О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 08.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 05.02.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2435 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „БРИТ ИНВЕСТ”АД, гр. Плевен против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1105/03.05.2018 г., по т.д.№ 1137/2018 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 1988 от 24. 10.2017 г., по т.д.№ 7977/2016 г. за уважаване на предявения от синдика на „ГЛОБАЛ АГРО ТРЕЙД”ЕООД(н) срещу настоящия касатор, като ответник, иск по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивната инстанция, че процесното прехвърлено от цедента „ГЛОБАЛ АГРО ТРЕЙД” ЕООД(н) вземане от третото лице „К.КОНСУЛТИНГ” ЕАД в размер на сумата 1 568 695 лв.( 802 061 евро) е при очевидна съществена разлика в стойността на същото и платената от цесионера „БРИТ ИНВЕСТ”АД цена от 1000 лв. Счита, че доколкото в хода на делото не са събрани доказателства за неговата реална икономическа (пазарна) стойност към момента на сключване на процесната сделка, то този извод, че даденото значително надхвърля полученото и са налице елементите от фактическия състав на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ е изведен при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на процесуалния закон.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право: 1.” Съобразно разпоредбата на чл.647, ал., т.3 ТЗ може ли съдът да прави извод, че „даденото надхвърля значително по стойност” полученото при положение, че по делото няма информация каква е реалната икономическата, пазарната стойност на процесното вземане?” и 2.”При преценка разпоредбата на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ и в случай, че въззивният съд установи, че делото не е изяснено от фактическа и правна страна с оглед критерия ”даденото надхвърля значително по стойност полученото”, длъжен ли е въззивният съд по свой почин или по инициатива на някоя от страните да извърши необходимите съдопроизводствени действие и да попълни делото с необходимите доказателства и информация?”
Като израз на визираното противоречие са цитирани решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК: № 106 от 31.05.2013 г., по т.д.№ 388 / 2012 г. ; № 107 от 14.11.2011 г., по т.д.№ 742/2010 г.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по искането за достъп до касация, излагайки писмени съображения за отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на факултативно касационно обжалване въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по предявения от синдика на „ГЛОБАЛ АГРО ТРЕЙД”ЕООД(н) въззивният съд въз основа на извършен самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, е приел за осъществени елементите от фактическия състав на чл.647, ал.1, т.3, във вр. с ал.2 ТЗ. Изложените съображения са, че доколкото процесната сделка- договор за цесия от 30.04.2015 г. е сключена в рамките на срока по чл.647, ал.2 ТЗ, предвид подадената на 24.03.2015 г. молба по чл.625 ТЗ по отношение на търговското дружество цедент и постановеното на 20.06.2016 г. решение за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на същото, то приложение намира разпоредбата на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ.
Поради това и разменените по същата престации, при които прехвърленото от несъстоятелния длъжник, като цедент, негово вземане спрямо „К. КОНСУЛТИНГ”ЕАД ( трето лице –помагач в процеса), възлизащо на сумата 802 061 евро срещу заплатена от цесионера „БРИТ ИНВЕСТ”АД цена от 1000 лв., явяващи се очевидно несъответстващи си, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, обуславя правен извод, че те са неравностойни. От своя страна обстоятелството, че даденото от цедента „ГЛОБАЛ АГРО ТРЕЙД” ЕООД (н) надхвърля по парична стойност в пъти получените от цесионера суми сочи, при липсата на доказателства в противен смисъл, че то е значително по критерия на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ и предвидените в закона кумулативни предпоставки за прогласяване относителната и недействителност на процесния възмезден договор за цесия спрямо кредиторите на несъстоятелността са налице.Позовавайки се на липсата на проявена от ответника, настоящ касатор, процесуална активност да охрани интересите в установения от процесуалния закон преклузивен срок чрез своевременно въведен в отговора на исковата молба довод за обективна несъбираемост на цедираното вземане, аргументиран с лошо финансово състояние на длъжника „К. КОНСУЛТИНГ” ЕАД, водещо до намаляване на неговата икономическа стойност или заявяване на конкретни доказателствени искания в тази насока и съответно ангажирани относими и допустими доказателства, Софийски апелативен съд е преценил като неоснователно въведеното във въззивното производство защитно възражение на ответника за еквивалентност на разменените престации.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС достъпът до касационно обжалване, уредено по действащия ГПК като факултативно, а не задължително е обусловен от формулиран от касатора конкретен правен въпрос, който разрешен с обжалвания въззивен съдебен акт да е от значение за изхода на конкретния правен спор, индивидуализиран чрез основанието и петитума на предявения иск. Поставеният материалноправен и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда и чрез нея за постановения краен правен резултат, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая поставените от касатора въпроси не отговарят на посочените критерии – да са относими към тълкуване на конкретната приложима правна норма и да са обусловили крайния изход на делото, поради което не обосновават общата главна предпоставка за достъп до касация. Съдържанието на същите сочи, че макар формулирани като въпроси, те изразяват въведените с касационната жалба оплаквания на касатора за необоснованост и процесуална незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, които последни дори и основателни са относими единствено към касационните основания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК и не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Нещо повече, формираната по реда на чл.290 ГПК последователна практика на ВКС по приложението на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ е в смисъл, че равностойността на престациите се преценява към момента на сключване на сделката. Критерият равностойност не е еднозначен, нито може да бъде въведен единен критерии относно това кое е „значително” било като абсолютна стойност, било като процент или обикновена дроб, а се преценява във всеки конкретен случай, като съдът мотивира становището и то подлежи на инстанционен контрол.При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не изразил различно разбиране спрямо така възприетото разрешение от касационната инстанция, тъй като нито е приел, че само по себе си очевидното стойностно несъответствие между платената цена – придобито от дружеството- цедент имущество и стойността на цедираното негово вземане спрямо третото лице е самостоятелно основание за прогласяване на относителната недействителност на процесната сделка, нито че критерият „равностойност” следва да се тълкува като пълен идентитет между тези две стойности. Поради това като е съпоставил разменените между страните по договора за цесия парични престации по стойност и след като е констатирал отсъствие на ангажирани, съобразно процесуалното правило на чл.154, ал.1 ГПК доказателства, подкрепящи тезата на ответника, е изградил правен извод за тяхната неравностойност, която предвид цифровото им изражение се явява значителна.
Обосноваността на тази преценка и нейната процесуална законосъобразност не са предмет на производството по чл.288 ГПК и поради липса на идентитет между предпоставките за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК с касационните основания по чл.281, ал.1 ГПК, то дори и основателни оплакванията на касатора не могат да обосноват допускане на касационната жалба до разглеждане по същество.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала съдебно-деловодни разноски за касационното производство, поради което при този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, съставът на касационната инстанция не се произнася по отговорността за същите.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1105/03.05.2018 г., по т.д.№ 1137/2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: