ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 218
гр. София, 03.04.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 930 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ищеца „Ва Ди 7“ ООД срещу решение на Старозагорски окръжен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение на Старозагорски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя установителни искове за собственост върху реални части от недвижими имоти и за установяване на грешки в кадастралната карта и кадастралния регистър, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Ответникът „Транс Кибернетика“ ЕООД оспорва жалбата.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на спорните площи, представляващи реални части от сграда, закупена от ищеца на публична продан и възложена му с влязло в сила възлагателно постановление, и същевременно отразени в кадастъра като части от самостоятелни обекти, намиращи се в съседната сграда.
Този си извод съдът е обосновал със съображенията, че доколкото самостоятелните обекти, включващи тези части, са станали собственост на третото лице „Транскибернетика“ АД с оглед собствеността му върху съседната сграда още преди това дружество да учреди (на 10.01.2008 г.) ипотека върху впоследствие закупената от ищеца сграда, то същите не са били обхванати от така учредената ипотека, не са били предмет на принудително изпълнение и са извън обхвата на възлагането по възлагателното постановление, въведено от ищеца като основание на правото му на собственост.
Извода си за предхождащо ипотеката придобиване въззивният съд е основал на констатациите, че при извършено през 2001 г. преустройство първата от спорните части (тази, включена в самостоятелния обект с идентификатор 68850.516.405.2.1) е била присъединена към съседната сграда съгласно чл. 97 ЗС, като по този начин е бил обособен и отразеният към настоящия момент в кадастъра самостоятелен обект на собственост. А по отношение на втората част (включена в самостоятелния обект с идентификатор № 68850.516.405.2.2) съдът е посочил, че самостоятелният обект въобще не е търпял промени и по отношение на него липсват изменения на кадастъра, засягащи контурите на сградата.
Допълнително въззивният съд е посочил, че за двата самостоятелни обекта на 14.07.2008 г. третото лице се е снабдило с констативни нотариални актове за собственост, въз основа на които през 2011 г . и 2012 г. е продало посочените самостоятелни обекти на третото лице П. Г., която от своя страна ги е продала на ответното дружество на 27.06.2017 г. Приел е, че констативните нотариални актове се ползват с обвързваща доказателствена сила относно удостовереното в тях право на собственост, чието оборване е в тежест на ищеца, което същият не е сторил.
Допускането на касационно обжалване се обосновава на първо място с произнасяне на въззивния съд по процесуални въпроси в противоречие с цитирана практика на ВКС (основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), а именно:
– длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по направените във въззивната жалба оплаквания и доводи (значението на въпроса обосновано с твърдението, че въззивният съд не се е произнесъл по доводите на ищеца, че липсата във възлагателното постановление на описание на двата самостоятелни обекта не означава липса на прехвърляне на собствеността върху спорните площи като части от ипотекираната сграда, предмет на принудителното изпълнение, относно значението за ипотечното право на едностранно извършените от ипотекарния длъжник преустройства, и относно значението на кадастралното отразяване за правото на собственост);
– въззивният съд следва ли да прецени всички доказателства, като посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка (значението на въпроса обосновано с непосочването на доказателствата, въз основа на които въззивният съд е приел да е налице придобиване на части от ипотекираната сграда преди учредяването на ипотеката).
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС се поддържа и по отношение на материалноправните въпроси:
– може ли да се приеме, че реални части от ипотекирана сграда, отразени в кадастъра след ипотеката като части от самостоятелни обекти в съседна сграда не са били предмет на принудително изпълнение, когато цялата ипотекирана сграда е предмет на принудително изпълнение;
– купувачът от публична продан, на когото с влязло в сила постановление е възложена цялата ипотекирана сграда, собственост на длъжника, придобива ли реалните части от нея, които след ипотеката са отразени в кадастъра като части от самостоятелни обекти, отнесени към съседна сграда;
– има ли сила на пресъдено нещо (задължително ли е за съдилищата) влязло в сила решение по жалба на трето лице по чл. 435, ал. 4 ГПК относно правото на собственост на вещта, възложена на купувача от публична продан;
– присъединяването на площи от две сгради, едната които ипотекирана, и обособяването на помещение, отразено в кадастъра като самостоятелен обект, води ли до приложението на чл. 97 ЗС и до придобиване и изгубване на право на собственост.
Въвежда се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с въпросите
– изключват ли се от принудителното изпълнение върху ипотекирана цяла сграда тези реални части от нея, които след ипотеката са отразени в кадастъра като части от самостоятелни обекти в съседна сграда;
– когато предмет на ипотека е цяла сграда, фактическите действия на длъжника по обособяването на реални части от нея и отразяването им в кадастъра заедно с реални части от съседна сграда като самостоятелни обекти в съседната сграда, както и действията на длъжника по разпореждане с тези обекти след ипотеката имат ли погасяващо действие за ипотечното право;
– изключва ли се от предметния обхват на ипотеката тази част на ипотекираната сграда, която е отразена в кадастъра като част от самостоятелни обекти в съседна сграда;
– купувачът от публична продан, на когото е възложена цялата ипотекирана сграда, придобива ли тези реални части от нея, които след ипотеката са отразени в кадастъра като части от самостоятелни обекти, отнесени към съседна сграда.
Във връзка с това основание се поддържа, че тези въпроси са от значение за установяване на еднообразно тълкуване на чл. 97 ЗС, чл. 496, ал. 2 ГПК, чл. 54, ал. 2 ЗКИР, чл. 166, ал. 2 и чл. 167, ал. 1 ЗЗД във връзка с отразяването на недвижимите имоти в кадастъра в случай на заварени договори и учредени ипотеки, ще се осигури решаване на делата според точния смисъл на законите и ще се допринесе за бъдещо еднообразно решаване на спорове със сходен предмет.
Касационно обжалване не следва да се допуска.
В обобщение на изложеното по-горе, решаващите мотиви на въззивния съд се свеждат до изводите, че спорните площи са представлявали още преди учредяването на ипотеката части от вече обособени самостоятелни обекти в съседната сграда, макар и собственост на същото лице, учредило ипотеката, поради което тези площи не се включват в обема на ипотечното право и в обхвата на принудителното изпълнение, като същевременно ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е опровергал обвързващата сила на констативните нотариални актове.
С оглед на това първият от поставените процесуални въпроси не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като отговор на въведените от ищеца доводи се съдържа и може са бъде извлечен от изложените от въззивния съд съображения.
Вторият процесуален въпрос също не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е посочил доказателствата (разрешение за строеж, разрешение за ползване, експертни заключения, кадастрални отразявания), от които извежда извода си за присъединяване на първата от спорните площи, а по отношение и на двете площи се е мотивирал с обвързващата сила на констативните нотариални актове, необорена от ищеца. Що се отнася до правилността на изведените по този начин фактически и правни изводи, същата не е предмет на настоящата фаза на касационното производство.
Поставените във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК материалноправни въпроси също не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Всички тези въпроси се основават на предпоставката, че присъединяването, респ. отразяването в кадастъра, са извършени след учредяването на ипотека. Въззивното решение обаче е основано на съображението, че спорните реални части са станали части от други обекти на собственост извън ипотекираната сграда още преди учредяването на ипотеката и поради това не се обхващат от нея, респ. от последващото принудително изпълнение. Що се отнася до въпроса по чл. 435 ГПК, следва да се отбележи, че въззивният съд не е приел това решение да се ползва със сила на пресъдено нещо относно правото на собственост, а се е позовал единствено на задължителна сила по чл. 297 ГПК относно процесуалната законосъобразност на отмененото с него възлагателно постановление.
По същите съображения не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК и материалноправните въпроси, поставени във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросите се припокриват с вече разгледаните във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото също предпоставят разпоредителни действия на длъжника, извършени след ипотекирането на сградата. Що се отнася до въпросите, свързани със значението на извършените след ипотеката кадастрални отразявания, следва да се отбележи, че те също не са обуславящи правните изводи на въззивния съд, доколкото последните са основани на придобиването на собственост преди ипотеката, а не на кадастрално отразяване след този момент (макар и такова като факт да е установено в настоящото производство).
По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят дължи на ответника направените за касационното производство разноски в размер на 5760 лв.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 9/11.01.2019 г. по гр. д. № 1422/2018 г. по описа на Старозагорски окръжен съд.
Осъжда „Ва Ди 7“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ап. 4, да заплати на „Транс Кибернетика“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 5760 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: