г.и до завеждане на иска за делба на 27.10.06г.не е изтекъл петгодишния период на давностно владение.Това съдебно решение е влязло в сила на 27.07.2012г.
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че предявеният иск с правно основание чл.124 ГПК за установяване правото на собственост на ищците върху недвижим имот е недопустим,тъй като с влязло в сила решение е бил отхвърлен иск за делба между същите страни и за същия имот, като правото на собственост на ищците по отношение на процесния имот е отречено.
Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС намира,че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Посочения от жалбоподателите въпрос съществува ли идентичност в предметите на иск за делба,установяващ съсобственост върху идеални части от имот с деривативно придобиване на собственост чрез правна сделка от една страна и от друга – иск за собственост върху реална част от имот с посочено оригинерно основание за придобиване давност не е обусловил въззивното определение.Какъвто и отговор да бъде даден на този въпрос,това не би променило правните изводи,мотивирали въззивния съд да отхвърли искането.Това е така,защото такива факти съдът не е приел за установени.Прието е,че със сила на пресъдено нещо искът за собственост на делбения имот е решен на двете заявени основания – сделка и придобивна давност.Също е прието,че е налице идентичност на имота по двете дела,независимо,че по настоящото дело ищците претендират за реална част от него.Изводите на съда,че предявеният иск е недопустим,защото спорът е между същите страни относно същия имот и се иска признаване на собственост на същите основания,които са били обсъдени по предходното дело, е съобразен със задължителната практика на ВКС.В решение № 55 от 7.02.12г.на ВКС по гр.дело № 812/11г.на ІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК е прието,че отреченото с влязлото в сила решение спорно право не може да бъде предявявано в нов исков процес между същите страни както чрез иск, така и чрез възражение /чл. 298, ал. 1 и ал. 2 и чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК/. Следователно когато дадено обстоятелство или правоотношение е било включено в спорното право по отхвърлен установителен иск и е обхванато от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, то в последващ процес между същите страни или техни правоприемници е недопустимо да се разглежда наново спорът, касаещ това обстоятелство или правоотношение.
По изложените съображения не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 3368 от 14.11.12г.,постановено по в.ч.гр.дело № 3017/12г.на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.