4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
[населено място] ,08,03,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2056 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. М. и Х. М. М. против решение № 706/07.04.2015 г. по гр.д.№ 4966 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, в частта му с която, след частична отмяна и отхвърляне,съответно след частично потвърждаване на решение № 5470/27.05.2014 год. по гр.д.№ 8226/2012 год. на СГС, са останали неуважени исковете на касаторите против ЗК [фирма], с правно основание чл.226 ал.1 КЗ,за разликата между присъдените по 110 000 лева и до размера на 130 000 лева / присъдени от първоинстанционния съд, като за разликата до общо претендираните 180 000 лева ищците не са обжалвали / – обезщетение за неимуществени вреди,в причинна връзка с ПТП от 29.03.2012 год.,настъпило по вина на водача на застраховано при ответното дружество моторно превозно средство, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„на автомобилистите. Касаторите оспорват правилността на въззивно решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД вр. с ППВС № 4/1968 год. при определяне справедлив размер на дължимото обезщетение, както и като необосновано, с оглед обективно установимите по делото обстоятелства.Сочи се,че съдебният състав не е отчел тежкото психическо състояние на ищците,мъката им от необратимата загуба и настъпилата промяна в живота им,интензитета на търпимите неимуществени вреди и продължителния им / и за в бъдеще /,на практика непреодолим характер. Не е отчетена възрастта на починалия,в аспект на лишаване родителите му от неговите грижи,внимание,съвети,труд и средства, доколкото се касае за активна трудоспособна възраст на същия и живеене в общо домакинство.Сочи се и несъобразяване на определения размер с лимитите на отговорността на застрахователя, акцентирайки на инфлационните процеси в периода 2008 – 2012 год. – отчетена по данни на НСИ инфлация от 15,4 %.
Ответната страна – ЗК [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно съдържанието на касационните доводи ,определящи предмета на касационното произнасяне,настоящият състав съобрази следното :
Предявените активно субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ са за претърпени от ищците неимуществени вреди от смъртта на сина им – С. С. С., починал при ПТП от 29.03.2012 год., настъпило по вина на водача на застраховано при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите,МПС. Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение в размер на 130 000 лева / при претендирани по 180 000 лева от всеки ищец /, намалено от въззивния съд по жалба на ответника – на 110 000 лева за всеки от ищците.За разликата над присъдените 130 000 лева от първоинстанционният съд и до претендираните 180 000 лева, отхвърлителното му решение се явява влязло в сила.Въззивният съд е обосновал така приетият за справедлив размер на обезщетенията, като е посочил,в качеството на критерии за определянето им,възрастта на ищците и наследодателя им / неконкретизирано в какъв аспект/,близостта между ищците и починалия им син,вкл. предвид съвместното им съжителство / без оценъчен извод за установеното действително съдържание на връзката /, начина на преживяване мъката по загубеното дете / отново без пояснения относно възприетия й интензитет /, а от друга страна посочил липсата на особени обстоятелства – социален или икономически статус на починалия,които да биха обусловили присъждането на по-висок от обичайния в сходни случаи размер / също неконкретизирано в какъв аспект,съобразим към емоционалните болки и страдания от смъртта му и при претендирането на обезщетение за неимуществени,а не за имуществени вреди /. Посочени са като съобразени социално-икономическите условия в страната.На практика, въззивният съд е обосновал извод,че към датата на непозволеното увреждане, обичаен размер на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пълнолетен низходящ, при липсата на установени „особени обстоятелства „, е присъденият от 110 000 лева, доколкото не е оспорил установеността на друг от критериите,послужили за определяне на обезщетението от първоинстанционния съд.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/Следва ли при определяне справедлив размер на обезщетението съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите,конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси в страната ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на въззивното с решение № 83 по т.д.№ 795/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 1 по т.д.№ 299/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС ; 2/ Следва ли при определяне размера на обезщетението съдът да се съобрази с възрастта на пострадалия,общественото му положение,отношенията на пострадалия с близките му,претендиращи обезщетение, интензитета на търпените болки и констатираното влошено психическо състояние ?; 3/ Следва ли при определянето на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД съдът да съобрази практиката на другите съдилища ? Без да разграничават относимата към всеки от последните два въпроса съдебна практика, касаторите сочат като съобразима такава, в противоречие с която се явява въззивното решение : ППВС № 4/1968 год., реш.№ 149 по гр.д.№ 574/2010 год. на ІІІ г.о., реш.№ 121 по т.д.№ 60/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС; реш. № 70 по гр.д.№ 2550 / 2007 год. на СГС, реш.№ 660 по гр.д. № 356/2012 год. на САС и реш.№ 2263 по гр.д. № 2572 / 2014 г. на САС.
Видно от решаващите мотиви на въззивното решение, формалното посочване на преценими от съда критерии е в противоречие с указанията в т.11 от ППВС № 4/1968 год.,за съобразяване значението на всеки един според съдържанието на установените,релевантни за обосноваването му факти и обстоятелства,и оценявайки приноса му в определяне общия справедлив размер на дължимо обезщетение,като адекватен еквивалент на действително търпимите вреди.Макар че изброява конкретно съобразими критерии,част от които формално посочени от съда, вторият от формулираните въпроси позволява конкретизирането му в такъв „ относно принципа за прилагане критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД„, обоснован с противоречие на въззивното с ППВС № 4 / 1968 година. Като такъв,въпросът покрива общия и допълнителния селективни критерии и обуславя допускане на касационното обжалване.
Доколкото формално посочените като съобразени от въззивния съд критерии са обосновали извод за обичаен,поради липса на особени обстоятелства,размер на вредите,който и съобразно социално-икономическите условия към момента на увреждането предпоставя адекватен размер на обезщетение, за неимуществени вреди от смъртта на пълнолетен низходящ , от 110 000 лева, първият от формулираните въпроси също покрива общия и допълнителния – в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – селективни критерии за допускане на касационното обжалване. Приетите стойности на обезщетението, спрямо приложимите минимални нива на застрахователно покритиепо задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ към датата на непозволеното увреждане / съгласно пар.27 ал.1 ПЗР на КЗ отм. /, обосновават противоречие на въззивното с решение № 83 по т.д.№ 795/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 1 по т.д.№ 299/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, по въпроса относно съобразяване лимитите на застрахователната отговорност по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „, като ориентир за социално–икономическите условия,спрямо които следва да бъде определен адекватен,за да би бил справедлив, размер на обезщетението.
Третият от поставените въпроси не удовлетворява изискванията за правен,тъй като не предпоставя приложението на правна / материална или процесуална / норма или правен принцип, с които да се явява обоснован решаващ извод на въззивното решение.Неадекватността на определения от съда размер,спрямо други – сходни в съобразените критерии при определянето му – случаи,е проявление на вложеното от съда разбиране за прилагане критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, предмет на втория от формулираните въпроси,съответно конкретизиран съгласно правомощията на настоящата инстанция, според ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 706/07.04.2015 г. по гр.д.№ 4966 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, в частта му с която и след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на С. С. М. и Х. М. М., с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм. /, за разликата между присъдените на всеки от тях 110 000 лева и до размера на 130 000 лева.
Делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване, без предварително внасяне на държавна такса, от която касаторите са освободени, на основание чл.83 ал.2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :