5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 05.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 19.11.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 423/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „ВК В. 2002”, със седалище[населено място],П. област против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 220 от 14.01.2010 год., по в.гр.д.№ 598/2009 год., с което частично е отменено решение № 67 от 10.07.2009 год., по т. д.№ 179/2007 год. на Плевенския окръжен съд и при условията на чл.271, ал.1 и сл. ГПК е осъден касатора, в качеството му на ответник, да заплати на [фирма],[населено място], след съответни прихващания с признатите от същия насрещни вземания на длъжника общо сумата 103 542.74 лв., формирана от: 64 446 лв. – стойност на доставени в периода м.ХІІ.2004 год.- м.V.2005 год. семена, торове и препарати; 7 564.76 лв.- стойност на вложена пшеница за производството на хляб; 8 901 лв.- дадени в заем парични средства; 19 784.84 лв.- предоставен финансов кредит и 2 864.14 лв.-цена на извършена услуга, както и направените по делото разноски по компенсация в размер на 14 039 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение, порок, обоснован с разрешен от въззивния съд правен спор, въведен с допълнителна искова молба едва във въззивното производство и алтернативно – за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
В подробните си съображения, изложени в обстоятелствената част на касационната жалба касаторът поддържа, че е налице недопустимо от процесуалния закон несъответствие в произхода на претендираното с първоначалната искова молба, депозирана пред Плевенския окръжен съд вземане по т.3 и присъдените с въззивния съдебен акт суми по соченото перо, както и несъответствие между отделните претендирани от ищеца и приети за основателни от ПОС вземания на кредитора.
Същевременно, според доводите на касатора, съществуващото вътрешно противоречие в мотивите на обжалвания съдебен акт и отсъствието на обосновка в съобразителната му част за възприетото от решаващия съд заключение на тройната съдебно- икономическа експертиза, се явяват съществено нарушение на процесуалното правило на чл.189, ал.2 ГПК/ отм./, при действието на която разпоредба се е развило въззивното производство, което е още едно самостоятелно основание за исканата отмяна.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, след дадените на жалбоподателя по реда на чл.285, ал.1 ГПК от администриращия същата съд изрични указания, същият е обосновал достъпа до касационен контрол с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, позовавайки се на произнесен от въззивния съд с обжалваното решение съществен материалноправен въпрос, „който същевременно е и процесуалноправен „- от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”, на липсата на изложени от Великотърновския апелативен съд мотиви, защо е приел и кредитирал само част от заключението на тройната икономическа експертиза, а не е обсъдил приетото заключение на единичната съдебно – икономическа експертиза, нито заключението на в.л. от състава на тройната експертиза -Т. И., както и на недопустимо разгледани във въззивното производство искови претенции, предмет на заявена за първи път пред въззивния съд допълнителна искова молба.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради следното:
Съгласно създадената с действащия ГПК процесуалноправна уредба на факултативен касационен контрол, допустимостта на касационното обжалване всякога е обусловена от осъществено от въззивния съд произнасяне по значим за крайния изход на делото въпрос на материалното и/ или процесуално право, по отношение на който следва да е налице и допълнителното законово изискване – основание, попадащо в обсега на т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Това от своя страна означава, че е необходимо решеният в обжалваното въззивно решение правен въпрос, конкретната формулировка на който е вменено в изключително задължение на касатора, не само да е важен за конкретния правен спор, но и като специфичен за делото да е обусловил крайния решаващ извод на въззивния съд – арг. от т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
В случая, доколкото касаторът не е формулирал конкретен и специфичен за разгледания правен спор материалноправен или процесуалноправен въпрос, който обусловил решаващите мотиви на Великотърновския апелативен съд да е от значение за крайния правен резултат по делото и по отношение на който, да е налице поддържаното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а всъщност отново е възпроизвел касационните оплаквания, изложени в обстоятелствената част на касационната жалба, то установената от законодателя главна, основна предпоставка за достъп до касационен контрол – отсъства.
Липсата и изключва наличието на процесуална възможност за настоящата съдебна инстанция да извърши преценка относно основателността на въведения критерий за селекция, респ. на допустимостта на самото касационно обжалване, към която основанията за касиране на обжалвания съдебен акт, дори и евентуално да са налице, са неотносими- арг. от чл.281, т.3 ГПК
Нещо повече, дори и да се приеме, че макар и непрезицно формулиран, поставеният процесуалноправен въпрос, изведен от обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е този за наличието на процесуална възможност за първи път чрез допълнителна искова молба във въззивното производство да се предявяват искови претенции, по които въззивният съд да дължи произнасяне, то той макар и значим правен въпрос, не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е бил въобще предмет на разглеждане от въззивния съд, нито осъществените от Великотърновския апелативен съд процесуални действия представляват произнасяне по предявени за първи път във въззивното производство искове.
Вярно е, че в рамките въззивното производство, ищецът, поради констатирана от въззивния съд в протоколно определение от 03.11.2009 год., по т.д.№ 598/2009 год. нередовност на исковата молба и оставянето и без движение, с допълнителна искова молба вх.№ 3717/06.11.2009 год. е уточнявал исковите си претенции по пера и претендирани суми, описвайки подробно и търговските си отношения с ответника, излизащи извън предмета на спора, но така извършената конкретизация, в частта и, разгледана с обжалваното въззивно решение, няма правната характеристика на заявени нови искови претенции, поради което осъществените процесуални действия на въззивната инстанция са в пълно съгласие с прието в т.4 на ТР №1/2001 год. на ОСГК на ВКС.
Обстоятелството, че произнасяйки се като съд по съществото на спора, въззивната инстанция в мотивите на обжалвания съдебен акт, подробно е разграничила всяка една от вече предявените с исковата молба искови претенции, съобразявайки извършеното от ищеца уточнение по пунктове от коригираната и в хода и на първоинстанционното производство първоначално искова молба, изключва както наличието на твърдяното недопустимо произнасяне, за което касационната инстанция следи служебно, така и значимостта по см. на чл.280, ал.1 ГПК на поставения процесуалноправен въпрос, а това само по себе си е достатъчно, за да се отрече допускане на касационното обжалване.
Отделен в тази вр. е въпросът, че касаторът не е изложил и правни съображения в подкрепа на поддържания критерий за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, което самостоятелно възпрепятства извършването на необходимата проверка за основателността му.
Само за прецизност в тази вр. е необходимо да се посочи, че доколкото точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но неправилна съдебна практика, а развитието на правото е предпоставено от обективната нужда, чрез корективно тълкуване да бъде отстранена непълнота или неяснота на конкретната правната норма, или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, то самото наличие на задължителна съдебна практика във вр. с правомощията на въззивния съд, вкл. по отстраняване на констатирана във въззивното производство нередовност на исковата молба- ТР №1/2001 год. на ОСГК на ВКС, която не се налага да бъде променена, изключва основателността на визирания критерий, щом касаторът не е посочил конкретна правна норма, която следва да бъде подложена на тълкуване.
Останалите доводи на касатора, както се посочи и по- горе касаещи правилността на обжалваното решение, като относими към основанията за неговото касиране, но без значение за предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 220 от 14.01.2010 год., по в.гр.д.№ 598/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: