О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№218
гр. София, 31.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през двехиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 4115 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 21720 от 15.07.2016 г. на И. С. Б. против определение № 1566 от 08.07.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 25/2016 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на И. С. Б. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение № 732 от 19.05.2016 г. в частта за разноските.
Частната жалбоподателка моли обжалваното определение да бъде отменено, с оглед на което да бъде уважена молбата й за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Счита, че неправилно е осъдена да заплати на ответниците по иска Т. В. В., Х. Д. В. и А. Д. В. разноските, направени във въззивното производство. Твърде, че още в първата инстанция пред Районен съд-Пловдив преди проведеното първото заседание е депозирала молба с вх. 22628 от 21.05.2015 г. за прекратяване на производството по делото спрямо нея, тъй като оттегля иска си.
Ответниците по жалбата Т. В. В., Х. Д. В. и А. Д. В. не са подали отговор в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл.274, ал.2, изр.1-во ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че ищцата И. С. Б. е завела делото пред районния съд и го е загубила, поради което разноските за адвокатското възнаграждение на ответниците по иска следва да се заплатят от нея и другия ищец по делото – съпруга й Т. И. В..
Определението на съда е неправилно. При активно субективно съединяване на искове и при условията на чл.78, ал.3 ГПК ищците задължително понасят отговорността за разноски само за първоинстанционното производство. При обжалване, доколкото спецификата на производството не налага нещо друго, тежестта да възстанови разноските на насрещната страна е само за жалбоподателя, чиято жалба е приета за неоснователна и то без значение дали по исковата молба същия има качеството ищец или ответник. Хипотезата на необходимо другарство и нормата на чл.265, ал.2 ГПК не налагат отклонение от общото правило във въззивното производство. В случая И. Б. не е подала въззивна жалба против решението на районния съд и съответно няма основание да се ангажира отговорността й за разноски, поради неоснователността на въззивната жалба, подадена от другия ищец.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1566 от 08.07.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 25/2016 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ на основание чл.248, ал.1 ГПК решение № 732 от 19.052016 г. по в.гр.д. № 25 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Пловдив в частта за разноските, с която И. С. Б. е осъдена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на Т. В. В., Х. Д. В. и А. Д. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: